Раждането - какво мислите

Така е в чужбина, да. Но не и в България. Палиш се, но в България наистина е рутинна практика системата окситоцин.

http://www.estestveno.com/index.php?pageid=1&langid=0&it … d=-2&cid=7808 тук може да получите повече информация за конференцията, участниците и темите, при това на български. Това къде се е провела конференцията няма значение, обсъждани са били практиките в световен мащаб. Не само при нас нещата се случват така, но това не бива да ни успокоява, а по-скоро трябва да се поучим от по-добрия опит.

Поправка. Раждането не се извършва от доктор, а от самата раждаща и нейното бебе.

Бразилия е посочена предполагам заради ужасяващия процент операции, не защото е мерило за медицинско обслужване.

Темата пак доби онзи, грозния облик. Жалко. Защо нападате авторката? Тя само иска вашето мнение. И да е уплашена, какво от това? Пита ви за мнението ви за една статия, публикувана на български сайт. Какви са тези драми? А и форумът е място, където всеки свободно може да обсъжда теми от общ интерес. На мен тази тема ми допада повече, отколкото теми от типа "Колко килограма качихте по време на бременността си?". Защо там не пишете, че е била милионната поред? Ако на някого не му допада, нека се чувства свободен да не чете и да не пише в нея.
Сигурна съм, че е възможно раждането може да е активно и недирижирано и сега. Аз лично си намерих лекарка, която споделя моите виждания, но ще докладвам след известно време.
Успех, bgbabba!

Още една поправка: една акушерка изпълнява много по - важна роля от един доктор...
И както се случва много пъти - една акушерка може и да изроди бебето сама и да се погрижи за него след раждането...
А докторът ???
Колко пъти сте видяли доктор да облича бебето ви и да ви го дава да го гушкате и кърмите ?

П.С. Говоря за България, София...
Нито знам, нито ме интересува как е в Германия, Бразилия, на връх Ухуру или в Западна Берковица, примерно...

Ето какво мога да разкажа от доста близък чужбински опит, за Франция става дума, за раждането на племенника ми. Брат ми присъства и снима с камера веднага след изваждането на бебето и ми е разказал точно как е протекло. Условията в болницата няма какво да ги сравнявам, сто пъти по добри от тук, лично съм ги видяла, в това едва ли някой се съмнява. Говоря за държавна болница там, не за частна клиника.
Снахата ражда нормално, с упойка по желание, която се слага на около 2 часа и можеш да се откажеш, ако решиш. Тя е искала 8 пъти, значи от първите контракции до края на раждането.Клизми там не се правят - родилката сама се справя с разхлабващо лекарство (свещи), дават специални сапуни да се изкъпеш преди това и дрехи за раждането (не си носиш нощници от вкъщи) подходящи с връзки на гърба. Е хубаво, но накрая пак си е Божа работа дето се казва , в крайна сметка се наложило да извадят бебето с форцепс.  Слава богу нищо му нямаше (вече е 7 годишен юнак), само леко ожулено на главичката и самата тя беше доста издължена първите дни от продължителното раждане, но както се вижда и в чужбина не е гаранция за леко и безболезнено раждане. Всичко е късмет.

Джуличка, напълно съгласна съм с теб. Разбира се говорим за едно нормално протичащо без усложнения раждане. Както бях писала по-горе, лекарите са, за да се справят с патологията, за нея не става въпрос тук.

Именно... 
Според мен питането на авторката е за нормално, а не оперативно раждане...
И за това, за такова говорим...

Споделеното от мен преживяване в Германия имаше за цел да покаже, че и тук, както в България, когато се налага да се оперира родилката, тя се оперира, независимо от желанието и да роди по естествен път.
Исках само да кажа, че няма много голяма разлика къде ще раждаш, освен в материалната база и чистотата.
Отношението може на всякъде да бъде лошо или добро, зависи на какъв човек ще попаднеш.
До като раждах изобщо не ме интересуваше колко ми се усмихва акушерката, какъв цвят са стените и пердетата в стаята и други подробности.
Изобщо докато раждаш нямаш много време за такива неща.
А като се роди бебето си толкова щастлив, че пак не те интересува заобикалящият те свят.

На авторката пожелавам да се успокой и да погледне на предстоящото раждане с позитивни чувства и емоции.
Да не си създава предварителна представа, са да се остави нещата да се случат.
Не мога да се извиня, за това че съм родила в Германия.
Не мога да се извиня, че там условията и отношението към раждащата жена е такова каквото е.
Мога само да съжалявам, че в България вместо да се върви към позитивно мислене и отношение, се прави точно обратното и тази статия е доказателство за всяван-ето на страх и негативизъм.
Страхът не е добър съветник.
А тук е свободен форум и ако авторката беше уточнила в темата, да не пишат жени, родили в Германия щях да се съобразя с нея, но темата не е зададена така.

това ми дойде малко в повече , признавам си .
с това съм съгласна , както и с твърдението че секциото спасява животи , поне не звучи пресилено както на моменти тона в цялата статия ми става леко истеричен .
е добре де , колко пъти се случва това , изобщо някак си реално ли ви изглежда ... на мене не освен ако не става въпрос за домашно раждане .
вече си е глупост , извинете ме ...
значи има бебета ,който се усмихват толкова скоро .Аз си мислех че не може , ама явно съм се объркала .
 zozima  по повод нещата , който ти пишеш .. хубаво звучат , но мъничко пресилено поне според мен .Виждам че скоро ти предстой раждане .Дано да е леко и успешно ! Може би обаче след това изживяване постовете ти ще имат един малко по различен тон .
Не го казвам с лошо чувство .  

Разбира се, че за това говоря...
Как е възможно грамотен човек да не знае, че лекарите са за да помагат, не ми и е понятно.
Но във всеки случай, ясно е, че няма закон, който да задължава бъдещите майки да раждат децата си безопасно. Аз лично бих гласувала за такъв, бих третирала раждането на доносено бебе в извънболнични условия по желание на майката като опит за убийство, но - факт - такъв закон няма. С други думи, всички откачалки имат пълно право да раждат в пещерите, в/у тоалетната чиния - имаше тук преди години едно такова филмче, аз бях бременна като го гледах и... ами, бързичко изпразних съдържанието на стомаха си, общо взето, като бях на 3 - 5 години си мислех, че точно така се ражда - че бебето изпада в тоалетната  как е възможно в 21 век не знам, но - това е положението. Майката има права върху живота на детето в себе си, докато то не излезе и не вдиша самостоятелно въздух. Такъв е законът. И има право да го убие при раждане просто защото си въобразява, че е по- компетентна от лекарите и че понеже е прочела нещо в интернет знае повече.

Как няма да си уплашена, като четеш само такива статии? Ти изглежда си се настроила, че това което се случва в БГ род. отделения е някакъв ужас и безумие. Не е точно така. Кой ти каза, че нарочно някой лекар или акушерка ще ти причини травма, на тебе или на бебето? Това са градски легенди!
Както например "скачането" по корема.Ако не ти се е случвало, няма как да знаеш, че този израз е преувеличен и не бива да се приема буквално. Всъщност, медицинското лице оказва натиск в горната част на корема, подпирайки се с ръка от лакътя надолу, с което подпомага излизането на бебето.Това "упражнение" спаси живота на първото ми дете, когато аз бях вече на ръба на силите си да напъвам, и както се изрази лекарката "късно е вече за секцио".Така че, карай по спокойно, хората в родилните отделения не са инквизитори.Не се настройвай така.

Ами понеже, питаш, отговарям, ДА НА МЕН СЕ СЛУЧИ, преди почти 4 месеца и половина. Никога не съм предполагала, че има такова прекрасно нещо. И не, не съм раждала в къщи,а в болница, в Германия (ще ме пуснете ли в темата). Докторката ми хвана ръката и я сложи на главичката, когато се покаzа.
Мислех да са сдържада не пиша, но не мога. Тук прочетох такива глупости и иzлишни нападки към авторката на темата, че не мога да повярвам, това българите какъв zакостенял и недоверчив народ сме  . Не вярвме на нищо, във всичко се съмняваме.
Никъде в тая пуста статия не пише нищо против докторите, секциотои така нататък. Раzбира се, че те, както и въобще болниците всекидневно спасяват хора. Но не можем ли и ние да сме хора там, а не беzгласни букви? Раzбира с, че на лекарите трябва да се вярва, никой не каzва друго.
Иначе, да се zащитя, родила съм веднъж в БГ и веднъж в Германия, да не ми кажете да не се бъркам.. Та имам поглед. Няма дори и мъничко общо. Вярно, бг раждането ми беше преди 8г, но май, като гледам не са се променили много нещата. Слав богу моето раждане беше ок. Но жената до мен, в предроилна си роди там, на леглото. Защото никой не я погледна навреме, а после нямаха време да я преместят. Аz си бях платила на доктор, "под масата" , жената не. После бяхме и в една стая, zатова zная. Още ми е пред очите. За отношение говоря, по точно zа абсолютната му липса. Пък ако искате не ми вярвайте. А, да и това се случи в София, не в някое zабито място..
И това дето някой беше писал по горе, че натискането по корема било нормално и нужно... абе няма думи.
Джуличка пък пише, че не я интересува, как било еди къде си и еди къде си.. Ами тогава да си седим и да си раждаме в БГто още като неандерталци, да ни натискат коремите, да приемаме zа нормално да ни крещят, да нямаме думата и да викаме "оргаzъм при раждане, оууу  .. "
И беz това ще zаключат темата вероятно, та си каzах каквото мислех поне...

Подобно беше и моето преживяване. Преди последния напън, точно между двете контракции, акушерката ме попита дали искам да пипна главичката на сина си - тя вече беше на изхода. Раждах в болница в Исландия.



 Аз, ако можех, щях да гласувам закон слрещу човешката глупост и предрасъдаци, ама това няма как да ги спре, уви.   

Практиката извън България на раждания в домашни усовия достатъно красноречиво опровергава подмятания за това, колко е опасен подобен вид  раждане (когато е правилно организирано, с акушерка и при една нормална, безпроблемна и безрискова бременност).

"Скачането" го има и в Германия. Нищо, че никой не го интересува, ще споделя. След като напъвах повече от половин час и вече се чудеха дали бебето ще издържи (на 2 пъти му взимаха кръв от главичката, за да проверят как е кислородът, а междувременно аз не трябваше да напъвам, та се сдобих и с чудни кръвоизливи от гърдите нагоре), се наложи да се помага. Акушерките (две) подпираха с тела краката ми нагоре, лекарката на смяна и главният лекар на отделението лично ми подпираха корема отгоре (поради причините, описани от вива), а пък мъжът ми притискаше главата ми към гърдите...

Така че няма значение къде ще раждаш, няма гаранция как ще протече. Бих родила и в обор, толкова ми е все едно,... стига да знам, че когато бебето ми има нужда от помощ, ще я получи... и слава богу я получи, и е живо и здраво ...

А за пипането на главичката... Никой не успя да ме спре, все някак си проврях ръката и със следващия напън беше изскочила - много ме мотивира ...

Мерси за споделеното  за пипането на главичката .Много майки са го правили   , но уви не тук ..
Обърнах специално внимание на  тази част от статията не за друго , ами защото на мен например нямаше как да ми се случи и ми стана интересно .
Обещавам другия път да пробвам !
 ~:Деси:~  , не разбрах само гневният ти пост към мен ли беше насочен ..
Аз не съм против това хора раждали в Германия , Америка , Италия , Исландия или която държава щете да пишат тук , защо не .Те просто споделят своите различни преживявания , това е 
Мъчно ми е че в много болници в България няма такава практика . Имаше тема ,пусната за естественото раждане , за доктори и координати на такива специалисти ,който го подкрепят .Ами надникнете да видим какво ще прочетем...малка и оскъдна информация .
Не мисля че родилните  домове в България са чудовищно място , но определено са неуютни и отношението на част от лекарите , акушерките и  сестрите е доста лошо , а никой не заслужава това , нали.Та за това българите са малко недоверчив и наплашен народ в по голямата си част , не за друго .
За това не учудват неща , който стават в другите страни и се питам -  защо на мен не могат да се случат ..
Та това е .
Между другото не виждам защо да нападам авторката на темата .
Решила е да сподели , споделила е , какво