Публикувана: 6 ян. 2009, 19:53 ч.
Последно мнение: 18 ян. 2009, 20:31 ч.

Липсва ли Ви комуникацията,разговорите,човешкото...?

2 948
37
1

Гост

6 ян. 2009, 19:53 ч.

Здравейте момичета ! От няколко дни под въздействието на думите на майка ми се замислих за това.Не знам как е при вас но нас рутината ни убива или по-скоро мене.Работа,след това вечеря,а след това единия пред компютъра,а другия пред телевизора.И какво се оказва,че нямаме време заедно.Време в което тишината да е над всичко,да обсъждаме нас,грешките си,плановете си,болешките си,мечтите си...просто да комуникираме.Някак си сме като съквартиранти като се замисля....и направо ме хваща лудост...

Кажете как е при вас ? Съумявате ли да запазите искрицата истинско измежду всичко,което ни манипулира наоколо ( техника,реклами и т.н )?Отдавате лу нужното внимание и обратното към Вас ? Или само ние сме така...

# 1 6 ян. 2009, 20:45 ч.

Мнения: 84

Цитат на: ПатенцеE в вт, 06 яну 2009, 19:53

Кажете как е при вас ? Съумявате ли да запазите искрицата истинско измежду всичко,което ни манипулира наоколо ( техника,реклами и т.н )?Отдавате лу нужното внимание и обратното към Вас ? Или само ние сме така...

Манипулира ни, защото допускаме да ни манипулира. Аз въпроса съм го решила до някъде - вкъщи телевизия нама. Лаптопа си го нося, само когато имам работа. Така че, щем - не щем - комуникираме.

# 2 6 ян. 2009, 20:57 ч.

вкъщи
Мнения: 704

успявам но трудно техниката все повече навлиза в ежедневието ни и измества човешкото общуване

# 3 6 ян. 2009, 21:14 ч.

Мнения: 79

Аз май не успявам много Crossing Arms

за което ми е адски гадно... Но то зависи и от партньора - моят не е от най-приказливите, което пък мен много ме дразни Naughty

Той вечер предпочита да седне да гледа филм на спокойствие, докато аз искам да приказвам, приказвам и пак да приказвам #Cussing out

# 4 6 ян. 2009, 21:15 ч.

Мнения: 940

Не, не ни липсва. Говорим си по време на вечеря, понякога дори я приготвяме заедно. Говорим си и докато разхождаме кучето вечер. После по време на новините, гледаме някой филм или нещо на компютъра. Вечерите са време за нас двамата, а през деня всеки си е на работа и си върши нещата. През уикенда си отделяме малко лично време, без единия да притеснява другия.

# 5 6 ян. 2009, 21:19 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 178

И при нас ситуацията е сходна- от работа вкъщи, вечеря и пред компютрите. Детето обикаля с исканията си между двамата( кой ще му освободи компютър Mr. Green

)... Поиграваме с детето, баня и в леглото.
Но пък по принцип моят мъж не е от най- говорящите. Аз, когато имам да казвам нещо, намирам време да го кажа.

# 6 6 ян. 2009, 21:34 ч.

Мнения: 1 749

И при нас е имало такива периоди-ежедневието с проблемите,които носи,ни изнервя,двамата(или единия от нас)се позатваря в себе си(най-често това съм аз),не говорим много-много....Всеки ден едно и също, скука,меланхолия,но това са моменти ,които отминават.По-точно ние ги отстраняваме. Peace

# 7 6 ян. 2009, 21:41 ч.

Мнения: 2 448

Не , не ми липсва. Нямаме недоизказани неща, говорим колкото искаме и за каквото си искаме. Чудя се на хора, които казват, че нямат време за това. Може би говоря бързо и ми стига. Или казвам с малко думи съществените неща, които искам. Умея и да слушам. Това може би е важно.

# 8 6 ян. 2009, 22:05 ч.

Не ми липсва комуникацията,разговорите,човешкото,защото докато съм на компа, приказвам на милото не само какво гледам в нета,а и за наши си неща ,а ако той е на компа,също не се спирам да ...дърдоря. Laughing

# 9 6 ян. 2009, 22:51 ч.

Мнения: 316

Не, винаги намираме време да поговорим! Понякога обаче си казваме повече, когато мълчим, вгледани в личицето на детето ни!

# 10 6 ян. 2009, 23:21 ч.

Мнения: 2 757

Да, липсва ми. Но не защото нямам време, а защото мъжът ми не е от най приказливите. В интерес на истината и аз цял ден като слушам бебешки писъци и вечер като легнат децата и двамата се наслаждаваме на тишината, той си гледа кротко ТВ или си чете вестник или си бчка нещо, а аз до него пак на компа. Мир и любов. Съответно на вечеря или изобщо вечер когато сме всички заедно е невъзможно да се говори, защото не се чуваме, децата само тропат и пищят и трябва да си крещим и просто ни се убива желанието за разговор, поне моето. Но определено бих искала повече да говори с мен, да се интересува, да споделя. Имам чувство, че нищо не знам за него и живота му и като го питам да сподели нещо от деня и казва, че няма нищо интересно. Дали наистина няма или не му се говори с мен не знам. Може и второто да е, щото аз като говоря, говоря все за сериозни и съществени неща, за които трябва да си напънеш мозъка за да кажеш нещо, а не просто Виж колко е хубаво времето навън. А той не обича, тежки са му разговорите с мен. Разбираемо, но все пак дразнещо, защото оставам с впечатление, че не му пука за мен и децата.
Все пак се успокоявам, че не сме единственото такова семейство.

# 11 6 ян. 2009, 23:31 ч.

Мнения: 6 646

На нас ни липсва време, но то пък и никога не ни стига да сме заедно и да говорим, споделяме и т.н.
Не мога да си представя да сме заедно и единият да седи на компа, а другия да гледа ТВ.
Закон е да си разкажем деня щом се съберем вечер, а после да правим нещата заедно - гледане на филм, четене на вестник (всеки неговия си с коментари) обсъждане на всякакви теми и т.н. Детето вече е равностоен участник в тези занимания, не иска да си ляга преди нас тинейджърът му с тинейджър Laughing

# 12 6 ян. 2009, 23:46 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 381

И двамата сме приказливи.
Когато заспят децата вечер е нашето време, или когато дремват по обед.
Ако имаме да си кажем нещо важно, винаги мога да пратя децата да са в тяхната стая.
... Въобще, при желание и от двете страни, винаги могат да се намерят начини.
Ние със съпругът ми сме разделени в по-голямата част от годината - аз тук, той работи в чужбина. Но въпреки това говорим на спокойствие поне час всеки ден (да живее скайп!). Жалкото е, че в повечето семейства, където хората са поне вечер заедно не говорят толкова колкото ние, макар и разделени.

# 13 7 ян. 2009, 10:07 ч.

Мнения: 1 447

Когато искаме говорим,когато решим всеки се занимава с нещо което на него му е интересно.
За сега това ме удовлетворява.

# 14 7 ян. 2009, 10:12 ч.

Мнения: 5 940

Не ми липсва. И двамата много говорим. В същото време смятам за съвсем нормално всеки да има правото на неговите си минути спокойствие и тишина. Съпругът ми обича вечер да готви, така разтоварва след работа. Не се чувствам длъжна да подскачам около него с обяснения как е минал денят ми, използвам това време за моя си начин да отпочина. После сме заедно.

Препоръчани теми

Задушаваща връзка, как да изляза от нея

?Въпроси всякакви за СО? 2024

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Развод и след това

Причина:

Причина: