Майките хора ли са?

  • 4 037
  • 57
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 7 186
И аз съм съгласна с Пасинет. Винаги съм се дразнила от прекомерното вживяване на тема бременност и малки деца.
Помня как още преди да имам дете, ми беше супер досадно, някоя позната или колежка, която има дете/внуче и пр., да започне да ме занимава с това какво направило, пък каква думичка казало, пък как се било усмихнало... И как от куртоазия съм изслушвала историите, а всъщност изобщо не ми беше интересно.
След като родих, вече започнах и аз да обръщам внимание на такива неща, колкото да ги сравня с моето дете, да науча нещо ново, да съм сигурна, че правя нещата правилно и му давам добри грижи. Но твърдо разграничавам с кой, кога и къде да ги коментирам. Ако излизам с приятелки, особено такива, които още не са достигнали до етап деца, изобщо не повдигам темата за моето дете, като изключим рутинните разговори за него. А и в такива компании се чувствам в пъти по- добре и пълна с живот, ако се откъсна от ежедневието и говоря на съвсем други теми.
Може би е въпрос на вътрешно усещане, аз по принцип не съм "детешар" и вероятно затова не ми е много интересна темата, нито ми идва отвътре да се занимавам с деца. Като изключим моето, разбира се Laughing
А конкретно по темата- не съм усетила досега да ме приемат по този начин. Дори хора, с които съм контактувала по някакъв повод и впоследствие разберат, че имам дете, са оставали някак изненадани.

Последна редакция: чт, 08 яну 2009, 09:59 от Lady Marmalade

# 16
  • Мнения: 5 940
На мен пък ми е странно защо толкова се плашите, че говоренето за деца ще промени отношението на околните към вас. То така или иначе хората си имат някаква водеща идея в живота и обикновено занимават околните с нея. Дали ще е работа, дали ще е ходене по козметици, фризьори, дали ще е обсъждане на автори екзистенциалисти, гаджета или т.н все едно. Винаги има нещо, което за определен период задържа най-много вниманието ти.

# 17
  • Мнения: 2 448
На мен пък ми е странно защо толкова се плашите, че говоренето за деца ще промени отношението на околните към вас.

Защото е така. Не само за децата, за каквото и да се говори натрапчиво на хора , които не са на такава вълна действа отблъскващо. И ако искаш да имаш нормални контакти с определените хора и да те приемат в светлина, която ти харесва, тази част от себе си представяш.
Пълно разкриване на личността може да си позволи човек само на най близки хора, които знае, че го приемат всякак.

# 18
  • София
  • Мнения: 62 595
Защото всичко друго, освен майчинството и изобщо родителстването е издигнато на пиедестал. Посланието е да си чист индивидуалист, амбициозен, вторачен в себе си и собствените си цели, задоволяване на собствените нужди, а гледането на деца е едно просто възпроизводство, през което трябва да се мине. И системата така е направена, че да поеме бебето още от най-ранна възраст, за да може родителите да произвеждат добавена стойност. Както се казва, децата не гласуват, пари не печелят, а само харчат.
И на мен ми е трудно да възприема този страх от отлюспване.

# 19
  • Мнения: 2 477
Да, valerie съгласна съм,че детето ми винаги ще е водещата сила в живота ми.Определено ми е приятно да говоря за него,преживяванията му и емоциите ни.Но има една категория майки,които до такава степен се обезличават след появата на бебето,че стават трудни за понасяне.Нищо друго не съществува с света им освен памперси и колики.
Опитвам се да пазя равновесие.Обожавам времето ,прекарано със сина си,както и разговорите с приятелки за децата ни.Но понякога имам нужда да се интересувам и говоря за друго,да седна като човек на едно кафе без да си мисля на къде ще побегне сега сина ми Laughing
А на почивка ходих само веднъж без него и не ми беше хубаво.Сега заминаваме с детето.

# 20
  • Мнения: 301
Говоря за детето си, разбира се - важна част от живота ми е. Ако колежката снощи е била на маникюр, аз съм си била вкъщи с малкия. Но пък тя няма сериозен приятел или дете - т.е. вълнуват ни различни неща. Въпреки, че и аз ходя на маникюр.  Embarassed Когато ме питат за малкия отговарям първоначално кратко, и ако продължат да питат още - може и в подробности да се впусна. А пък смятам (особено за майките с малки бебета, които са в майчинство), че темите им няма как да не засягат бебето - то им е 99% от ежедневието.
Вярно е, че ако кихна майка ми първо ще си помисли за опастността да заразя малкия, но пък приятелите ми и най-важното мъжа ми биха се притеснили първо за мен.  Mr. Green т.е. не мисля, че това дали гледат на теб като на човек или само като на майка, (създадена само за да обгрижва детето) е в зависимост от това колко точно жертваш за детето, а по-скоро дали успяваш да си интересен за околните и в друго освен майчинството.
А най-добрия приятел на мъжо като ме видя за първи път в болницата с бебето ми каза - Ти ражда или на санаториум беше? Бледа си, ама иначе сиии...  Crazy

# 21
  • София
  • Мнения: 6 356
мен по ме вълнува не какво мислят околните, а какво ми се случва в действителност. когато си гледаш детето сам и нямаш странична помощ от роднини - доста е трудно да ти остане време да се почувстваш и ти човек, особено с малки деца.

и аз искам 2 пъти годишно на почивка без деца, не съм майка-орлица, ама като няма на кой да го оставя - кво да правя?

