Публикувана: 10 ян. 2009, 12:47 ч.
Последно мнение: 20 ян. 2009, 10:15 ч.

Наивността при децата-да поощря или?

1 342
17
1

10 ян. 2009, 12:47 ч.

Страната на чудесата
Мнения: 6 479

Става дума за това, че на връстниците на моята дъщеря(4 години) вече отдавна им е ясно как да подходят, за да получат или не нещо. Как да изпросят най-новата и кукла, как да я изманипулират да играе със скъсаното зайче, което си носят в ДГ, а да даде най-новата си кукла и разни такива ежедневни случки. Деца са, нормално е. Ненормалното в случая е, че при все повече от тях виждам користни постъпки и хитруване. И се замислям дали моето дете ще е подготвено за живота някой ден? Моето желание е да я предпазя колкото е възможно повече, да я държа настрани от света на големите, но пък с това премълчаване тя е потърпевша напоследък. Например една от госпожиците и казва-ще играя с теб, но само ако утре ми донесеш еди коя си играчка Crossing Arms

Същата госпожица я "светнала", че най-важното нещо в живота са...парите ooooh!

И се питам, дали да я науча и как да и поднеса информацията, че понякога хората не постъпват само добре и не всичко, което приятелите казват, е чиста монета?
Сигурно майките на по-големи дечица имат опит и ще съм благодарна да го споделят bouquet

# 1 10 ян. 2009, 12:55 ч.

Мнения: 8 999

Ами какво да ти кажа - има деца наивни, има и хитруши. Май си остават така завинаги. Моята дъщеря е същият абдал като твоята. Имаше в детската градина две "приятелки", които направо издевателстваха над нея. Колко сълзи е изплакала, горката! А аз просто гледах отстрани, късаше ми се сърцето, но не можех да помогна. Всички разговори за това, какво е истинско приятелство и как да го разпознаваш и да го запазиш, не дадоха резултат. Все пак едно дете на 4-5-6 години трудно разбира неща, които ние сме учили цял живот и може би сме усвоили след много опарвания.
Когато започна училище, в нейния клас бяха 90 % от децата от детската, но, слава Богу, точно тези две нейни най-свидни "дружки" ги записаха в друго училище. Сега нещата са нормални, другарува си с всички момиченца, а и с момченцата, не е изолирана и се чувства добре. Май и възрастта помогна, не знам.

# 2 10 ян. 2009, 13:11 ч.

Мнения: 3 211

и моята е такава, въобще не е за този жесток свят ooooh!

поне вече започна да приема нещата не толкова вътрешно, в смисъл да не се разстройва толкова.
това се опитвам сега да й внушавам, че не трябва да обръща внимание, да не й пука и т.н., защото нахална няма как да я направя, или си го имаш отвътре или не Twisted Evil

# 3 10 ян. 2009, 13:27 ч.

София
Мнения: 5 079

Ще следя темата, защото и синът ми е от добродушковците и много често се замислям как да го "подготвя" за живота, който го чака без моето вмешателство и закрила.
Децата копират поведението, което виждат вкъщи, ако средата е спокойна, виждат любов и нормални човешки отношения на близост, честност и нескрита любов, без излишно хитруване, преструвки и лъжи, съвсем в реда на нещата е да са наивни, добри и чисти (каквито би трябвало да са всички деца Rolling Eyes

) За съжаление, толкова сме се озлобили като хора, че рядко семейната среда не е извратена, на децата не се спестяват "подробностите" от света на големите, които не би трябвало в повечето случаи да стигат до техните уши. Sad

Затова има такива "открехнати" и нахални мъници. Уви, те са си точно на мястото за суровата действителност, в която живеев, и затова са най - често успели и пробиват навсякъде. За разлика от наивните и чувствителни дечица (като моето и твоето).
Болна тема ми е това. Rolling Eyes

