Помня как още преди да имам дете, ми беше супер досадно, някоя позната или колежка, която има дете/внуче и пр., да започне да ме занимава с това какво направило, пък каква думичка казало, пък как се било усмихнало... И как от куртоазия съм изслушвала историите, а всъщност изобщо не ми беше интересно.
След като родих, вече започнах и аз да обръщам внимание на такива неща, колкото да ги сравня с моето дете, да науча нещо ново, да съм сигурна, че правя нещата правилно и му давам добри грижи. Но твърдо разграничавам с кой, кога и къде да ги коментирам. Ако излизам с приятелки, особено такива, които още не са достигнали до етап деца, изобщо не повдигам темата за моето дете, като изключим рутинните разговори за него. А и в такива компании се чувствам в пъти по- добре и пълна с живот, ако се откъсна от ежедневието и говоря на съвсем други теми.
Може би е въпрос на вътрешно усещане, аз по принцип не съм "детешар" и вероятно затова не ми е много интересна темата, нито ми идва отвътре да се занимавам с деца. Като изключим моето, разбира се
А конкретно по темата- не съм усетила досега да ме приемат по този начин. Дори хора, с които съм контактувала по някакъв повод и впоследствие разберат, че имам дете, са оставали някак изненадани.