Рентген и Скенер - каква е разликата?

  • 108 678
  • 82
  •   1
Отговори
# 45
*

Последна редакция: вт, 17 фев 2009, 13:48 от Дивиана

# 46
  • Колоколамск
  • Мнения: 11 439
Ще помоля всички,които разбират,ако желаят да ми разяснят какво точно представлява лъчетерапията,видях,че и за нея сте писали.Съжалявам ако разводнявам темата,но не открих тема специално за това.Моля,ако някой от разбиращите се наема,да ми обясни,важно е за мен.Благодаря предварително!

# 47
  • Мнения: 647
Мила ми Оро (нещо, като "мила ми Венето"),

Виждам, че принципно смени тона си. Не го отдавам на нищо друго, освен на умора.

Науките се делят по следния начин:

1. Фундаментални науки: математика, физика, философия (според някои философията не е наука, а методология на науките)
2. Приложни науки: два вида - селскостопанските науки и медицинските науки
3. Интердисциплинарни науки: химия, биология, биофизика, биохимия, физико-химия, география
4. Обществени науки: литература, социология, политология, психология, история, лингвистика, филология

Разбира се, има и още, но вече не ги помня, а и целта ми беше да ти покажа, че медицината си е чиста приложна наука - тя не е фундаментална, като физиката. Това, че има приложни сфери на физиката е факт, но сама по себе си физиката се опитва да обясни характера на явленията в природата и дори да ги предвиди, като използва математически модели. Медицината не може да предвиди нищо- тя е само фактологическо описание на реални явления. Не можеш да пресметнеш, например, как биха се държали хората след като се нахранят с картофи, отгледани при 860м надморска височина.

Това деление ми е преподавано от доц.Маринова, катедра Биология. Много педантична дама и супер-професионалист. Аз съм научил много от нея.

Като оставам с най-добри чувства, очаквам поне да обясниш на дамата какво е туй нещо лъчетерапията и какви са параметрите й.

Поздрави! Твой: маг.фарм. Антон Вълев

# 48
  • Мнения: 13
Мила ми Оро (нещо, като "мила ми Венето"),

Виждам, че принципно смени тона си. Не го отдавам на нищо друго, освен на умора.

Науките се делят по следния начин:

1. Фундаментални науки: математика, физика, философия (според някои философията не е наука, а методология на науките)
2. Приложни науки: два вида - селскостопанските науки и медицинските науки
3. Интердисциплинарни науки: химия, биология, биофизика, биохимия, физико-химия, география
4. Обществени науки: литература, социология, политология, психология, история, лингвистика, филология

Разбира се, има и още, но вече не ги помня, а и целта ми беше да ти покажа, че медицината си е чиста приложна наука - тя не е фундаментална, като физиката. Това, че има приложни сфери на физиката е факт, но сама по себе си физиката се опитва да обясни характера на явленията в природата и дори да ги предвиди, като използва математически модели. Медицината не може да предвиди нищо- тя е само фактологическо описание на реални явления. Не можеш да пресметнеш, например, как биха се държали хората след като се нахранят с картофи, отгледани при 860м надморска височина.

Това деление ми е преподавано от доц.Маринова, катедра Биология. Много педантична дама и супер-професионалист. Аз съм научил много от нея.

Като оставам с най-добри чувства, очаквам поне да обясниш на дамата какво е туй нещо лъчетерапията и какви са параметрите й.

Поздрави! Твой: маг.фарм. Антон Вълев



Тука нещо тази информация е от 80-те години ми се трува  Laughing
физико-химия няма отдавна и нещо приложните науки са много малко - какво разбирате под приложни науки ?




enze
  какво те интересува за лъчелечението - информацията е много ,питай на лични !


че тука като гледам какви щуротии се пишат и то от магистър фармацевти направо ме хваща страх от кого си купуваме лекарствата Cry


http://www.onco-bg.com/str/stbl/luch.html

Радикално  Лъчелечение
Дефинитивно Лъчелечение
Предоперативно Лъчелечение
Следоперативно Лъчелечение
ПеркутанноЛъчелечение
Перкутанно Лъчелечение при рецидиви
Палиативно Лъчелечение на далечни метастази
Метаболитната брахитерапия

Лъчелечението се извършва в няколко фази:
-   анатомо-топографско планиране- съставяне на анатомо-топографски план и нанасяне на входните точки върху кожата на болниа за точна възпроизводимост на лъчелечебните сеанси – СТ, MRI.
-   дозиметрично планиране –триизмерна или обикновена. Предписаната лечебна доза трябва да съвпадне с планираната в тумора и в критичните органи.
-   контрол на лъчелечебния план - осъществява се с рентгенови снимки на симулатора, гамаграфии, чрез система за визуализиране на лъчевото поле и ин виво-измервания на дозата в тумора и критичните органи. т.е. ВЕРИФИКАЦИЯ

Видове апаратура за прилагане на ЛЛ:
Брахитерапия - Естествени РИ
Дъблока терапия – чрез електричество
Повърностна терапия  - чрез електричество

Со -60 – естествен радиоактивен източник
Линеен ускорител – чрез електричество, високотехнологично с триизмерно дозиметрично планиране ,два вида лъчения  в зависимост от местоположението на находището
и верифициране на лъчението.


И нещо сигурно съм пропуснала.

Внимавай че се дерат много кожи ! не се поддавай на разни агитации, лечението на онкоболните е абсолютно безплатно- поема го ДЪРЖАВАТА !


Питай на Лични

Последна редакция: вт, 17 фев 2009, 16:08 от hp

# 49
  • Колоколамск
  • Мнения: 11 439
Hp,благодаря за подробния отговор,добих добра представа за лъчелечението(е обща,но достатъчно засега).Нямам време,дълго е за разказване точно за какво става дума.....Отново ти благодаря!

# 50
  • Мнения: 13
Hp,благодаря за подробния отговор,добих добра представа за лъчелечението(е обща,но достатъчно засега).Нямам време,дълго е за разказване точно за какво става дума.....Отново ти благодаря!


както кажеш - дано съм ти помогнала , ако има нещо питай каквото знам ще ти помогна Simple Smile

# 51
  • Мнения: 2 480
Мога да добавя, че има и теоритична и приложна физика. Мисля, че същото беше и с химията. А какво да кажем за инженерните науки? Какви са те-теоритични или приложни?
Има някакъв резон физиката да бъде наречена фундаментална наука, защото тя е в основата на всякакъв вид техника. 

Последна редакция: пт, 20 фев 2009, 03:27 от vl

# 52
  • Мнения: 647
Мога да добавя, че има и теоритична и приложна физика. Мисля, че същото беше и с химията. А какво да кажем за инженерните науки? Какви са те-теоритични или приложни?
Има някакъв резон физиката да бъде наречена фундаментална наука, защото тя е в основата на всякакъв вид техника. 

Да, инженерните науки са приложни по това деление. Приложната физика е част от инженерните науки. Разделите на физиката имат винаги теоретично и приложно измерение - например, теоретична хидравлика и инженерната специалност хидравлика на подемните машини. По същия начин, теоретичната химия разглежда горенето като процес, а пиротехниката- неговата приложна страна за получаване на реални ефекти при взривяването на различни вещества. В този смисъл, медицинската физика е зона по средата между теоретичната физика и приложението на тези физични процеси в медицинската практика. Друг такъв пример е очната оптика - там, за целите на медицината, оптиката е свита и изчистена от тежкия математически апарат на оптиката, като раздел на физиката, и се преподава само тази част, която е свързана с възприятието на видимата светлина, цветовете, изкривяванията в образа в окото като оптическа система и прочее. Очните оптици, освен оптика, учат и очни болести, разбира се, съвсем слабозастъпено и колкото да могат да си свършат работата при изработката и препоръчването на очила. Те са пример за професия в приложните науки.

Поздрави,
маг.фарм. Антон Вълев

# 53
  • Мнения: 13
Мога да добавя, че има и теоритична и приложна физика. Мисля, че същото беше и с химията. А какво да кажем за инженерните науки? Какви са те-теоритични или приложни?
Има някакъв резон физиката да бъде наречена фундаментална наука, защото тя е в основата на всякакъв вид техника. 

