САМОКОВЧЕ щуро рови в комина, Дядо Коледа не го подмина

Град Самоков е разположен на 950 м. надморска височина в Самоковската котловина по поречието на река Искър, в северните склонове на Рила, най-висока в България. В града живеят около 29 000 души.Като Община 43 000 жители.Преди да се отдели Долна Баня като отделна община, Самоков е най-голямата по територия община в БГ от 265 такива.Сега заема 3-то място  след Добричка-селска и Ямболска такава. Града стои на 11 км северозападно от курорта Боровец, на 40 км източно от Дупница и на 60 км югоизточно от София.

Самоковската котловина е разположена между няколко планини - Рила, Плана, Витоша, Верила, Ихтиманска Средна гора - на 950 метра над морското равнище. В сърцевината й се плискат кристалните води на Искър и нейните притоци. Формата на котловината е неправилна и двуделна. Палакарийска от запад и Искърска от изток. Разполага се върху 185 квадратни километра.

По тези земи е имало селище още по римско време и населението му се е издържало главно от преработката на руди. През Средновековието тук са функционирали множество работилници с пещи и чукове, задвижвани от вода.

През Възраждането в Самоков е открито най- голямото художествено училище в България. Градчето се прочува със своите майстори иконописци и художници. То е родно място на едни от най- известните художници- братята Димитър и Захари Зограф. Самоков е единственото място от възрожденските общини,в което се развиват успешно и 4те школи иконописна,графична,резбарска и.....

Днес Самоков е съвременен град, запазил културното си историческо наследство, известен като център на картофопроизводството. За посетителите му най- интересни са Историческият музей, Девическият манастир, църквата “Успение Богородично”, Църквата “Св. Никола”, храмът "Рождество Богородично" и др. Забележителна е и Голямата Чешма- символът на Самоков, която е построена на главния площад през 1662 г. И до днес има поверие, че който пие от водата й, ще остане тук завинаги.

Геоложката история на областта преминава няколко етапа. Вертикалните и хоризонталните движения на земната кора създават тази релефна форма в едно много далечно минало, а в последствие екзогенните процеси я моделират и дооформят. Котловината представлява периферна наложена депресия с неоген-кватернерска възраст, потънала по система от разседи. Както върху повечето земи с подобна форма, през плиоцена тук се е плискало сладководно езеро. От тогава и през кватернера от планината започват да се утаяват мощни алувиални и ранно-ледникови наслаги. Котловинното дъно е плоско, запълнено от флувиоглациални наслаги от изток и алувиални на запад, северозапад, където е поречието на река Палакария. Съществуват и съвременни релефообразуващи процеси. В средата на котловината се издигат възвишения с тектонски произход. Едно от тях - възвишението Ридо - днешните жители на града са превърнали в крайградски парк, който продължава към връх Дъбова глава - един от предпланинските склонове на Рила. Този, гол сега, връх някога е бил покрит с трудно проходима дъбова гора, откъдето е наследил и името си. Местоположението на града определя и климата - не много горещо лято и сравнително мека, но продължителна зима. Продължително е слънчевото греене и липсата, с много малки изключения, на мъгли. Климатът се определя като умерено континентален, но с настойчивото влияние на високата планина. Именно тя спира бурните ветрове и снегонавявания.

Самоковската котловина е много богата на води. Оводнява се от река Искър, която в началото си има два основни ръкава - Черни и Бели Искър с многобройни по-малки вливащи рекички и потоци и нейните притоци - Палакария и Шипочаница. Флората и фауната са смесени. Птици, гризачи, бозайници и хищници. Бор и смърч, бук и дъб, многообразие в широколистните видове. Богатство откъм ниска и полезна растителност.

И още нещо интересно......