Има ли и други, за които времето, прекарано с децата им е мъчение

  • 19 200
  • 269
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 757
и причината за това не е, че не си обичат децата, не е че не знаят как да ги занимават и да си прекарват приятно както други родители, а защото самите деца са несгодни и изтощителни и не им дават мирка нито денем нито нощем. Айде поне нощем ако те оставят да си починеш, все някак си ще понесеш дневното напрежение. Но...  no chance. Подложен си на писъци 24 часа в денонощието, които евентуално могат да липсват около 5 мин когато си ги оставил да рушат къщата на воля. Не можеш да идеш никъде с тях, защото в количка не обичат да седят мирни, а по гости са като мана, после не можеш да си платиш щетите по чуждата собственост. Да не обяснявам повече, тези, които се пекат на този огън знаят как е. Интересно ми е има ли други подобни тук и как оцеляват. По възможност само хора запознати с проблема да пишат, че ако почнат всички, които не са се сблъсквали с проблема, но разбира се имат предположения как да се реши да се изреждат и да дават акъл ще се скапе темата.
Всъщност почти съм сигурна вече че от това оправия няма. Ама може и да ми подейства поне малко успокоително като знам че не съм единствена.

# 1
  • Мнения: 959
Синът ми беше такъв ( и донякъде все още е)...от родилното до 3г. не знаех нито какво е ден, нито какво е нощ...
Хала абсолютна, в къщи обръщаше всичко с главата надолу, в магазин, направо немислимо да се отиде с него...на гости, седиш има няма 15 - 20минути и тръгваш супер засрамен с чувство на вина, смяташ, че от теб родител не става, като гледаш как другите деца слушат, а твоето само се мята и крещи в ръцете ти...на почивка, по ресторантите, хапваш почти на крак и бързаш да изчезнеш преди да са те изгонили публично...
Водиш го при роднини и всички те гледат съжалително и укорително, защото  естествено ти си кръгла нула като възпитател...

как се справям?! ... ами, доста ограничихме този вид излияния, като просто обмисляме къде да го заведем...плюс това със времето, малко от малко, човечето започна да се вслушва в постоянните ми брътвежи, кое как се прави, къде как трябва да се държи, и т.н и ако е на кеф, би могъл да бъде ангел...

Какво друго да ти кажа -  запаси се много енергия, здрави нерви и оптимизъм...на моменти наистина положението е мъчително, но ти все пак не го приемай като мъчение. Simple Smile


# 2
  • Мнения: 8 999
Търпение и чувство за хумор ще те спасят от тази драма.
Моите две торнада са странна комбинация от дървояд и питбул. Ако не са счепкали с цел да унищожат себе си, то явно е, че взимат здравето на някоя мебел. Да вляза с тях в магазин е истинско предизвикателство. Най-ужасно е, когато и двете ми ръце са заети /с пазарски торби или с техните ученически раници/ и нямам възможност да ги контролирам. Тогава гласът ми се чува сигурно през девет квартала:"Стой там, не пресичай! Внимавай - локва, лайно, дупка! Не се бийте! Остави тази пръчка /обикновено е над метър/, ще избодеш очите на сестра си! Не скуби брат си!"
Но поне през нощта спят непробудно и дълго. Като ги сложа вечер в леглата, сякаш излитам в космоса - тишината на безвъздушното пространство ме обгръща и настъпва покой.

Като пораснат още малко / след 3-4 години/ ще контролираш по-добре положението. От голямо значение е и ходенето на детска/ясла.

# 3
  • София
  • Мнения: 395
NikiFin ,много си изморена.Това го чета във всеки ред написан от теб от тази и други теми.baibibi е права за Търпението и чувството  за хумор ,но не става всеки ден 24часа в денонощието.Няма ли кой да ти помага?
Физически не го усещаш,но психически си разбита от всякъде.
Сега си мисляш ,че е цяло бедствие в къщи, но наистина търпение му е "майката".
Моите деца са  много шумни.И аз се изнервям от цялото викане, телевизорите гърмят и двата, компютъра е включен, през това време и двамата скачат на спалнята и КреЩят с цяло гърло.Как не прегракват незнам-май прекалявам с Ефизола Mr. Green
Къщата е с главата надолу,играчки навсякъде, кой кого ударил и реВе та вие.Спасението ми е ,че са на у-ще и детска градина през седмицата и аз на работа,защото иначе аз щях да пусна тази тема тук.

