За много години на всички пишещи тук!
Нека през тази година да осъществите всичко, което не сте успели през старата. Желая ви много любов и сбъднати мечти!
Със семейството ми изкарахме страхотна, незабравима, топла и уютна Коледа! В моите родители бяхме на Бъдни вечер, а на Коледа вкъщи ни дойдоха на гости кумците ни. Иво за първа година усеща смисъла на празника и се радваше на всеки подарък. Усмивката не слизаше от лицето му и само повтаряше колко много е слушал и как Дядо Коледа много го обича, защото е най-доброто момче на мама и тати. И аз, и баща му за първи път от много време почувствахме, че сме истинско семейство (от известно време имаме проблеми и студ и отдалечаване са завладели отношенията ни). Във всяко семейство има трудни моменти-нашите имат дългаааа предистория и не искам да ви занимавам с това. Исках само да споделя, че дано да ми олекне малко. Мислих да пиша анонимно, но...защо да се крия - това си е животът- Един ден се смееш, на следващия - плачеш...
Посрещмахме Новата Година с приятели в едно заведение- всичко беше страхотно до снощи.....Започнахме Новата година със смях, а вечрта със семеен скандал, решение за раздяла
, много сълзи и обиди. Все още обмисляме кой да се изнесе от "общия" ни дом, как да уредим отношенията с детето. Много ми е трудно, но мисля, че няма да успеем да се сдобрим и това е краят. Преди време си говорихме, че ако някога се разделим каквото и да се случи детето остава в къщата, независимо с кого, но сега това е почти невъзможно. Детото е изключително привързано към мен и плаче, дори и когато го оставям дори с баща му, а най-верочтно аз ще се изнеса, тъй като къщата уж е обща, но на практика е на името на свекърва ми...
Боли ме, че дори и след многото положени усиля не успяхме да спасим семейството си, че свекърва ми е човекът, който е в центъра на раздора, че детето ми ще расте само с едниния си родител, че се раделяме като врагове , а не като приятели.....
А имахме планове за нова къща-обща, с която да поставим ново начало....Е, май сложихме края....
Благодаря на всички, които прочетоха това и ми помогнаха да споделя и да се почувствам по-добре!
Нека през тази година да осъществите всичко, което не сте успели през старата. Желая ви много любов и сбъднати мечти!
Със семейството ми изкарахме страхотна, незабравима, топла и уютна Коледа! В моите родители бяхме на Бъдни вечер, а на Коледа вкъщи ни дойдоха на гости кумците ни. Иво за първа година усеща смисъла на празника и се радваше на всеки подарък. Усмивката не слизаше от лицето му и само повтаряше колко много е слушал и как Дядо Коледа много го обича, защото е най-доброто момче на мама и тати. И аз, и баща му за първи път от много време почувствахме, че сме истинско семейство (от известно време имаме проблеми и студ и отдалечаване са завладели отношенията ни). Във всяко семейство има трудни моменти-нашите имат дългаааа предистория и не искам да ви занимавам с това. Исках само да споделя, че дано да ми олекне малко. Мислих да пиша анонимно, но...защо да се крия - това си е животът- Един ден се смееш, на следващия - плачеш...
Посрещмахме Новата Година с приятели в едно заведение- всичко беше страхотно до снощи.....Започнахме Новата година със смях, а вечрта със семеен скандал, решение за раздяла
, много сълзи и обиди. Все още обмисляме кой да се изнесе от "общия" ни дом, как да уредим отношенията с детето. Много ми е трудно, но мисля, че няма да успеем да се сдобрим и това е краят. Преди време си говорихме, че ако някога се разделим каквото и да се случи детето остава в къщата, независимо с кого, но сега това е почти невъзможно. Детото е изключително привързано към мен и плаче, дори и когато го оставям дори с баща му, а най-верочтно аз ще се изнеса, тъй като къщата уж е обща, но на практика е на името на свекърва ми...Боли ме, че дори и след многото положени усиля не успяхме да спасим семейството си, че свекърва ми е човекът, който е в центъра на раздора, че детето ми ще расте само с едниния си родител, че се раделяме като врагове , а не като приятели.....
А имахме планове за нова къща-обща, с която да поставим ново начало....Е, май сложихме края....
Благодаря на всички, които прочетоха това и ми помогнаха да споделя и да се почувствам по-добре!
Не го оставяй за да нямаш след това проблеми с получаването на правата. Не забравяй, че веднъж излязла от тази къща може да не те пуснат да стъпиш отново. Непременно отиди при адвокат преди да предприемеш решителни стъпки! НЕПРЕМЕННО! 
