От както живея със съпруга ми, в къщата на родителите му и с тях на долния етаж, празнуваме Бъдни вечер със свекърите. Аз, обаче съм единствената, която поддържа тайнството на Бъдни вечер. Аз готвя постните манджи и меся питката с паричка. Родата около масата изчопля питката, за да намери паричката и питката остава недокосната и съответно на другия ден заминава в коша.
Днес сутринта свеки ми каза, че тя е уредила пържолите и кебапчетата за Бъдни вечер, аз да си сготвя постните манджи. А уж сме на гости у тях. Не върви да им откажа, защото са на долния етаж и защото на Коледа отиваме на гости на моите родители и това ни е негласното споразумение, но ми тежи и ми е много обидно от отношението им към празника. Все едно някой поругава моето детство. Знам, че се впрягам твърде много, но някак все още не мога да свикна.
Що се отнася до мъжа ми, той е откърмен като заклет мръвкоядец и за него е по-добре да си хапне мръвки, вместо постни сърми.