Да, инженерните науки са приложни по това деление. Приложната физика е част от инженерните науки. Разделите на физиката имат винаги теоретично и приложно измерение - например, теоретична хидравлика и инженерната специалност хидравлика на подемните машини. По същия начин, теоретичната химия разглежда горенето като процес, а пиротехниката- неговата приложна страна за получаване на реални ефекти при взривяването на различни вещества. В този смисъл, медицинската физика е зона по средата между теоретичната физика и приложението на тези физични процеси в медицинската практика. Друг такъв пример е очната оптика - там, за целите на медицината, оптиката е свита и изчистена от тежкия математически апарат на оптиката, като раздел на физиката, и се преподава само тази част, която е свързана с възприятието на видимата светлина, цветовете, изкривяванията в образа в окото като оптическа система и прочее. Очните оптици, освен оптика, учат и очни болести, разбира се, съвсем слабозастъпено и колкото да могат да си свършат работата при изработката и препоръчването на очила. Те са пример за професия в приложните науки.

Поздрави,
маг.фарм. Антон Вълев

Абсолютно по български - БАШ МАЙСТОР
абе господин Фармацевт , защо не си гледате фармацията ами се бутате в другите науки и обърквате хората още повече с вашето незнание ???!!!!

Ами развивайте се в своята си сфера и не давайте категорични мнения като не познавате достатъчно материята.

Защото като ви прочетох по горните постове се изказвате едва ли не с компетентност на НАЦИОНАЛЕН КОНСУЛТАНТ по специалност която очевидно нямате ?

С най добри чувства Ви съветвам да не давате крайни мнения по въпроси по които нямате достатъчни Знания!

Последна редакция: пт, 20 фев 2009, 21:44 от hp

# 54
  • Мнения: 647
Колега, къде в последния си постинг сгреших? Моля ви да посочите грешката ми!
Благодаря ви искрено. Може и на лично съобщение.

Поздрави,
маг.фарм. Антон Вълев

# 55
  • Мнения: 13
Колега, къде в последния си постинг сгреших? Моля ви да посочите грешката ми!
Благодаря ви искрено. Може и на лично съобщение.

Поздрави,
маг.фарм. Антон Вълев

Ами препрочете  си постовете които сте писали по тази тема - във всички има неточности меко казано, и както казах на Вас Ви липсват Знания по тези науки - говорите наизуст , повърхностно и сте прочели тук там и говорите като че ли Сте работили това което коментирате цял живот и сте бил ной-добрия ? А най-лошото е че давате съвети на тези, които търсят Знанието и правилната информация.

И престанете с този нахален тон !

така че си гледайте Вашата наука и се развивайте там където сте добър !

# 56
  • Мнения: 647
Колега, къде в последния си постинг сгреших? Моля ви да посочите грешката ми!
Благодаря ви искрено. Може и на лично съобщение.

Поздрави,
маг.фарм. Антон Вълев

Ами препрочете  си постовете които сте писали по тази тема - във всички има неточности меко казано, и както казах на Вас Ви липсват Знания по тези науки - говорите наизуст , повърхностно и сте прочели тук там и говорите като че ли Сте работили това което коментирате цял живот и сте бил ной-добрия ? А най-лошото е че давате съвети на тези, които търсят Знанието и правилната информация.

И престанете с този нахален тон !

така че си гледайте Вашата наука и се развивайте там където сте добър !

Колега, ако сте забелязала, от един момент нататък аз не пиша по темата нищо! Даже помолих да ми се разясни къде греша, за да науча и аз нещо, ако наистина греша. Сама разбирате, че ако не съм наясно с нещо, както твърдите, няма как да знам че греша, докато някой не ми го обясни прилежно.

После, следя вашите професионални коментари и ги сверявам с източниците си. Това, което вие сте обяснила, съвпада напълно с тях и затова продължавам да се интересувам от темата. Ако използвате усилията си да ми обясните неяснотите тук, във форума, освен на мен, тези въпроси ще се изяснят и на останалите хора. Използвайте ме като повод да дадете компетентен коментар и от това ще спечелим всички - вие, като специалист пред аудиторията, аз като ваш читател, и пациентите, като ангажирани читатели също. МОжете даже да ме приемете като журналист, който е чел нещо, недоразбрал, но на базата на това, което си мисли че знае, задава въпроси и прави коментари.

