Тя (Той) не е за теб

  • 3 583
  • 33
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5
Здравейте!

Сигурно всеки от вас има поне по един приятел (една приятелка), който е попадал на неподходящата "половинка", но е толкова запленен(а), че не вижда очевадни недостатъци и отношение, предизвикано не от любов, а от користни мотиви.
Как постъпвате в такива ситуации?

# 1
  • София
  • Мнения: 2 217
Хората затова казват, че любовта е сляпа.... Ами и да вземеш отношение, повечето пъти не помага....На мен колко ми говориха, ама....Докато сам не си счупи главата, човек не верва Tired

# 2
  • София
  • Мнения: 978
Внимателно и много деликатно посочвам някои нещата, върху които може да помисли, но това само при положение, че човекът ми е много близък. До сега съм го правила веднъж и слава богу беше за добро. Но пък аз съм случвала на много неподходящи хора и приятелите ми са постъпвали точно така, само че аз не съм обръщала внимание за съжаление, докато няколко пъти не си "строших главата"

# 3
  • Мнения: 4 916
Затварям си устата, докато някой не ми поиска мнението.
Имах такава случка с моя близка, чиито родители ме агитираха да действам подмолно и да участвам в развалянето на връзката. Направо отказах. Както и да е, тази връзка приключи - младежът я точеше докато можеше, после тя го разкара, а след време ми каза, че през цялото време е била наясно с това какъв човек е бил, но го е обичала... и така.

# 4
  • Мнения: 22 349
Случвало се е моя приятелка да е с неподходящ човек - казвала съм го директно. ))
По същото време и аз бях с такъв неподходящ мъж - тя направи същото. )) Естествено и двете не повярвахме, докато не се уверихме сами в думите на другата. Но това естествено костваше година и нещо време.

# 5
  • Мнения: 2 448
Нямаме право да казваме на друг човек кой е за него и кой не.
Ако ни е близък, можем да си кажем деликатно мнението, но все пак не сме ние, които да преценяме кой за кого става.
Преди време имах такава приятелка, тя и сега ми е, но излизаше с женен мъж и аз много зле говорих за него, почти се бяхме скарали, защото и казах директно какво мисля , че я използва и т.н. Да, но минаха няколко години и се оказа, че човекът си имал проблеми в семейството, разведе се и сега си живеят заедно. Тя е доволна, той също, обичат се. Моето мнение изобщо не трябваше да си го казвам,  защото както е видно той не я е направил нещастна. Не бих повторила повече, но тогава бях по млада и директна и мислех, че щом едно нещо е така за мен, значи е и така за останалите. Сега вече си мълча.

# 6
  • Мнения: 2 388
Да беше само един. Simple Smile
Давам си мнението, защото ми го искат.
Казвам по какви причини смятам, че въпросния човек е неподходящ, въпреки, че той/тя сами осъзнават, че е така, но не могат да го отчетат в началото, защото са още с "розовите очила" или пък го отчитат, ама им се вижда предимство или нещо, което не би им пречило за вбъдеще.
С времето нещата обикновено се наместват или пък се оказвам права.
Все пак въпреки съветите и обективното мнение, които се опитвам да дам съм наясно, че те ще си изживеят връзката. Самата аз смятам, че трябва да го направят.

# 7
  • Мнения: 5
Нямаме право да казваме на друг човек кой е за него и кой не.
 

Далече съм от тази мисъл Praynig
Идеята ми беше какво правите когато виждате, че вашият близък приятел(ка) е "влетял(а)" 100 % във връзката и дава мило и драго от себе си, а отсрещната страна експлоатира тези чувства за своя изгода, което на мен ми се струва адски неморално.
Всъщност кое е по-морално - да замълчим или да кажем, каквото знаем за персоната?
Аз съм си замълчавала, защото не са ми искали мнението а и мисля, че когато човек е влюбен, никой и нищо не е в състояние да го убеди, че партньорът е неподходящия, каквито и доводи да изтъкне.... Но след приключване на връзката ми беше зададен въпроса "Защо не ми каза?"
Ами сега newsm78 Thinking

# 8
  • София
  • Мнения: 395
Избягвам да си казвам мнението направо и директно.
Хората желаят мнение от страничен човек или наблюдател ,но трудно приемат лошата информация.Не обичам да наранявам хората, затова предпочитам да съм много тактична или да съм неутрална.При повечето хора, те сами осъзнават ,че човека до тях е неподходящ, но търсят чуждо мнение за да ги разубеди някой ,че не са прави сами за себе си или когато се чувстват несигурни.И аз така съм се чувствала когато съм искала чуждо мнение.

# 9
  • Мнения: 1 731
Ами нищо не можеш да направиш.Всеки сам трябва да осъзнае положението си.Не искам да се меся,въпреки че ме сърби езика да си кажа . newsm78

# 10
  • Мнения: 959
Ако човека ми е достатъчно близък, задължително ще си кажа мнението. Очаквам същото, от много близките ми хора.
В никакъв случай обаче, не налагам вижданията си по въпроса.


 

# 11
  • Мнения: 2 757
Казвам си мнението ама понякога това ми разваля приятелството, защото въпросната приятелка или приятел решават, че не ги разбирам и не искат повече да говорят с мен

# 12
  • Мнения: 1 425
Хората затова казват, че любовта е сляпа.... Ами и да вземеш отношение, повечето пъти не помага....На мен колко ми говориха, ама....Докато сам не си счупи главата, човек не верва Tired
Уви, обикновено е така.

# 13
  • Мнения: 84
Има и по-лош вариант - когато ти сама си казваш (или поне остатъкът от здравия ти разум казва) "Той не е за теб" и въпреки това продължаваш да си биеш главата в стената и да си вадиш доводи, че всъщност си е баш за теб...
Пък не дай си Боже друг да се опита да ми го каже...  Grinning

# 14
  • Мнения: 7 723
Аз имах един такъв, дето си виках:
"Абе тоя не е за мен. Ще го разкарвам!"
Близките ми, обаче ми казваха-
"Баш за тебе е. Взимай го!"
Е, взех го. Преди десет години.
Прекрасно семейство сме.

Та...исках да кажа,
че погледнато отстрани нещата
са по- реални. Друг е въпроса
кой колко и как приема чужди мнения
и дали ще се вслуша в тях.

Общи условия

Активация на акаунт