- Публикувана: 11 ян. 2009, 22:16 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2009, 18:57 ч.
Татковците бяха ли с вас когато раждахте?
Към настоящите мами - Татковците бяха ли с вас когато раждахте и как го понесоха?
Не.
Здравейте ,
искам да ви питам какво ви е мнението за това бащата да присъства на раждането?
искам да ви питам какво ви е мнението за това бащата да присъства на раждането?
Нашият татко иска да присъства и не мисля,че това ще му се отрази зле.
Все пак това е нещо,което сме започнали заедно и редно отново заедно да бъдем на финала
И двата пъти не е бил с мен. Когато раждах сина ни, присъствието на таткото не се позволяваше, дори и при желание да се плати за ''услугата''. А когато раждах дъщеря ни, той не беше в страната, така че дори не сме обсъжадали идеята.
Като се замисля, за мен е приемливо да ми прави компания (евентуално, ако има желание) по време на контракциите, но не и по време на самото изгонване.
Като се замисля, за мен е приемливо да ми прави компания (евентуално, ако има желание) по време на контракциите, но не и по време на самото изгонване.
, а го искахме и двамата , не се получи обаче , заради финанси , точно тогава , в този момент, не разполагахе с излишни пари. 1. искам да ви питам какво ви е мнението за това бащата да присъства на раждането?
2. Татковците бяха ли с вас когато раждахте и как го понесоха?
2. Татковците бяха ли с вас когато раждахте и как го понесоха?
1. Крайно положително и почти задължително
2. Разбира се, че бяха. Понесоха го идеално и незабравимо
Но, разбира се, ако има желание, иначе насила или за идеята - в никакъв случай
На Запад се гледа странно, ако таткото не присъства
Аз ще раждам за първи път след няколко месеца. Ако поискам, Борис (бащата) ще дойде, но за момента аз не искам. Имам скрупули, признавам си. Повече аз се притеснявам, той да гледа, от колкото той самия, може би. Знам, че е глупаво, но явно имам някакви задръжки.
Ще чака от вън
Ще чака от вън
Разбира се, трябва и двамата да го искате и а го намирате за нормално. И аз се притеснявах, но когато започне раждането, всички глупави комплекси от един толкова хубав и естествен процес си отиват
И все пак, не е нужно да седи и да гледа всичко; съпругът ми беше до главата ми и се държахме за ръце, не е гледал физиологични подробности чак толкова
Преди да забременея, съпругът ми беше категорично против идеята да присъства на раждането. Не можеше да си го представи, смяташе, че само ще ми пречи. Всичко се промени когато видяхме положителния тест, а с напредване на бременността ми вече и дума не можеше да става да не е до мен, когато му дойде времето 
За мен беше голяма подкрепа, стоя до главата ми, държеше ръката ми, окуражаваше ме, плачеше, когато аз крещях от болка, накрая сряза пъпната връв на сина си и направи първите му снимки. Това са моменти, които няма да забравя никога! За мен няма нищо по-естествено от това да посрещнем заедно живота, който заедно сме създали!
За мен беше голяма подкрепа, стоя до главата ми, държеше ръката ми, окуражаваше ме, плачеше, когато аз крещях от болка, накрая сряза пъпната връв на сина си и направи първите му снимки. Това са моменти, които няма да забравя никога! За мен няма нищо по-естествено от това да посрещнем заедно живота, който заедно сме създали!