Мисля, че ме разбирате по най-правилния начин и съм готов да играя и занапред ролята на съвсем незнаещия. Но, моля ви, не накърнявайте името на професията ми, само защото съм се подписал с името и титлата си.  baby_neutral

Поздрави,
А. Вълев

# 57
  • Мнения: 13
Ето малко обобщена информация относно :



ЙОНИЗИРАЩИТЕ ЛЪЧЕНИЯ В МЕДИЦИНАТА

за знаещите и незнаещите !!!

Използването на йонизиращите лъчения в медицината за диагностика и лечение  започва преди повече от сто години. Веднага след откриването на рентгеновите лъчи те са използвани за визуализиране на структурите в човешкото тяло. Първата рентгенова снимка на дясната ръка на професора по анатомия Кьоликер е направена от самия Вилхелм Конрад Рьонтген през 1896 г. Веднага след това започват и опитите на лекарите да използват рентгеновите лъчи и за третиране на някои нелечими за времето си заболявания – рак и туберкулоза. Твърди се, че първото лъчелечение е направено от Грюбе през януари 1896 г. Днес рентгеновата и радионуклидната диагностика, както и лъчелечението, са направления в съвременната медицина с огромно значение.
Използването на йонизиращи лъчения е свързано с риск за здравето на човека. Първите жертви на рентгеновите лъчи и на радиоактивните излъчвания са техните първи изследователи. Защитата от вредното действие на йонизиращите лъчения - радиационната защита - е важен клон на съвременната наука.

Ползата и рискът за здравето на човека са двете страни на приложението на йонизиращите лъчения в медицината.  Те са еднакво важни и затова трябва да се разглеждат едновременно. Тази концепция е логична, но нейното прилагане на практика е трудно, защото рискът и ползата трябва да бъдат оцененявани количествено. Това изисква задълбочени знания по клинична медицина, радиобиология, радиационна физика и радиационна защита.

Области на приложения на йонизиращите лъчения в медицината
Йонизиращите лъчения се използват в три големи направления в медицината: рентгенология, радионуклидна диагностика и лъчелечение.

Рентгенологията включва три метода,
 които се различават главно по начина за получаване на диагностичния образ.
При рентгеновата графия преминалото през тъканите рентгеново лъчение формира върху преобразувателя на образа (рентгеновия филм или дигиталния детектор) стационарен двумерен сянков образ на структурите на човешкото тяло.
При рентгеновата скопия образът се визуализира върху екрана на монитор чрез рентгенов електроннооптичен преобразувател и телевизионна камера. Това дава възможност за динамично изследване на процеси и патологични изменения.
При компютърната томография детайлен образ в трансверзален срез на тялото се получава с помощта на компютър, който обработва голям масив от данни (числени стойности) за интензитета на преминалото през тъканите рентгеново лъчение. За получаване на пълна информация за изследвания орган е необходимо той да се скенира в множество трансверзални срезове на определено разстояние между тях.

Според целта рентгеновите изследвания са диагностични (за потвърждаване или отхвърляне на хипотеза за определено заболяване, за проследяване на развитието на вече доказано заболяване и на резултата от лечението), профилактични (за ранно откриване на социалнозначими заболявания при определен контингент от населението, като рак на млечната жлеза, туберкулоза и др.) и интервентни (за визуализация  в кардиологията, ортопедията, ендоскопията, екстракорпоралната литотрипсия и др.). Интервентната рентгенология навлиза все по-широко в диагностиката и лечението на редица сърдечно-съдови, неврологични и други тежки заболявания. Друга област на рентгенологията е остеоденситометрията - определяне на плътността на костите чрез облъчване с рентгенови лъчи. Това дава обективна информация за съдържанието на хидроксиапатита в костите – мярка за техните механични свойства.
Радионуклидната (радиоизотопната) диагностика е метод, при който се използват радиофармацевтици - химични съединения, съдържащи изкуствени радионуклиди. Радионуклидните диагностични методи са in vivo и in vitro. При in vivo методите радиофармацевтикът се въвежда в тялото на пациента интравенозно, перорално или инхалационно. Радиофармацевтиците се избират според изследвания орган или система. Те се натрупват избирателно в тъканите или в патологични изменения в тях. Гама-лъчението, излъчвано от радиофармацевтика, се регистрира със сцинтилационни детектиращи системи. Радионуклидните in vivo изследвания биват функционални и топографски. 
 При функционалните изследвания диагностичната информация се получава чрез скоростта и степента на натрупване на радиофармацевтика, или чрез скоростта на неговото отделяне от организма, а при топографските - чрез разпределението му в изследваните органи и системи. Тази информация се представя в равнинен образ, наричан сцинтиграма. При in vivo радионуклидните изследвания се използват радиофармацевтици с малък период на полуразпадане (99mTc, 131I, 201Tl, 18F и др.). Фаворит между радионуклидите е 99mTc, защото той е “чист” гама-излъчвател. In vivo радионуклидната диагностика се прилага за изследване практически на всички органи и системи – сърце, бял дроб, мозък, бъбреци, щитовидна жлеза, черен дроб, кости. Тя е водеща при диагностицирането на редица онкологични заболявания, както и при ранното откриване на метастази в костите.
При in vitro радионуклидните изследвания радиофармацевтикът се включва в биологичен субстрат от пациента, например кръвна плазма, серум, урина, стомашен сок и др. Радиоимунологичните методи имат висока чувствителност при определяне концентрациите на хормони, ензими, протеини, вируси, антитела и др.