# 4 10 ян. 2009, 15:13 ч.

Мнения: 2 208

Според мен децата си идват на този свят със собствения си харектер и личното си възприятие към заобикалящия ги свят. Опитът за моделиране на поведението им ми се струва несполучлив.
Аз с моя син се държа като с възрастен човек. Имам предвид, че му обяснявам всичко, от което се интересува на достъпното за него ниво. Щом ме е попитал за нещо - значи му е направило впечатление, следователно съм длъжна да му дам отговор. Дали ще е за пари, дали ще е за кавга между хора, дали ще е за нещо друго от ежедневния живот на възрастните.
И той е от добряците с благ и сговорчив характер и не ми се мисли какво го чака да преживее като го пусна на градина. От сега ми става мъчно, НО такъв е реалният живот. Всеки се приспособява по свой собствен начин.
За нас родителите е най-трудно да гледаме как страдат децата ни.

Lucky Plam, моето предложение е да разговаряш с нея за всичко, което я вълнува или считаш, че трябва да й кажеш.
Все ми се струва, че колкото повече се опитваме да предпазваме децата от дадени ситуации, толкова по-лоша услуга им правим.

# 5 10 ян. 2009, 15:19 ч.

Страната на чудесата
Мнения: 6 479

Говорим си за нещата, които са я развълнували, но сега виждам тенденция да се интересува защо нейните приятелки правят така и аз как мога да и го обясня-ако и кажа истината, според мен-може да "светне" после другите деца в ДГ как този или онзи не е възпитан добре, пак според мен. Да я карам да е егоист-пак не е правилно. Сложно ми е да я науча да разпознава истинските от другите приятелства, трудно ми е и да словосъчетая приятелство с неискренност, изобщо не знам по какъв начин да го направя. Може би има книжки с поучителни истории за приятелството-давайте идеи ако знаете някоя newsm78

# 6 19 ян. 2009, 10:18 ч.

Мнения: 28

И аз съм мама на 4г.кротушко.В градината е такъв добряк,послушко че чак се ядосвам.Кажат ли нещо госпожите той го изпълнява моментално.Когато му направят забележка я приема прекалено дълбоко.Другите деца щуреят,нахалстват и получават това което искат,а моя чака да го извикат госпожите например ако са организирали състезание,за да отговори на въпрос през занятията вдига ръка,а другите се провикват.Сериозна вина имаме и ние с баща му ,защото постоянно му повтаряме кое е възпитано и кое не,но вече мисля че в този жесток свят е по- добре да си невъзпитан,нахален,непослушен.

# 7 19 ян. 2009, 10:27 ч.

Мнения: 9 814

И моето момиче е от онези будали, които верните им дружки в детската градина докарват до сълзи почти всеки ден.
Дъщеря ми не е нито срамежлива, нито от най-добрите деца, но.... това само у дома.
В детската градина е изключително тиха, кротка и податлива на манипулации от страна на другите.
Всяко дете получава възпитанието си преди всичко от вкъщи и е нормално различните родителски похвати и методи да се сблъскат в ДГ.
Опитвала съм се хиляди пъти да обяснявам че, не е хубаво да се "води" постоянно по другите или да оставя другите да я командват, но ефект няма.
Миналата седмица една девойка беше й казала, че ако не казва "не ми дреме" няма да й бъде приятелка. Почти цяла вечер плака като разбра че, този израз е лош и няма да може да говори така в ДГ и съответно еди коя си няма да й бъде дружка. ooooh!

Lucky Plam, не я карай да бъде егоист, а да може да защитава себе си. Да не остане за винаги момичето, което всеки може да манипулира и използва за всичко.
Обясни й, че има лоши деца с лошо възпитание и те не трябва да й бъдат приятели.

# 8 19 ян. 2009, 18:06 ч.

Мнения: 1 896

Темата е много интересна и за мен, много ми харесва отговорът на шмърциплянку. Според мен също децата имат право да знаят и като питат, трябва да им се казва истината без увъртане, по начин, по който да могат да я разберат на тяхното си ниво.
Никога не бих казала, че има лоши деца, но то в случая си става въпрос за сблъсък на ценности. Ако детето държи на вещите си, то няма да се остави да го изманипулират да се раздели с тях. Ако има чувство за собствената си ценност, самочувствие в най-добрия и истински смисъл, то няма да прави жертви за приятелството на някакви хора, които не се отнасят безкористно с него, самичко ще ги разбере постепенно тези неща.
Мисля, че е добре да се разговаря за това с детето, колкото да му се насочи вниманието само да се замисли как се чувства, не бих му "казвала как стоят нещата", защото те не са прости и в никакъв случай не бих заклеймила приятелчетата му като лоши, само за постъпките трябва да се мисли и струва ми се срещата с някакви морални казуси е много полезна за децата.

# 9 19 ян. 2009, 19:16 ч.

Монреал
Мнения: 1 469

Аз бях такова дете и ми беше много трудно да се измъкна от тази "черупка" на срамежливост, на отстъпчивост и на целта ми да се харесвам на всички. Много добре разбирам как се чувстват дечицата и мисля, че най-важното което може да направи един родител е да поощрява детето си и да му изгради самочувствие до небето, което за съжаление моите родители не бяха направили с мен.
Какво правя със сина си по въпроса - ами непрекъснато му ръкопляскам, браво-свам, с две думи искам той да се чувства оценен, да го изслушвам (не че се разбира като приказва де Laughing

), тоест детето да се чувства важно. Разбира се, опитвам се да не стигам до крайности!

# 10 19 ян. 2009, 19:31 ч.

Мнения: 1 896

Ако родителите са научили детето, че за да получи любов и внимание от тях, трябва да отстъпва от своите позиции, да слуша, да не се съпротивлява, да дава, тогава е съвсем естествено то да опитва същата стратегия, за да получи любов и внимание от приятелите си.

# 11 19 ян. 2009, 19:44 ч.

Мнения: 25 568

Цитат на: Lucky Plam в сб, 10 яну 2009, 12:47

Сигурно майките на по-големи дечица имат опит и ще съм благодарна да го споделят bouquet

Опит имам, но нищо за споделяне, защото не съм преодоляла този проблем. В един момент спрях да се тревожа и ядосвам, казвам "евалла" на оправните и пробивни деца и... се примирявам, че моето може да не се оправя много добре в живота, но поне няма да е манипулатор и изнудвач.
А защо децата са такива - донякъде им е вродено, донякъде си е и резултат на семейни ценности, копиране на модела на възрастните или откровено възпитание в тази насока.
Нямам предвид обикновените детски шмекерии, а напълно съзнателното изнудване и манипулиране на околните с цел собственото облагодетелстване.

# 12 19 ян. 2009, 20:17 ч.

Мнения: 3 394

едва ли родителите на другите деца са им провели специален курс как да надхитрят другарчето Wink

има си хора наивни цял живот и такива, които са шмекери, нищо не можеш да промениш.
Но поговори с детето си,че не е хубаво да го принуждават да носи играчки, за да си играят с него Crossing Arms

# 13 19 ян. 2009, 21:24 ч.

Мнения: 25 568

Цитат на: Арвен в пн, 19 яну 2009, 20:17

едва ли родителите на другите деца са им провели специален курс как да надхитрят другарчето Wink

Ооо, има такива, познавам лично! Радват се, хвалят детето, хвалят се с него в присъствието му...
Познавам и хора, чиито деца всеки ден носят вкъщи нещо "намерено" - големи суми пари, джиесеми и прочие чужди вещи, но това изобщо не ги притеснява, ами се радват и хвалят с детето си, какво е късметлийче.
Хора има всякакви.

# 14 20 ян. 2009, 08:44 ч.

Страната на чудесата
Мнения: 6 479

Цитат на: basilisk в пн, 19 яну 2009, 19:31

Ето тук някъде е моята истина! Съчетана с прекалено покровителстване от моя страна.

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Задух при дете

Двигателни умения на дете на 1и половина

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: