Има ли и други като мен които нямат контакт с родителите си

ами малко ми е гадно заради това.
аз имам по голяма сестра и нас винаги са ни деляли,
но не само това, сестра ми е вече на 30 години и никога не е работила,
завърши две висши и сега не иска да си търси работа, но това няма значение.
мен винаги ме възпитавали да гледам само за семеиството си и така нататък.
аз винаги съм работел и винаги сам съм се издържал.
когато сестра ми замина да учи наште доидоха при мен и ми казаха че трябва да си давам почти цялата заплата за нея
заштото те не можели да я издьржат и аз така и направих години наред  давах по около 800 лева на месец за нея,
оставаха ми само малко пари за храна и вьобште не излизах. след време обаче един мои колега които познава и сестра ми,
ме извика на кафе и ми разказа че сестра ми от самото начало когато е отишла да учи в друг град е започнала да живее с едно момче и тя го е исдьржала изцяло, моя колега е от един и сьшти град сьс това момче и града е малкък и всичко се разбира бързо а и приятеля на сестра ми разправял навсякъде че имал една глупава приятелка която му покривала всичките сметки а и тои живеел при нея и не му се налагало да работи. на мен ми стана оште по мъчно заради това, заштото аз съшто много исках да уча висшо и родителите ми казаха че не можели да си го позволят и аз съм трябвало да издържам сестра ми.
след случката отидох при леля ми и чичо ми за да споделя сьс тях и там ме очакваше ощте по голяма изненада, те ми казаха че през цялото време моите родители същто са изпращтали на сестра ми по около 1000 лева на месец, ами представяте ли си тя си е правила кефа сьс по 1800 лева на месец, че са какво и е да работи , а и на приятеля и за какво му е да работи, прави са си хората.
аз веднага отидох при нащте, те ги нямаше вкьшти и аз започнах да ровя в шкафовете и намерих наистина писмата от банката със които те са праштали по 1000 лева на месец на сестра ми. и ми стана много мъчно. изчаках да се приберат, попитах ги и те си признаха за това и казаха че това им е било единствената мечта да видят сестра ми наи наи от всички, и си признаха че са я праштали по два и по три пъти на море всяка година със неиното момче, а аз заради нея не можех да со позволя ништо.
не ме боли от това че моите родители са я издържали а ме боли че ми взимаха и моита заплата по толкова долен начин, а аз имах възможност да си се издържам сам и да завърша висшо.
аз съшто си намерих приятелка, вече сме сгодени и я обичам повече от всичко на света. когато казах че ще живееме заедно, майка ми скочи и каза приятелката ти да те издържа твоите пари отиват както досега за сестра ти, и аз казах че това няма да стане и спрях парите постепенно. всичките тези случки се развиха почти едновременно и аз нямах време да ги асимилирам.
майка ми ми каза щом не искаш да помагаш на сестра си не искам да те виждам и нямам вече син,
и на мен ми стана много болно, значи сестра ми има право да си има личен живот а аз трябва винаги да помагам иначе да се махам.
след това дойде баща ми и започна да обижда жена ми и аз му казах да си тръгне  защтото няма да позволя на никой да я обижда, прекалено много я обичам и не мога да си представя живота ми без нея.
сега на коледа реших да им се обадя на майка ми и баща ми , но те упорито ми затварят телефона, няколко пъти,
и със това тяхно отношение приклучи контактът между нас, повече не искам да чувам нищо за тях, другата година ще се местя във друг град и забравям един път за винаги за този тежък предиод от живота ми, все пак е крайно време да погледна напред.
вече имаме със годеницата ми много планове за другата година, мислиме да се ожениме и да имаме бебче, аз знам че това със бебчето не може да се планира, но се надявам да стане колкото се може по бързо, да стана тати и да срешна наи прекрасната жена на света ми бяха двете наи съкровенни желания въб живота, едното вече ми се сбъдна, сега остава само да стана тати, и ще съм наи щастливия мъж на света.

извинявам се за правописните грешки, в момента ръцете ми треперят от притеснение от една страна и от вълнение от друга