Лъчелечението (радиотерапията) е един от трите основни метода за лечение на злокачествените заболявания. Самостоятелно или в комбинация с оперативното и медикаментозното лечение то се прилага при повече от половината от онкологично болните. Основава се на канцерицидния ефект на облъчването и на по-голямата лъчечувствителност на раковите клетки.

Методите за облъчване са обособени в три групи. Най-широко разпространено е перкутанното (дистанционното) лъчелечение – външно облъчване от различно разстояние с рентгенови и гама-лъчи, както и с високоенергийно спирачно лъчение (Х-лъчи) и ускорени електрони. Безспорен фаворит между радионуклидите, използвани в телегаматерапията (дистанционно облъчване с гама-лъчи) е радионуклидът 60Co, а като източник на Х-лъчи и електрони – медицинските линейни ускорители. Вътрекухинната и вътретъканната брахитерапия е облъчване от малко разстояние на тъкани и кухинни органи чрез въведени в тях закрити радиоактивни източници. Използват се гама- и бета-радиоактивни източници, най често с 192Ir, 137Cs, 90Sr. Метаболитната брахитерапия е лечение с радиофармацевтици, въведени в организма венозно инжекционно или орално. Този метод се използва за радикално или палиативно лечение при рака на щитовидната жлеза, на костите и др. Разпространени са радиофармацевтиците с 32P, 89Sr, 131I, 186Re. Световна тенденция през последните години е обединяването на методите за диагностика и лечение с радиофармацевтици – радионуклидната диагностика и метаболитната брахитерапия - в новото медицинско направление нуклеарна медицина.

Радиобиологични ефекти и радиационен риск в медицинатаРадиобиологичният ефект (въздействието на йонизиращите лъчения върху биологичните тъкани) зависи от енергията, която лъчението предава на тъканите.  Отношението на средната предадена енергия от йонизиращото лъчение в елементарен обем от облъчваната тъкан към масата на тъканта в този обем е погълнатата доза. Тя се измерва в грей (Gy) или в старата единица рад (rd). Погълнатата доза може да се измери и/или пресметне и е основната дозиметрична величина, определяща тежеста на радиобиологичния ефект.
Радиобиологичният ефект зависи още от вида и енергията на йонизиращото лъчение. За отчитане на тази зависимост е въведена величината радиационен тегловен фактор. Тя служи за дефиниране на величината еквивалентна доза – произведението на погълнатата доза, осреднена за даден орган или тъкан, и радиационния тегловен фактор. Еквивалентната доза се измерва в сиверт (Sv). За най-широко използваните в медицината лъчения – рентгеново, гама-, Х-, бета- и ускорени електрони,  радиационният тегловен фактор е единица и затова еквивалентната доза (в Sv) в органа или тъканта е числено равна на погълната доза (в Gy).