# 4
  • Мнения: 4 564
това ми е познато
не толкова мъчение, защото когато съм спокойна и с желязни нерви и го занимавам - няма по идеално дете
по скоро е много изморително да имаш такова дейно и динамично дете
резултатът-станах 75 кила и изглеждам вечно изморена
решението- записване в детско заведение и помощ от роднини,чакане да порасне пък може и да кротне, записване на спорт
лошото в тези случай че този тип деца не ти дават мира и през нощта , те не се заиграват за дълго сами през деня изобщо те обсебват изцяло
аз винаги съм се съобрасявала къде ходя с него и избягвам да  го водя на неподходящи места
сега малко от малко започна да разбира, но няма да забравя как са ни пускали на опашка с предимство, защото хората за се хващали за главата и как винаги съм питала като ще ходим някъде -обезопасено ли е?

# 5
  • Мнения: 150
по скоро отдели ако можеш  отдели време и почети тук http://www.bg-mamma.com/index.php?

# 6
  • Мнения: 2 757
по скоро отдели ако можеш  отдели време и почети тук http://www.bg-mamma.com/index.php?

къде по точно newsm78

# 7
  • Мнения: 7 263
NikiFin ,много си изморена.Това го чета във всеки ред написан от теб от тази и други теми.baibibi е права за Търпението и чувството  за хумор ,но не става всеки ден 24часа в денонощието.Няма ли кой да ти помага?
Физически не го усещаш,но психически си разбита от всякъде.

NikiFin мислех да не пиша в темата ти, но наистина хубав съвет е дала baibibi и добре е констатирала състоянието ти p.mariana .
Намери начин да си почиваш и да се изключваш, намери си занимание, което да ти дава положителен заряд и не се лишавай от него на никаква цена. Намери някой който да ти помага поне за по час на ден, в който да не си с децата и си наложи в този час /или два / да не мислиш и да не говориш за тях.
Имам двама бесни сина и зная за какво говориш, но въпреки това не бих нарекла времето с тях мъчение. Когато има моменти, в които се чувствам изтормозена се затварям отатък с книжка и не ги чувам и виждам. Но ги обожавам и във всеки миг прекаран с тях гледам да си пълноценна!
Наистина приятелски те съветвам - намери помощ!
Децата са боже дар - толкова много хора страдат да имат дори и едно, представи си колко си богата с 3!!!

# 8
  • Мнения: 1 849
по скоро отдели ако можеш  отдели време и почети тук http://www.bg-mamma.com/index.php?

Може би искаше да дадеш този линк...
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=340488.0

# 9
  • София
  • Мнения: 537
Мислех, че на мен ми е било трудно с 2 породени, но с 3... Физическото изтощение е огромно, но психическото е несравнимо. Имала съм моменти, в които искам само за 30 сек да млъкнат/кротнат, за да си събера ума, ама няма. До тук съм открила 2 метода за частично справяне с положението (цялостното, ако дойде, ще е след 15-20г, face the brutal facts):

1. Търсене на всякакви начини да се отдалечиш за малко от зверилника (баба, макар и с кусури; татко, който да поема нощните ставания поне в събота вечер; почасова детегледачка; в идеалния случай - детска ясла/градина)

2. Организирани игри, които те обичат и хем се развиват, хем не рушат себе си  и инвентара неконтролируемо - моите обичат да "четем" (на всяко коляно по дете и чета едновременно 2 книжки, ама с 3 не знам как става), да редим лесни пъзели, да редим конуси с кръгчета, да "готвим" в пластмасовите ми купи. Най-дълго се занимават, ако помоля да си наредят шкафовете - всичко разместват, ама докато вадят и прибират съдържанието на чекмеджетата имам поне 10 мин покой.

Но главното наистина е да можеш ти да се отдалечиш за малко, за да си пълноценна после. Не знам какви опции имаш, но ги използвай до край. Аз все си мисля, че само аз върша всичко като хората, намирам хиляди кусури на всички останали, но си трая, стискам зъби и благодаря за помощта и на баба им, и на татко им, и на всеки друг - просто това ми е единственият начин да имам време понякога да си събера ума и да се съхраня душевно здрава, всичките ми др нужди ще почакат.

