Раждането - какво мислите

Скъпа ,bgbabba!
Статията си я бива.
Раждането е най-невероятно страхотното нещо, което може да ти се случи!!!
И е много повече от оргазъм!
Общото между раждането и оргазма е в УДОВЛЕТВОРЕНИЕТО.
Само че при раждането то е много по-голямо!
Аз съм раждала два пъти в България и спомените ми са за защеметяващи изживявания!
За съжаление не ми се случиха всички хубави неща, описани в статията.
Сложиха ми система с окситоцин,а не биваше да разрешавам! - болките от контракциите бяха доста силни. Но не поисках упойка, въпреки че ми предлагаха, защото знаех, че е вредно за бебето, а и за мен също.
Не съм мазохистка и не осъждам мамите, които са си поискали упойка, защото болката може да бъде много болезнена, но съм сигурна, че ако същите тези мами са били повече информирани, са щели да направят друг избор!
Е, не ми скачаха върху корема (разказвали са ми за доста такива случаи!), но прерязаха пъпната връв веднага - ужас!
Не са ми казвали да си подканям бебчето със звуци, не съм му пипала главичката, не ми го дадоха да си го гушна веднага...
И въпреки това изживяването ми донесе страхотно УДОВЛЕТВОРЕНИЕ !!!
За някои от нещата знаех, за други - не.
Но моята грешка беше, че нямах достатъчно КУРАЖ до си поискам! Преди раждането, защото по време на раждането не си в състояние да обсъждаш каквото и да било.
Ако раждам трети път, ще се постарая да ни се случат (на мен и на бебчето) всички онези хубави неща, описани в статията!!!
И така, раждането е ПРЕКРАСНО, а не страшно преживяване.
Но за да бъде такова, трябва да си много ИНФОРМИРАНА (чрез подобни статии, книги и различни мнения - да живее интернет!), да имаш КУРАЖ да питаш докторите за всичко, което те вълнува или притеснява(дори неща, които смяташ за глупави!) - правата върху тялото ти са ТВОИ - и така да си избереш екип, на който да имаш доверие (ако нещо не ти харесва, сменяй - сега има избор на доктори!), и едно от най-важните неща - ДОВЕРИ СЕ НА ТЯЛОТО СИ !!! Природата си знае работата. Пък ако нещата се закучат, и докторите ще си я знаят!
В същност това е причината, че моите раждания ми донесоха удовлетворение - че имах огромно доверие на тялото си и бях много добре запозната с родовия процес, само дето не си поисках екстрите, за да бъде събитието още по-върховно!!!
Пожелавам ти леко и зашеметяващо раждане!!!

Мисля, че повечето неща в статията са верни.
Окситоцинът наистина прави така, че ако и да не е чак оргазъм, поне да боли доста по-малко.
Родилката в българските болници е като всеки друг пациент - навикват го като добитък, не му обясняват нищо и ако пита, му казват, че е лошо, дето чете и се интересува.
Още във форума в дир-а написах, че бих предпочела да родя като котката - да се скрия зад гардероба и да съм на спокойствие.
Спокойствието е много важно за леко и успешно раждане.
Не апаратурата, не техниката, не дипломите на лекарите. От качествата на персонала най-голямо значение има човещината.
Който харесва мисълта, че раждането задължително боли, че е редно великите "специалисти" да му говорят обидни неща, ми нека се радва, у нас не вярвам тези неща скоро да се оправят. Лекарите много бързо станах бизнесмени, забравиха да бъдат човеци.

Първо, bgbabba - успех с раждането.
Казваш, че си следила моята тема с тесния таз и докторските настоявания за секцио. Не, нямах проблем с разкритието, няколко часа си седях с пълно разкритие, докато не ми дойде акъла да си послушам лекаря. Това, за таза и змията, съвсем не е вярно. Тазът всищност има доста ограничен капацитет на промяна и ако бебето е твърде голямо за родовия канал, се случва това, което се случи на мен. Както цветисто се изрази лекарката - диня не можеда премине през дупка, голяма колкото лимон. Това е. А индуцираното раждане съвсем не задължително завършва със секцио. Природата си знаела работата... сигурно. Единственото, което аз знам, е че само преди стотина години, а и до по-скоро, жени с моята особеност доста често са умирали при раждане. Дали съм доволна, че съществува болнична помощ (въпреки ада на бившата Тина Киркова)? Оооо, да!   

Разказвам ти всичко това, за да въведа една, струва ми се важна, тема - за особен аспект на недоверието в акушер-гинеколозите. Че в държавните БГ родилни домове порядките са ужасни - истина е. Частните също си имат своите проблеми и недостатъци. Но много често ние сами предпочитаме да вярваме, че проблемът със степента на трудност на раждане е в лекарите. Т.е. - "ако само намеря точния лекар, ще си спестя всички проблеми и раждането ми ще бъде песен". Един вид, вината за болката и дискомфорта на раждащата е по вина на некомпетентните, злонамерени лекари. И аз се самохипнотизирах така и прекарах няколко месеца в търсене на съвършения лекар. Е да, ама от това тазът ми не стана нито по-голям, нито по-разтегателен.