Вредните последствия от облъчването с йонизиращи лъчения на човека са детерминирани и стохастични. Детерминирани са ефектите,  проявявани при облъчване с висока доза, което причинява смърт на голям брой клетки и необратими увреждания на засегнатия орган или система, както и на целия организъм.  Детерминираните ефекти са прагови – те се проявяват при облъчване с погълната доза над 1-2 Gy, като тежестта на ефекта бързо нараства с увеличаване на дозата. Такива ефекти могат да бъдат например левкемията, лъчевата катаракта, стерилитетът, както и малформациите и умственото изоставане в развитието, вследствие вътреутробно облъчване. Прагът за последния вид детерминирани ефекти е по-нисък – 100-200 mGy за малформации в периода на органогенезата (3-8 седмица от бременността) и около 200 mGy за умствено изоставане при облъчване през 8-25 седмица от бременността. В медицинската радиология детерминирани ефекти се проявяват при болните, подложени на  локално облъчване с големи дози при лечението на злокачествените образования. При диагностичните изследвания с йонизиращи лъчения по правило се получават  по-малки от праговите дози. Затова вероятността за детерминирани ефекти при тях е много по-малка. Само в отделни случаи при продължителна рентгеноскопия в интервентната рентгенология може да се наблюдава еритема, а по изключение – лъчева некроза на кожата.

Радиационният риск при облъчването с еквивалентна доза  до  200 mSv е свързан с възможни късни стохастични ефекти: лъчева канцерогенеза в облъчения индивид (соматични ефекти) и малформации и канцерогенеза в неговите поколения (генетични ефекти). Вероятността за стохастичните ефекти зависи също от погълнатата доза и от лъчечувствителността на облъчваната тъкан. Облъчването при диагностичните изследвания с йонизиращи лъчения е хетерогенно. За оценка на радиационния риск при това облъчване Международната комисия по радиационна защита (МКРЗ) въвежда величината ефективна доза. Тя се дефинира като сума за всички облъчвани органи от произведенията на тъканния тегловен фактор и осреднената стойност на еквивалентната доза за всеки орган. Тъканният тегловен фактор отчита относителния принос на отделния орган или тъкан в общото лъчево увреждане, еквивалентно на увреждането при хомогенно облъчване на цялото тяло. Ефективната доза се измерва също в сиверт (Sv).

Типичните стойности на ефективната доза при диагностичните рентгенови и радионуклидни изследвания варират от 0,02 mSv при белодробните графии до 8-10 mSv при компютърните томографии. Тези стойности са сравними с ефективната доза от природния радиационен фон. Компютъртомографските (СТ) изследвания са свързани със сравнително по-голямо облъчване. Въпреки че СТ изследванията представляват  по-малко от 10 % от рентгендиагностичните процедури, те формират 60–70 % от общата доза в рентгеновата диагностика. Рентгеноскопиите са по-евтини, но са свързани с по-голямо лъчево натоварване. Например, само половин минутна рентгеноскопия на бял дроб е еквивалентна по ефективна доза на пет до десет белодробни снимки. При един от най-информативните методи за съдова диагностика - субстракционната ангиография, дозата при един кадър е сравнима с тази при една обикновена рентгенова снимка. А при една такава процедура се правят много, понякога до 1000 кадъра, т.е. лъчевото натоварване на пациента е еквивалентно на облъчването от 1000 рентгенови снимки.

Радиобиологичният ефект при облъчване с малки дози е предмет на интензивно изследване и научни спорове през последните десетилетия. В неговата основа стоят трудностите за количествено и качествено разграничаване на радиационно индуцираните злокачествени заболявания от спонтанно възникващите под действието на нерадиационните фактори. Съществуват различни хипотези за зависимостта на вероятността за стохастичните ефекти от ефективната доза. Приета е хипотезата, че тази вероятност е безпрагова и зависи линейно от дозата. Това означава, че всяко надфоново облъчване, включително медицинското, е свързано с определен радиационен риск. Въпреки това няма доказателства за вредни ефекти, причинени от облъчването с малки дози, каквото е облъчването в диагностиката с йонизиращи лъчения. Затова не може да се определи със сигурност канцерогенният риск за отделния човек при облъчване в диагностиката. Този риск може да се оцени с неголяма точност само за популацията чрез екстраполация на стохастичните ефекти при високи дози. МКРЗ предлага радиационният риск да се определя като произведение на т. нар. номинални коефициенти на вероятност за стохастични ефекти и ефективната доза. По този начин се пресмята вероятността за фатален рак при различни диагностичните изследвания с йонизиращи лъчения. Общият брой случаи на фатален рак, причинен от рентгеновите изследвания в България за една година, е 200-300. Тези случаи трудно биха могли да се докажат на фона на високата спонтанна честота на рака. От друга страна,  безспорна е ползата за отделния човек и за обществото като цяло от използването на йонизиращите лъчения в медицината.  Точната количествена оценка на съотношението полза/риск е невъзможна.

