Мама има правила,но бабя няма-къде ще му излезе края???

МОже да ти се стори крайно, но не им давайте детето известно време. И то не като наказание за бабата и дядото, а за да може ти и таткото да си възпитавате детето и то да поеме повече от вашите правила и да знае, че вие командвате парада. А през това време един хубав разговор, ама сериозен, с бабата, че така не може. Ако бащата е на "твоя" страна, ще се справите бързо с положението.
И аз забелязвам, че нашенските баби имат желанието да се налагат при възпитанието на внуците.

... докато живеете заедно, така ще бъде. Доколкото разбирам, вие живеете в апартамента на свекъра и свекърва ти, т.е. те определят правилата там. Те имат право да кажат дали ще се яде филия из къщата или не. Вие трябва да слушате и това е. Докато не се изнесете.

Естествено, когато са им в къщата. като ги виждат 2-3 пъти седмично нищо не могат да наложат. Затова и се изнесохме от при майка ми, макар квартирата да ни вземаше 1/3 от дохода. По- добре в колиба на дунава, но сами!

Да, и ние решихме да живеем сами, защото тия проблеми са неизбежни.

Възможно ли е все пак да поограничите контактите с баба и дядо? Защото така авторитетът ти ще се разклати сериозно и няма да се разбирате поне до 3-годишна възраст. Децата много лесно разбират къде минават номерата. Аз така изпуснах момента със самостоятелното заспиване вечер. Тъкмо я бях научила на почти 2-годишна възраст (1,7 г. - 1,8  г.) и Вики замина с майка ми и баща ми на селото при баба ми. И всичко отиде "на кино". Сутрин ставаше в 11 часа, следобяд спеше 2-3 часа, вечер си лягаше в 23 часа, но то и по-рано не й се спи, и най-лошото е, че спеше в стаята с майка ми и си лягаха в продължение на 3 месеца заедно. Тя бързо свикна с това заспиване с баба (въобще с човек)до нея и край!! До ден-днешен сме така   Не иска по никакъв начин да заспива вечер сама. Къде ще му излезе края просто не знам  . А сега е само събота вечерта и й се позволява всичко!!! Но ние живеем отделно.

Всъщност май пропуснах -Живеем в къща,ние сме горе,а те долу.Всичко е отделно-печка,хладилник и т.н.но това пак си е в тяхната къща,пак се виждаме,особенно след като онзи нахалитет наречен свекърва се качва горе когато и скимне.Пробвах да не виждат детето,два месеца не им го дадох и и казах че аз няма да слизам долу,и че не искам и тя да се качва горе.Един ден дойде да ми се извинява.Разбира се приех,не съм и искала и извиненията,а исках просто да се замисли над някой неща.Тогава беше прекрачила границата когато малката беше болна и нашата свеки решила да  звънне на лекаря в 02 ч през нощта,за да му каже че детенце е много зле и трябва да ни вземе в болницата  А ние спим горе нищо не подозиращи  След което стана скандала.Та и този вариант не беше кой знае колко успешен.Имаше мир и спокойствие за около месец може би.Детето тръгна на ясла още септември.Проблема е че много боледува.Последно бяхме декември на инжекции и сега до края на февруари поне мисля да я оставя в къщи,защото се разби с тези АБ.
Мислехме с мъжа ми да теглим кредит за апартамент,но тъкмо го навих и стана това с тази икономическа.криза.Не сме се отказали,но поне аз да почна работа,защото иначе не знам наистина как ще се справяме.Не му е висока заплатата на мъжо.Града ни е малък,работа се намира трудно,и той взема около 500 лв.Не  е малко,но ако сме с кредит и дете...Оф,не знам найстина,малко ме е страх,ако трябва да съм честна.
N a d i a не знам какво да кажа за бретона! Явно има и други луди като моята свекърва.Не съм открила топлата вода,знам че ги има много такива,но просто вече понякога имам чувството че ще се пръсна.Не ми издържат нервите.И само на мъжа ми си го изкарвам.Снощи се скарах със свекървата и сега твърдо съм решила да не и говоря отново дълго време.Няма да вижда детето и толкова.Особено след мненията ви разбирам че това за в момента май е единствения и удачен вариант.

Съгласна съм със всичко,Вергилия.Макар и да не сме в апартамент,а в къща,пак е тяхната.Права си!Но това е тяхната къща,а това е моето дете!Може би и това е проблема,че те не го разбират.Опитваха се да искат да спят при нея,да я гледат и какво ли не,до сега това съм го отстояла,защото зависи изцяло от мен,не им я оставям да я гледат без мое присъствие или това на мъжа ми.Явно тук щом къщата е тяхна и детето е тяхно 

и ние сме така,те го учат да пипа всичко,а после при мен се тръшка

Обясних кой какъв е на детето ми още докато беше съвсем малко бебенце.Аз съм майката,определям правилата,какво ще се яде,кога ще се спи,на каква температура ще стои бебето.Много ми беше неприятно,че водя този разговор,но се наложи.Въпреки,че родителите на мъжа ми живеят на 50 км от нас,опитваха да налагат техни прийоми на отглеждане.Да,ама не.
И сега съм доволна,че от рано сме си изяснили функциите мама и баба.В момента нямаме пререкания,свеки знае докъде и доколко може да си позволи.

При един подобен проблем  твърдо казах на свеки, че детето е МОЕ, а не НЕЙНО, и че аз ще определям какво да прави или какво да не прави. Казах й още, че ако я глези прекалено и не спазва моите правила то това означава, че не си обича внучката, защото когато тя я учи неправилни според мен неща ,  и когато дойде при нас и аз започна да изисквам да спазва моите правила, то тогава внучката й страда, реве, тръшка се и дори понякога отнася по някое шамарче, не аз, така че ако си мисли, че ми прави зло на мен, то това изобщо не е така - прави зло САМО на внучката си. След този разговор и след като един път детето изяде шамарче и беше наказана доста строго и то пред свекърва ми - оттогава не смее да ми прави напук - съобразява се с това, което казвам. А и тя моята вече е голяма и като я накара баба й да направи нещо, което аз не разрешавам и тя й казва:"А, не, мама не разрешава да правя ....", и нищо не може да я убеди,че  не е така.   
Но ние не живеем с  нея и по НИКАКЪВ начин не зависим от нея. В твоя случай  ще ти бъде много, много трудно да се оправиш.

А има ли вариант ( поне временно) да намериш някой чужд човек, който да се грижи за детето, когато е болно - например детегледачка. Но трябва да водиш детето при нея,а  не тя да идва у вас, защото свекърва ти ще й се меси и на нея, още повече отколкото на теб.  Ако дори и тогава,, когато вместо да я оставиш при баба й я водиш при детегледачката да я гледа, може би ще се светне свекърва ти, че не може така.

И аз имам повечето от тези проблеми и най ме е яд , че каквото и да кажа и направя те се правят, че не ме чуват!!! За сега просто ограничавам контактите до минимум, за да се ядосвам по-рядко.

Ами ние вече втори ден не си говорим с бабата и така ми е много по спокойно.Мъчи се да ме заговаря,но аз доректно или излизам от стаята или мълча.Не знам до кога ще издържа,защото съм си мека мара,но твърдо съм решила,че дори и да почна да и говоря,вече всичко ще  е различно.Няма да я допускам до себе си и няма да има контактите с детето който имаше до сега.Най-мразя хора който когато са на кеф говорят и са ти първи приятели,а когато не са се правят едва ли не че не те познават. А тя е такава,отделно че все едно аз съм никоя и каквото и да кажа  относно дъщеря ми,все едно  си говоря на мен.Не мога да я понасям вече!