Публикувана: 3 ян. 2009, 11:31 ч.
Последно мнение: 4 ян. 2009, 11:19 ч.

Има ли и други като мен?

2 242
17
1

Гост

3 ян. 2009, 11:31 ч.

Привет и ЧНГ!

Празниците и мен накараха да се замисля, дали само аз искам за взаимност при взаимоотношенията, било с мъж, с роднина, с приятели?
Готова съм да дам много, но искам да видя отсреща, че също имат желание и отношение, а не просто отбиване на номера, за всичко, не конкретно за материално, но и за духовно, за внимание, жест, интерес и т.н.?!
Питам се аз ли съм сбъркана и дребнаво и пресметливо човече, щом като мисля така или това е нормална естествена черта у хората. По принцип съм затворена и нямам много опит!

# 1 3 ян. 2009, 12:10 ч.

Sf
Мнения: 978

И другите около теб явно също чакат да дадеш, пък ти чакаш тях и кръгът се затваря. Давай без да мислиш, какво толкова си се закахърила.

# 2 3 ян. 2009, 12:15 ч.

София
Мнения: 2 430

Все една от двете страни трябва да даде първа било любов,пари и т.н. Вярно е,че не винаги попадаш на подходящият човек и не е изключено среща с някой паразит,но какъв е смисълът да чакаш рискувай Peace

# 3 3 ян. 2009, 12:21 ч.

Мнения: 223

Всеки има нужда от малко повече внимание по празниците пък и не само.Не си се объркала,явно имаш нужда от внимание.И аз бих се чувствала гадно ако само давам(внимание,нежност ,любов,пък отсреща да не получавам нищо такова.

# 4 3 ян. 2009, 12:26 ч.

Мнения: 2 448

Разбира се, че не си само ти, това си е нормален човешки копнеж да среща взаимност. Това обаче не означава, че трябва винаги да чакаме и да не показваме нищо, защото ще попаднем в затворен кръг. Рискуваме, показваме, ако отсрещната страна ни отвърне добре, ако не става ни гадно, но в зависимост от ситуацията можем да продължим или не да показваме нашето отношение.

# 5 3 ян. 2009, 12:36 ч.

София
Мнения: 18 679

Така съм само с мъжа ми, държа на взаимността. Усещам ли се обичана, отвръщам с двойно повече, усещам ли се прененрегната, жална му майка Twisted Evil

С роднините не съм така, давам колкото мога, те връщат с колкото могат. Нормално е различните хора да имат различни възможности за любов, привързаност, материално и т.н. Например мама никога няма да мога да я обичам толкова, колкото тя мене, защото майката обича като никой друг. Мога само да обичам моите деца така, както тя мене Heart Eyes

С децата си пък съвсем не съм така. Тях ще ги обичам винаги и безрезервно. Мога само да се надявам и да направя всичко по силите си да израснат хора, достойни за обичта ми. Но и да не са, каквито и да са, аз винаги ще ги обичам, защото съм им майка Confused

Дори, не дай Боже, да се изпокараме, може да не си проговорим дума с години /знаете, животът е гаден понякога/, но в себе си винаги ще ги обичам.

# 6 3 ян. 2009, 12:54 ч.

град-държава
Мнения: 5 863

Давам безрезервно,не му мисля кое по колко ще ми се върне...взаимността се подразбира,всичко зависи от кръга,с който си заобиколена,и който най-вероятно сам си избира човек...струва ми се тук напълно важи максимата "на каквото си постелиш на такова ще лежиш"