Последна редакция: сб, 10 яну 2009, 12:28 от marmotche

# 10
  • Мнения: 7 263
по скоро отдели ако можеш  отдели време и почети тук http://www.bg-mamma.com/index.php?

Може би искаше да дадеш този линк...
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=340488.0

И този съвет също не бих пренебрегнала, самата аз пиша и чета в темата макар и напоследък не толкова често. Това, което обожавам в тази тема е, че там всички сме събрани с доста палави, енергични и изискващи много внимание деца, но всички са с абсолютно разбиране на ситуацията, добронамерени и с огромна любов към децата си въпреки нелеките им характери.
Мисля, че NikiFin писа един - два пъти в темата, но пак в стила в който е и тази и тема затова и може би не е срещнала нужното разбиране и внимание там / според нея/.
Разбери децата ти не са ти врагове, не са нещо невиждано и нечувано има много хора с такива деца, просто намери пътя към тях и най-вече дори и в мислите си не ги наричай лоши и не се нестройвай негативно към тях. Усещат го!
Винаги когато съм избухвала и съм минавала в директна конфронтация с единия или другия или с двамата резултата е бил плачевен, за разлика от миговете в които съм намирала нежна дума и жест, въпреки че вътрешно кипя от бяс.
Потърси помощ от специалист психолог - има смисъл, има неща за които не знаеш, не умееш и т.н.
Никой не ни учи да сме родители, налага се сами да го правим - отговорни сме пред децата си.

# 11
  • Мнения: 2 757
Lennyh, намирам време за себе си чат пат, имам някаква помощ. Но явно не ми стига или не е това, което ще реши проблема, щом продължавам да ги чувствам като мъчение. Мисля си ако ги дам на детска и тръгна на работа да се подобрят нещата и времето ми прекарано с тях да не е толкова мъчително. Ама като гледам баща им, който ходи на работа, пак едва издърва вечер в къщи. И причината съм аз, защото когато съм там те не спират да пищят. Ако ме няма са по кротки и поносими, ама то пък не може да все да ме няма, нали там живея, няма как всяка вечер да излизам и да ги оставям на баща им докато легнат да спят и после да се прибирам  Laughing Пък и някой трябва да се грижи за тях, баща им не се справя задоволително според мен. Абе това е положението, търпя си го и чакам по светли дни. Все пак е гадно, защото децата наистина са Божи дар и много ги обичам и ме правят щастлива, но толкова изпиват че не успявам хич да им се порадвам както бих искала. Искам да им доставям радост непрекъснато, но не успявам да го постигна с нормални детски неща. Радва ги само ако са оставени да правят квото си искат, което означава бели и то сериозни. Все повече ги оставям да ги вършат и се примирявам, защото друг избор не ми се дава. Кефят се, но не и аз. Ще ми се да правим неща, от които всички сме доволни, а не едната страна все да реве и да и е несгодно.
А психолозите ми се струва, че само успокояват и дават стандартни съвети, които вече ги знам наизуст. Наистина не мисля, че могат да направят нещо за мен, освен да ми изгубят времето. Всъщност поне прекарването ще е приятно, защото психолозите знаят как да те накарат да се чувстваш добре. И най вече защото на срещите няма да съм с бебета, а сама  Grinning

# 12
  • София
  • Мнения: 395
Никой не ни учи да сме родители, налага се сами да го правим - отговорни сме пред децата си.

На 100% си права,  bouquet
само,че като дойде нагорно искаш да споделиш и да намериш разбиране.Мисля ,че в момента NikiFin има нужда да говори и да споделя.Доколкото виждам те са и с малка разлика в годините.Това с психолога е добро решение, защото ние тук не сме специалисти.Ние сме хора с подобни проблеми.

# 13
  • Мнения: 2 757

Знам я тази тема, ама не съм добре дошла там, защото назовавам нещата както ги усещам, а на хората не им харесва този подход.

# 14
  • София
  • Мнения: 537
Винаги когато съм избухвала и съм минавала в директна конфронтация с единия или другия или с двамата резултата е бил плачевен, за разлика от миговете в които съм намирала нежна дума и жест, въпреки че вътрешно кипя от бяс.
Потърси помощ от специалист психолог - има смисъл, има неща за които не знаеш, не умееш и т.н.

Много добър съвет! Моят син е много буен и ми се е налагало да викна, за да не пребие сестра си по невнимание (иначе не е агресивен към нея). Имахме среща с психолог по друг повод,  посъветва ме да не повишавам тон, да бъда твърда, но да говоря тихо. Тогава ми идеше да я питам тя гледала ли е породени деца, та да знае понякога колко бързо трябва да реагираш, за да предотвратиш беда. Но сега виждам ефекта от съвета й, да е жива и здрава. Наистина има смисъл да се търси съвет, и един проблем да реши психологът, разликата за теб и децата е голяма.

Общи условия

Активация на акаунт