# 22
  • Мнения: 1 749
Имам такъв въпрос - навсякъде по книжките пише как младите майки да не забравят за себе си, да не пренебрегват нуждите си и т.н., чели сте ги. Аз го изпълнявам, смисъл винаги успявам да намеря някоя минута да почета книга, да седна малко пред компютъра или да изпия едно кафе на спокойствие. Е чак на почивка без деца или на дискотека не съм отишла още, но нямам и желание. Въпросът обаче е как да накараме другите да не забравят, че майките са и хора? Например откакто имам деца като се разболея единствената реакция на всички е - да не заразиш децата. Като се обади някой по тел никой не пита как съм, само децата как са. Не ме разбирайте погрешно, няма лошо в това, ама откакто съм родила имам чувството, че за другите съм само майка, не човек. На вас случвало ли ви се е?  newsm78 Охх малко объркано стана дано сте разбрали какво искам да кажа...
Всъщност,зависи  много от обкръжението.Ако човек те приема като личност по принцип,това,че си станала майка означава само,че ще те приема още по-сериозно.Приятелите ми винаги питат как съм,що съм,след това разпитват как е дечко.Мъжът ми(предполагам,се подразбира)и той се притеснява за мен,когато се случи да се разболея,а не само дали ще заразя детето.Но виж майка ми ,свекървата ,девера........За тях не съществувам като човек.Като се разболея точно това чувам:"Да не заразиш детето!".Когато не се чувствам добре изобщо не ме отчитат.
Изобщо не се отнася до това дали майката не говори само за детето си.

# 23
  • София
  • Мнения: 62 595
С времето оставам с впечатлението, че обикновено оплакванията занезачитане на личността на жената е от най-близките хора - баби, дядовци, братовчени и т.н., а не толкова от чужди хора. И е логично, защото би трябвало най-близките да се интересуват не само от детето, но и от майката. Но за добро или лошо много хора се плъзкат по тази плоскост. Сигурно си мислят, че ако се интересуват предимно от детето ще направят добро впечатление на майката. А и в нашата култура майката е с някакъв ореол на самоотрицателна светица.

# 24
  • Мнения: 5 940
Няма какво да се лъжем, раsinet, първите години след раждането на детето обикновено не са време за срещане с всякакви социални кръгове, на различни места. Особено, ако не разполагаш с детегледачка и незаети баби. Тук говорим за близките и приятелите.
Общуването винаги изисква поне двама. Ако разговор си е останал на едно и също ниво, подхванато само от едната страна, не мисля, че вината е само в започналия този разговор. Това, че животът ти се променя, че има нещо, което го запълва най-много на определен етап, не означава, че ти преставаш да възприемаш останалия свят и неговите радости и терзания.
Знам, че X няма начин да не спомене за ту възможният, ту невъзможният Иван през последните й години, че Y пак ще говори за икономическата криза и сега евентуално за спрените доставки от газ, че Z ще спомене срещите й с екзотични типове от Индия, че тя пак ще говори за снимките й през зимата, а той за депутатите от ДПС. А ако, Петя, например е родила скоро и детето й има жестоки колики, няма да й искам извинение, че казва, че е супер изтощена от непрестанния плач и че всъщност за нищо друго не й остава време. Всичките тези водещи по някакъв начин неща в живота на всеки от нас се срещат по време на общуването ни, отвеждат ни в различни посоки и ако човек си харесва приятелите няма да ги държи отговорни за вълненията им. Le Soleil  е споменала за равновесието, според мен това си е естествен процес между близки хора.

# 25
  • Мнения: 2 448
Няма какво да се лъжем valerie , от майка до майка има разлика от земята до небето. И аз съм прекарвала първата година две по градинки и кафета с други майки и аз съм с дете и съм се изприщвала от разговори само за бебета. Добре, че случих на една друга, която малко от малко можехме да говорим и за друго. Като се има предвид, че моите приятелки от преди все още нямат деца.
И аз съм нямала и нямам баби и детегледачки, с мъжа ми сме се редували за детето, яко някой от нас реши да излезе сам.
Аз говоря за това, че дори когато сме били с децата, или само аз с детето си, ми е било неприятно темата да се върти само около това, независимо, че за моето дете става дума. И без друго прекарвам времето си с него, ако и на кафе като седна само това мисля и говоря, ами ще изкукам.

Единствено за бабите приемам да мина на заден план. Ама приятелките ми да започнат да ме мислят само за майка и да питат само за детето ми не ми изглежда нормално.

# 26
  • Мнения: 625
    Повече от хора , жени са!!! smile3521

# 27
  • Мнения: 5 940
Понякога просто има доброволно споразумение между майките в градинките да говорят само за деца. Там няма сърдити.

# 28
  • София
  • Мнения: 1 735
Относно бабите и дядовците,с мъжа ми сме установили,че определно на първо място е Кари-как е,какво прави през час,какво яде и прочие.Единствено внуче за 8 баби и дядовци!А иначе с приятелките ми имаме много теми за разговор коренно различни от майчинството.Иначе в обясненията си за детето и аз мога да стана досадна Mr. Green,но това е с хора,които просто не ги познавам много и нямам много други общи теми.А мамите в градинката Laughing-един от последните разговори беше толкова личен и за мъжете ни и за мзаимоотношенията мъж-жена,че даже с дългогодишни приятелки не съм водила такъв.

# 29
  • Мнения: 2 448
Понякога просто има доброволно споразумение между майките в градинките да говорят само за деца. Там няма сърдити.

 Shocked Честно от теб го чувам. Дори не мога да си го представя. Така мога да говоря само с непозната жена в градинка, с която се засичам случайно, но не и с някоя, с която съм се запознала и съзнателно се срещам. Ако нямам други общи теми с някоя жена освен факта, че и двете имаме деца, не бих поддържала контакт изобщо.

Общи условия

Активация на акаунт