с мъжа ми сме от 14 год. заедно, но преди да забременея преди 2 год и нещо не сме живяли никога заедно, събрахме се след това, живеем и със свекърва.
отношенията са ни толкова лоши вече 1,6 год, на колкото е детето , че направо не мога да повярвам. няма любов, няма нищо все едно че всички се изпари, мислех че ще отмине, че ще се оправят нещата, но стават по-лоши и по-лоши все едно, че сме чужди хора. и затова си позволявам да пиша тук вече щото не мога да разбера къде е грешката. искам и съвет, и се питам дали има и др. като мен в същото положение.
има и др. след преместването си при него (в др. квартал) загубих и приятели понеже не съм толкова близко вече до тях и не се виждаме като преди и това ми тежи се, чувствам самотна.
има и още мн. но ще стане дълго. чувствам се зле и затова ви пиша и аз имам вина сигурно защото както казва той непрекъснато искам и искам нещо и го притискам, но той пък си е свикнал от мами да не го закачат за нищо. грешка беше и че не живяхме заедно преди да се роди детето като гаджета още.