Магнитно - резонансната томография е най-новият метод за образна диагностика [4, 5]. Използва се за изследване на меките тъкани като хрущял, мембрани, и мозъчни тъкани без да е нужна хирургична намеса. Основа на магнитно - резонансната томография (MRI) е явлението ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) – резонансното поглъщане на енергия от ядрата на водорода в тъканите, поставени в постоянно магнитно поле с магнитна индукция В0. В биологичните тъкани обемната концентрация на водорода е около 7.1022 mm-3. Когато един протон се намира в постоянно магнитно поле с магнитна индукция В0, неговият магнитен момент се ориентира по посока на полето. Ако се приложи и едно високочестотно електромагнитно (ВЧ ЕМ) поле с посока перпендикулярна на посоката на постоянното магнитно поле, магнитният момент на протона започва да прецесира. Източник на енергия за прецесия на протоните е ВЧ ЕМ поле с честота 0ν, при изпълнено условие за ЯМР 0.νh= 0Bgppμ, където рμе ядреният магнетон, а е множителят на Ланде. ЯМР -сигналът е ВЧ ЕД напрежение, индуцирано от прецесиращия магнитен момент на протона в същата намотка, която създава ВЧ ЕМ поле. Образът се получава чрез ЯМР - сигналите от протоните в огромен брой малки обемни елементи в тъканите. Магнитно - резонансният образ е сянков образ, представящ разпределението в различните тъкани на две величини: броя на протоните в обемния елемент или средното време за релаксация τ на протоните в този обем. В първия случай контрастът в образа е значително по-малък, тъй като водното съдържание, а следователно и концентрацията на протони в различните меки тъкани варира в границите на 25 %. В новите магнитно - резонансни томографи се използва разликата във времената на релаксация, която може да достигне до 300 % за меките тъкани. При патологични изменения в тъканите тази разлика достига до 500 % и повече и по тази причина ЯМР е много полезен метод за ранно диагностициране на ракови заболявания в меките тъкани [4]. pg
Силните магнити, които са нужни за тези прибори са перфектно приложение на свръхпроводниците. По време на изследването пациентът се намира във вътрешността на кръгла камера (фиг.2). Около камерата се създава силно магнитно поле от свръхпроводящи електромагнити, което ориентира водородните ядра в тъканите на пациента по посока на линиите на магнитното поле. Магнитът, който създава основното постоянно магнитно поле, представлява свръхпроводяща система от намотки и криостат. Магнитната индукция на това хомогенно поле е 0.5, 1.0 или 1.5 Т при различните томографи [6].
Фиг.2. MRI прибор
Свръхпроводимостта се постига чрез постоянно охлаждане на намотките с течен хелий. Допълнителни магнитни полета, значително по-слаби от основното, се създават от три независими намотки. Захранването на основната намотка и отвеждането от нея на ЯМР сигналите се управлява от компютър, с помощта на който се формира и образът. Образът се представя върху флуоресциращия екран на монитора, откъдето се фотографира. На пациентите не се причиняват увреждания. Единственият проблем е, че се използва течен хелий за съхраняването на който са нужни много средства
най-важното MRI не се прави на пациенти с имплантанти които съдържат метал и с кардиостимулатоли !!!!
опазил ни господ от неЗНАЕЩИ ФАРМАЦЕЕФТИ !!!!!