# 7 3 ян. 2009, 13:10 ч.

Мнения: 798

Според мен си е съвсем човешко, това желание...Но, човек трябва да има някаква граница в даването. Ще дам един съвсем елементарен пример, нещо , което мен лично изключително много ме дразни. По Коледа от години пращам смс-и на една група от хора, част са служебни, част са приятели. И така всяка година. Вече втора година се въздържам да пращам поздравления на няколко човека, защото никога не се сетиха първи да изпратят поне едно ЧНГ. Ей така от куртоазия, не е чак толкова трудно, нито скъпо...просто не разбирам какво им струва...А на мен ми е болно...и от това , че не пращам...и от това , че не получавам. Може да прозвучи дребнаво за някой, но така го чувствам. Но аз съм си доста земен човек. Когато даваш, трябва и поне малко да ти отговорят...иначе жеста не те радва, а те огорчава. И смятам, че това важи за всичко, и за материалното и за духовното. Трябва да се запази една полезна доза егоизъм, защото душите ни не са бездънни ями пълни с отдаване...И когато не виждаш поне една искрица, която да те зареди....не ти остава нищо друго, освен тъжно да зачеркнеш очакванията си като вид защитен механизъм.
Това може би не важи единствено в обичта към децата ни. Но там връзката е друга, родителите дават на децата си, а те на своите...

# 8 3 ян. 2009, 13:23 ч.

Мнения: 54

Колкото повече се раздаваш, толкова по-тежко се приема липсата на взаимност. Когато не се ,,престараваш" особено няма как да почувстваш някаква болка или обида.

# 9 3 ян. 2009, 13:30 ч.

Sf
Мнения: 978

Цитат на: Егвийн ал-Вийр в сб, 03 яну 2009, 13:10

Ще дам един съвсем елементарен пример, нещо , което мен лично изключително много ме дразни.

Ще ти отговоря от името на тези хора. Изключително много ме дразнят СМС-и с дежурни честитки по празниците. Както и избягвам да пращам СМС-и, ако не са от делови характер, защото да пращам СМС-и също не обичам. Имах колеги, които ме заливаха с честитки всеки празник, най-после се усетиха и престанаха да ми ги пращат, с което много ми улесниха живота.

Ти чакаш те да ти върнат жеста, те чакат ти да спреш да ги тормозиш. И двете страни сте добри и мили хора, просто сте различни - и в даването, и в очакванията.

# 10 3 ян. 2009, 13:40 ч.

Мнения: 12 662

Цитат на: belinda в сб, 03 яну 2009, 12:36

Така съм само с мъжа ми, държа на взаимността.
С децата си пък съвсем не съм така. Тях ще ги обичам винаги и безрезервно.

Да.

на децата - дъщери, синове, снахи, зетьове винаги се обаждам първа.
Не търся възвръщаемост. Но май с годините идва това. Ама пък и не се обаждам на тези, на които знам, че не им пука.
А за смс - те - мразя ги тези стандартните, пратени от компа на 122 човека.

# 11 3 ян. 2009, 13:41 ч.

Мнения: 1 312

Евтим Евтимов

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно -
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх…
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

# 12 3 ян. 2009, 13:55 ч.

Мнения: 798

Цитат на: Mrs. Lovett в сб, 03 яну 2009, 13:30

Цитат на: Егвийн ал-Вийр в сб, 03 яну 2009, 13:10

Ще дам един съвсем елементарен пример, нещо , което мен лично изключително много ме дразни.

...
Ти чакаш те да ти върнат жеста, те чакат ти да спреш да ги тормозиш. И двете страни сте добри и мили хора, просто сте различни - и в даването, и в очакванията.

От колеги не очаквам нищо. Става въпрос за приятели. За хора , с които бих искала да споделя факта, че е празник. Ако не пращаш смс-и , вероятно се обаждаш на близките си хора нали...или намираш друг начин. Това беше само пример...Не е важен начина. Имам приятели, които като теб не обичат да пращат съобщения. Те пък се обаждат, или пишат в скайпа, или в кю-то...ако има желание , се намира начин.

# 13 3 ян. 2009, 18:04 ч.

Бу-у-урга-а-ас
Мнения: 2 705

Hakiba, страхотно е! Благодаря, че го сподели! Hug

# 14 4 ян. 2009, 08:57 ч.

Мнения: 1 447

Давам колкото мога на хората и не мисля,че са длъжни да ми връщат жестовете.
Но пък не мога да скрия,че ми става приятно когато ми се върне един такъв мил жест.
Никога не чакам някой да направи мил жест към мен,да се държи мило,че тогава и аз да го направя
за него.

Препоръчани теми

Задушаваща връзка, как да изляза от нея

?Въпроси всякакви за СО? 2024

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Важна ли е религията в отношенията на двама души

Причина:

Причина: