Мислех си да не отварям нова тема,но явно ще е необходимо,ако искам да намеря отговор на въпросите си.
Съседите отгоре...Началото звучи вече като клише.Защо "вече"?Защото хората спряха да се съобразяват един с друг.Какво удоволствие му създава на човек да блъска и тропа нарочно над главата на едно малко дете/бебе?Не знам,но наистина,това явно е голямо изкушение.Предишните ми съседи бяха ненормални.Разправяла съм историята им в друга тема,не мисля да я разправям отново,защото няма смисъл.
Сега над нас се нанесе семейство с дете.Предполагам,че е на около 3 годинки.Детето де.
Казах си-поне жената ще знае какво е да гледаш дете в панелка и ще е по-лесно съвместното съжителство.А като се поопознаем ние големите,малките също могат да контактуват.Да,ама не.Още откакто почнаха да си оправят апартамента,си пролича какви са .Местене на мебели след полунощ,набиване на крак в плочките.....Живях с ненормалници,знам кога се прави нарочно и кога не.Честно казано,аз се опитах да ходя като кон,но не успях.Може би защото не ми идва отвътре.На женицата и детето й,това явно им е в кръвта.
Всяка вечер след 20ч отгоре все едно галопира табун коне.Дъщеря ми се буди от шума.Интересно,какво ли блъскане ще трябва да я събуди,след като откакто се е родила спи на музика и по принцип обикновените шумове от съседите като увеличен до дупка телевизор,фитнес уреди и местенето на мебели от съседите до нас не й прави впечатление?
ОК,дете е.На мен лично не ми пречи.Аз съм отраснала в панелка и съм свикнала.Това ,което ме кара да се разтрепервам е плача на дъщеря ми,когато се събуди.Тогава,честно казано,ми минават много нехристиянски мисли през главата......Наистина нехристиянски.
Като я сложа да спи (на обед или вечерта)ме заболява стомах.Заболява ме,защото е постоянно свит.Да не се събуди пак с плач .....
Как да обясня защо това е толкова голям проблем?Искам дъщеря ми да спи спокойно.Не искам да има никакви негативни емоции.Какви последици може да има това всекидневно стряскащо събуждане за нея?
Как да се справя с това?Предполагам,че трябва да свикна детето ми да се буди всяка вечер,да не иска да спи на обяд.Да изпитва ужас ,щом я сложа в кеватчето...Защото едва ли мога да се разбера с хора,на които им липсват първите седем години.
Не ми се разказват подробности.Само ще кажа,че веднъж съм разговаряла любезно с жената за часовете на почивка и наличието на малко дете вкъщи....
Искам да кажа на тези,които са на мястото на съседите ми(защото,предполагам,тук има и такива):всяко такова "удоволствие "е до време и всичко се връща.
Мислели сме си за продажба на апартамента,или за отдаването му под наем.Но..не можах да се реша (и сигурно никога няма да мога) на такова нещо.Това е моят дом!Тук живя баща ми!Тук са всичките ми спомени.
Нямам нищо против малко градивна критика.Искам да знам как изглеждат притесненията ми отстрани.Съзнавам ,че поста ми може да е малко объркан,но се надявам да е достатъчно разбираем.
Съседите отгоре...Началото звучи вече като клише.Защо "вече"?Защото хората спряха да се съобразяват един с друг.Какво удоволствие му създава на човек да блъска и тропа нарочно над главата на едно малко дете/бебе?Не знам,но наистина,това явно е голямо изкушение.Предишните ми съседи бяха ненормални.Разправяла съм историята им в друга тема,не мисля да я разправям отново,защото няма смисъл.
Сега над нас се нанесе семейство с дете.Предполагам,че е на около 3 годинки.Детето де.
Казах си-поне жената ще знае какво е да гледаш дете в панелка и ще е по-лесно съвместното съжителство.А като се поопознаем ние големите,малките също могат да контактуват.Да,ама не.Още откакто почнаха да си оправят апартамента,си пролича какви са .Местене на мебели след полунощ,набиване на крак в плочките.....Живях с ненормалници,знам кога се прави нарочно и кога не.Честно казано,аз се опитах да ходя като кон,но не успях.Може би защото не ми идва отвътре.На женицата и детето й,това явно им е в кръвта.
Всяка вечер след 20ч отгоре все едно галопира табун коне.Дъщеря ми се буди от шума.Интересно,какво ли блъскане ще трябва да я събуди,след като откакто се е родила спи на музика и по принцип обикновените шумове от съседите като увеличен до дупка телевизор,фитнес уреди и местенето на мебели от съседите до нас не й прави впечатление?
ОК,дете е.На мен лично не ми пречи.Аз съм отраснала в панелка и съм свикнала.Това ,което ме кара да се разтрепервам е плача на дъщеря ми,когато се събуди.Тогава,честно казано,ми минават много нехристиянски мисли през главата......Наистина нехристиянски.
Като я сложа да спи (на обед или вечерта)ме заболява стомах.Заболява ме,защото е постоянно свит.Да не се събуди пак с плач .....
Как да обясня защо това е толкова голям проблем?Искам дъщеря ми да спи спокойно.Не искам да има никакви негативни емоции.Какви последици може да има това всекидневно стряскащо събуждане за нея?
Как да се справя с това?Предполагам,че трябва да свикна детето ми да се буди всяка вечер,да не иска да спи на обяд.Да изпитва ужас ,щом я сложа в кеватчето...Защото едва ли мога да се разбера с хора,на които им липсват първите седем години.
Не ми се разказват подробности.Само ще кажа,че веднъж съм разговаряла любезно с жената за часовете на почивка и наличието на малко дете вкъщи....
Искам да кажа на тези,които са на мястото на съседите ми(защото,предполагам,тук има и такива):всяко такова "удоволствие "е до време и всичко се връща.
Мислели сме си за продажба на апартамента,или за отдаването му под наем.Но..не можах да се реша (и сигурно никога няма да мога) на такова нещо.Това е моят дом!Тук живя баща ми!Тук са всичките ми спомени.
Нямам нищо против малко градивна критика.Искам да знам как изглеждат притесненията ми отстрани.Съзнавам ,че поста ми може да е малко объркан,но се надявам да е достатъчно разбираем.
), наду до дупка и излязохме на кафе. 3 часа вярвам са се побъркали!!! 
Добре че в кооперацията все още сме само ние, брат му и тези над нас, та нямаше много "жертви". Подобни тактики използвахме и при други подобни случки , включително и живо свирене на барабани, което в панелка повярвайте ми е някакъв ужас...
, описваШ 1 кьм 1 точно наШите сьседи от горе. Преди тях живееха едни луди,то не бяха скандали то не беШе викане и т.н но тогава го нямаШе бебчо и не ми пукаШе особено. Когато забременях се изнесоха и една година....рахат,но преди година се нанесоха семейство с дете ,и аз като теб си мислех е поне е майка и знае как е Ще се сьобразяват,да ама не 
без извинение без ниЩо,нагли до краен предел. Мебели се местят постоянно,все ковьт неЩо,май и с обувки ходят...момиченцето им е на 2г и неЩо и ми се струва че ходи с на майка си обувките.....Ще взема за нова година да им подаря по едни чехли 
. Няма оправия с такива хора,както казаваШ липсват им пьрвите 7год