Затова при облъчването с йонизиращи лъчения се прилага основният принцип на радиационната защита ALARA - намаляване на облъчването до разумния максимално допустим минимум.

 или
 “нивата на облъчване трябва да се поддържат толкова ниски, колкото е разумно постижимо

Съвременна концепция за радиационна защита в медицината
Използването на йонизиращите лъчения в медицината е основният техногенен източник на облъчване на човека. По данни на Научния комитет за действие на атомната радиация към ООН (НКДАР), медицината формира средна индивидуална годишна  ефективна  доза  около  0,4 mSv, която е приблизително 2000 пъти по-голяма от дозата от ядрената енергетика при нейната нормална работа и около 200 пъти по-голяма от получената в резултат на чернобилската ядрена авария. Стойностите на тази доза в отделните страни варират в широки граници в зависимост от икономическото състояние, нивото на здравната помощ, броя и вида на диагностичните изследвания с йонизиращи лъчения и пр. Средната индивидуална годишна ефективна доза е по-малка от 0,02 mSv в страните с най-ниското, четвърто ниво на здравна помощ по класификацията на НКДАР (един лекар на 10 000 души) и над  1,2 mSv (около 50 % от фоновото облъчване) в страните с първо ниво на здравна помощ (един лекар на по-малко от 1000 души). България се причислява към групата с първо ниво на здравна помощ - у нас на рентгеновата и радионуклидната диагностика се дължи средно около 0,88 mSv, което представлява приблизително 24 % от общото облъчване на населението.
Съвременната медицина, въпреки радиационния риск, не може да се лиши от мощните диагностични и терапевтични методи с използване на йонизиращи лъчения. Това налага системни и целенасочени усилия за намаляване на облъчването на пациентите и на медицинския персонал. Още през 1970 г. МКРЗ в своята Публикация 16 и в множество по-късни публикации акцентира върху нуждата от намаляване на облъчването в медицината и посочва възможностите за това. Прилаганите методи се базират на основните принципи за радиационна защита - обосноваване на дейността и оптимизиране на лъчезащитата. Тези принципи са дефинирани за първи път в Публикация 26 на МКРЗ, с което се поставя фундаментът на съвременната радиационна защита.
Обосноваването на дейностите с йонизиращи лъчения е първият принцип. Според МКРЗ “не трябва да се допуска дейност с използване на йонизиращи лъчения, ако тя не създава за облъчваните лица или за обществото достатъчна полза, която да компенсира вредата от облъчването”. Концепцията за обосноваване на облъчването с медицинска цел е развита  по-нататък в Публикация 60  на  МКРЗ от 1990 г., в Международните основни стандарти за радиационна защита от 1995 г. и в Директивите на Съвета на Европа 84/466/ЕВРАТОМ от 1984 г. и 97/43/ЕВРАТОМ от 1997 г. В последния документ се изисква “медицинското облъчване да докаже достатъчна крайна полза, съпоставяйки пълната очаквана диагностична или терапевтична полза, включително пряката здравна полза за индивида и ползата за обществото, с личната вреда, която облъчването може да предизвика, отчитайки ефикасността, ползата и рисковете на наличните алтернативни методи, които имат същата цел, но без или с по-малко облъчване с йонизиращи лъчения”. В ежедневната практика принципът за обосноваване може да се реализира чрез редица организационни мерки. Един от най-ефикасните методи за намаляване на колективната доза е ограничаването на клинично безполезните изследвания, каквито според едно проучване във Великобритания са поне 20 % от всички изследвания. За  тяхното ограничаване, в помощ на общопрактикуващите лекари са издадени препоръки с критерии за избор на подходящ  метод за образна диагностика, според клиничната симптоматика.

 Строго обосноваване и преценяване на съотношението полза/риск е особено важно при използването на компютъртомографските, на някои рентгеноскопични и радионуклидни изследвания, свързани с по-голямо лъчево натоварване на пациентите. Масовите профилактични рентгенови изследвания (скрининг) са друг голям резерв за намаляване на колективната доза. И в тези случаи трябва да се сравни вероятността за лъчева канцерогенеза с възможността за ранно откриване на заболяването, както за отделния човек, така и за обществото като цяло.

Специално внимание трябва да се отдели на масовия мамографски скрининг за рак на млечната жлеза. Жлезистата тъкан на жлезата обаче има висока лъчечувствителност. Счита се, че облъчването на млечната жлеза с погълната доза
1 mGy причинява 18 случая на лъчево индуциран рак на 1000000 облъчени жени на възраст между 30 и 40 години; тази вероятност намалява с възрастта. Профилактичните мамографски прегледи са оправдани само ако броят на ранно диагностицираните заболявания превишава лъчево индиуцираните случаи на рак на млечната жлеза. За целта мамографските уредби трябва да отговарят на строгите критерии за качество.

Масовият скрининг за рак на млечната жлеза не е оправдан дори при наличието на такива мамографи за всички възрастови групи. По оценка на американски учени ползата от скрининга категорично превишава риска за жени на възраст над 50 години. Скрининговата програма във Великобритания включва  базова мамография за жени на 40 години, една на всеки две години при възраст между 40 и 50 години и ежегодна мамографияза жени над 50 години.

Строго регламентиране изискват изследванията с йонизиращи лъчения при деца, тъй като те са неколкократно по-чувствителни към облъчването от възрастните. Категорични клинични индикации са необходими и за изследвания на бременни жени, като радиационният риск  зависи от стадия на бременността и от дозата във фетуса. Относително по-голяма е облъчването на ембриона и фетуса  при всички радионуклидни и при рентгеновите изследвания в коремната и тазовата област. Във всички случаи специално внимание изисква провеждането на изследвания с йонизиращи лъчения на жените в детеродна възраст.

Оптимизиране на радиационната защита е вторият основен принцип на радиационната защита. Необходимостта от оптимизиране на дейностите с използуване на йонизиращи лъчения е дефинирана в Доклад 26 на МКРЗ: “нивата на облъчване трябва да се поддържат толкова ниски, колкото е разумно постижимо (принципът ALARA), като се вземат предвид и икономическите и социалните фактори”.
 Лъчевото натоварване на пациента варира значително при еднотипни изследвания в различните страни, дори и в диагностични звена в една и съща страна. Това се дължи на разликата в прилаганите методи, във вида и техническото състояние на уредбите за диагностика и лечение, както и в квалификацията на персонала. Това облъчване може да се намали чрез прилагане на специфични физико-технически мерки, като същевременно се осигурят нужната диагностична информация или желаният лечебен ефект. От една страна тези мерки включват избора на вида и параметрите на източника на йонизиращо лъчение, както и на използваната апаратура и контрола върху нейното състояние, а от друга – избора на оптималните методи за диагностика и лечение.
Установяване на граници на дозите на облъчване е принцип на радиационната защита, прилаган към лицата, подложени на професионално облъчване, както и към населението като цяло. Границите на дозите имат за задача да предотвратят детерминираните ефекти и да сведат до приемливо за обществото ниво късните стохастични ефекти.

 Принципът за ограничаване на дозите не се прилага към облъчването на пациентите. Според МКРЗ, “Облъчването с медицинска цел обикновено носи непосредствена полза за индивида. Ако дейността е обоснована и радиационната защита е оптимизирана, дозата в пациента ще бъде толкова ниска, колкото е възможно съобразно клиничните цели. Всяко по-нататъшно ограничаване може да бъде във вреда на пациента”.



Надявам се тази информация да Ви е била полезна

Последна редакция: вт, 24 фев 2009, 18:42 от hp

# 58
  • Мнения: 13
Малко инфо със снимков материал за CT и RADIOTHERAPY

визуално от скенера до лъчелечението
http://pics.data.bg/zoom/shared/5569878d6a609c365d16f3270c9ad1ae

Последна редакция: пн, 02 мар 2009, 12:24 от hp

# 59
  • Колоколамск
  • Мнения: 11 439
Големи благодарности от мен,Hp!

Общи условия

Активация на акаунт