Май е време някак си се помирим с факта, че раждането все пак е свързано с неизменен дискомфорт. И даже и на главата си да застанат, лекарите няма как да предотвратят всички недотам приятни изживявания, които може да изпиташ. Всички школи и парадигми в акушер-гинекологията си имат и предимства, и недостатъци. Но, ако събереш сили и мъдрост да приемеш, че раждането не е оргазъм, а известно натоварване за организма, ще можеш да изпиташ доверие към лекарите си. А, вярвай ми, да раждаш в страх от човека, който ти помага, със сигурност ще ти докара доста болка. Повече от всеки окситоцин и епизиотомия.
Още веднъж - успех!     

подкрепям  

Как ей така нарочно  .Определено трябва да спреш да четеш такива неща.Не си помагаш.

Обичам такива статии - връщат ме в детството ми, когато вярвах във феи и русалки!
Аман от многознаещи шамани.
Къде в природата има такъв прецедент - неводно животно да ражда във вода! А?

Помнете, че откакто лекарите са се намесили в ражданията и това се извършва  в болнична обстановка, драстично е намаляла смъртността както при родилките, така и при бебетата!

Браво на Saule и baibibi 

Благодаря на авторката на темата за линка към статията 
Чудесно е че вече може да се прочетат повече истини и хубави неща за раждането на български език.
В търсенията си стигнах до заключението, че недоброто (или липсващото) владеене на основни чужду езици пречи на българката (а много често и на лекари и акушерки) да получи максимално точна информация за всичко, което я вълнува свързано с раждането. Наличните на пазара преведени на български книги са доволно редактирани, така че да отразяват реалността тук.... а, тя не е розова, както всички знаем...

Ти откъде знаеш, Меги, нали ражда вкъщи....
Нищо чудно, един ден ако се наложи да родиш в болница, да останеш с обратните впечатления.

Що пък тая ирония? Някои раждат в къщи, други каzват че секциото е по доброто.. Ама нали всеки трябва да има право на иzбор? Или не важи zа всички..
Айде сега, Вива нова, не се прави. Примерно в моята отчетна(родени септември 2008) сигурно поне 80% от момичетата раzкаzах меко каzано  ей такива неща zа ражданията си. Сега в днешно време, не в миналото. Че много от тях ги и ма и в блога ни, на който пък не му се вярва. Останалите са иz темите. Та го zнам, zнаем го всички. Минимален май беше процента на доволнте, повечето като че ли бяха иzбрали частни болници. Ма много ясно, бе, хора  Напълно подкрепям. Все едно аz съм го каzвала. Естествено, че усложнения при раждане е имало, има и ще има докато свят светува. И че някога теzи усложнения са zавършвали често със смърт. А сега съвсем не е така. Това надали някой ще го отрече. Направо имам чувството, че нещо на раzлични еzици пишем, та не се раzбираме. Но пък, който отрче че специално у нас положението е още в миналия век, zначи каzва на черното бяло.. И не откъм специалисти, а най вече от към миzерни условия и от ненормално отношение към пациента. И мааалко поостарели методи, може би.
И к´ви феи, какви русалки? Какво пък толкова фантастично пише....?

статията наистина е много хубава!съгласна съм че в болниците няма никакви условия за нормално и спокойно раждане!аэ съм за това да може да се ражда и в къщи но с медицинска помощ!или поне присъствието на бащата да не зависи от пари!

чиста проба художествено творчество

Айде сега пък изкарайте,  че положението в българските болници е розово 

Аааа, няма никаква ирония.
Ирония е, когато недоволни родилки, оплюващи де що доктор и акушерка има, на изписването - ма то букети, ма то торти, бонбони и т.н.А после се прибират вкъщи и пишат по форумите при какви касапи са раждали....Че и не само ирония е това, но да не се задълбочаваме дотам.

Положението никак не е розово, но това е откъм база и медикаменти в отделенията.Не знам  какво е виждането на тези от вас, които живеят в чужбина, но от информацията, която имам аз, нашите доките са супер специалисти, предвид условията, в които самите те работят.За отношението - гадове има навсякъде, наскоро някой писа за родилно отделение в Испания, където персонала крещял и обиждал родилки- емигрантки.Но не във всяко родилно ще те навикат така! Зависи от човека.Плюс това работещите там и те са хора, и те имат лоши дни и не са длъжни като ви видят да се разливат в усмивки и да се стапят от умиление, че сте дошли да раждате при тях. Разбира се, това не означава, че трябва родилката да го отнесе, заради лошото им настроение.Това, за което са длъжни, и лекари  и акушерки, е да си вършат работата съвестно, нищо друго!

Ами в тази тема всичко е толкова субективно,че е трудно да се намерят много единни мнения.Аз бях със секцио поради проблем с очите ми,не беше най-прекрасното преживяване,въпреки липсата на контракции и т.н. спътстващи подробности.При секциото неприятното е след раждането,НО не означава непременно че е ужасно.
За отношението на лекарите-лично мисля,че ще е далеч по-добре ако все пак се държат по-дружелюбно/общо се изказвам/.Всички сме чували разказите за чужбинцията дето след като родиш ти звънят по телефона да те питат ТИ как си,за съветите за кърмене и т.н.,та никоя родилка няма да е против и тук да е така нали?И относно присъствието на таткото-мисля,че е много важно и че е време да стане практика да се допуска на раждане,та дори и на секцио/при желание разбира се/