Преди два дни получих за трети път покана от старата ми фирма да се върна на работа, като този път ми дават по-висока позиция и сериозно повече пари. Тук където живея маичинството е само 4 месеца, и аз останах в неплатена след това. С парите на мъжа ми се справяме, ограничаваме се за някои предишни луксове, но сме добре. Не излизаме, не купуваме излишни неща. В работата ми винаги съм се представяла отлично. Не е така обаче с маичинството ми, което винаги е било предизвикателно и трудно. И все пак, моето мило дете е всичко на този свят. Няма фирма или пари или позиця заради които бих оставила детето си. Но. От друга страна го оставям на баба му, ще мога да взема и жена да чисти и помага на свекърва ми, за да е по-лесно и нормално. Но. Все още кърмя. Поне 4 пъти на ден, включително сутрин и вечер. Нощните не ги броя. Много са понякога, понякога малко, само две или три. Много рядко. Не мога да си представя как ще се мъчи детето ми в началото да заспи или да се размине без следобедното си кърмене. Знам че много маики го правят, нормално е, ще го преживеем и двамата. Но, не знаете каква ревност изпитвам към детето си когато то се привърже моменто повече към баба му или татко му. И аз остана на заден план. Ужасна. А така ще стане като не съм с него по цял ден. Не знам просто, толкова съм объркана. Работата която ме чака е рядка възможност, и трябва да реша до понеделник. Правят бюджет за догодина. Кажете ми маичета как се справихте с тази дилема в сърцата ви? Как тръгнахте на работа, как оставихте дечицата си в къщи? Или, как направихте избора да не работите. Все още мога да го направя, макар че много доводи отиват към работата. Повече. За детенцето ми остава само сърцето и душата, наи-скъпото. Как да се откажа от него? Мога да работя и от въщи, както сега се опитвам да правя, но ми е много непосилно и за малко пари.
- Публикувана: 20 дек. 2008, 14:03 ч.
- Последно мнение: 9 ян. 2009, 18:30 ч.
Дилемата маичинство или работа
Според мен ти вече сама си си отговорила не става ту така ту иначе,щом не искаш да се привързва към друг стой си вкъщи,а пък,ако те е обзел битовизма,правенето на едно и също нещо всеки ден и рутината това е отделен въпрос,решението можеш да го вземеш само ти!
Дъщеря ми е на година и половина и вече се замислям да се върна,но нямам притеснения за това,че тя би се привързала към някой,единственото нещо,което би ме спряло да се върна това е втора бременност.Принципно съм "ЗА",ако има кой да гледа детето.
Дъщеря ми е на година и половина и вече се замислям да се върна,но нямам притеснения за това,че тя би се привързала към някой,единственото нещо,което би ме спряло да се върна това е втора бременност.Принципно съм "ЗА",ако има кой да гледа детето.
Съпругът ми реагира изненадващо прекрасно, остави ме аз да реша, като самият тои предпочита да почна работа за да разполагам с повече пари и да си позволявам повече неща, и наи-сетне да се откъсна малко от детето (тои това много го иска, да може малкия да е малко по-независим, ако може и да се отбие). Не прекалява обаче, оставя нещата в мои ръце до голяма степен. Готов е и на варианта да остана вкъщи.
Съпругът ми реагира изненадващо прекрасно, остави ме аз да реша, като самият тои предпочита да почна работа за да разполагам с повече пари и да си позволявам повече неща, и наи-сетне да се откъсна малко от детето (тои това много го иска, да може малкия да е малко по-независим, ако може и да се отбие). Не прекалява обаче, оставя нещата в мои ръце до голяма степен. Готов е и на варианта да остана вкъщи.
Според мен е добре се пребориш с абсурдната си ревност - няма кой да те измести от сърцето на детето ти, ти си МАМА и винаги ще те обича (или поне до пубертета 
). Ако имаш желание за работа, работи, все пак ако не сега то след няколко месеца ще имаш реалната нужда да започнеш работа: дългото майчинство е хубаво, но изолацията от света понякога идва в повече. Тъй като на мен двете майчинства ми се сливат, може би затова съм така настроена 
Не се страхувай да се отделиш от детето, така няма да те обича по-малко.
). Ако имаш желание за работа, работи, все пак ако не сега то след няколко месеца ще имаш реалната нужда да започнеш работа: дългото майчинство е хубаво, но изолацията от света понякога идва в повече. Тъй като на мен двете майчинства ми се сливат, може би затова съм така настроена Не се страхувай да се отделиш от детето, така няма да те обича по-малко.
Детето ти не е чак толкова малко.
Претегли добре плюсовете и минусите.
Реши сама, дай си малко време и прецени кое ще бъде по-добро за теб и детето ти.
Рано или късно ще се откаже от кърменето, независимо дали ти ще тръгнеш на работа или не.
Рано или късно трябва да се върнеш на работа.
Все някога ще се наложи "да се разделите".
Винаги ще ти бъде малко тъжно и гузно, че се връщаш на работа, дали сега или след две години...
Претегли добре плюсовете и минусите.
Реши сама, дай си малко време и прецени кое ще бъде по-добро за теб и детето ти.
Рано или късно ще се откаже от кърменето, независимо дали ти ще тръгнеш на работа или не.
Рано или късно трябва да се върнеш на работа.
Все някога ще се наложи "да се разделите".
Винаги ще ти бъде малко тъжно и гузно, че се връщаш на работа, дали сега или след две години...
Това решение зависи от много неща - ще ти стига ли времето с детето, как ще го гледа свекърва ти, дотегнало ли ти е вече да стоиш вкъщи, помагат ли ти в отглеждането, облекчават ли те в задълженията, финансовата страна, кариерата, въобще мисля си, че за всяка майка това е много лично решение...
На мен времето с детето ми, никога не ми стига. Свекърва ми в никакъв случай не би могла да го гледа както аз. Не ми е дотегнало да си стоя вкщи, помагат ми и ме облекчават в отглеждането - майка ми, баща ми, мъжът ми. Финансово за сега нямаме притеснения, кариера не гоня. Все още си гледам детето. Още бременна съм си мислила по този въпрос и винаги съм смятала да го гледам аз самата поне до 3 годишна възраст.
Преди няколко месеца в рамките на две седмици имах 3 прекрасни предложения за работа. Много, доста се двоумих - да тръгвам ли на работа или да си оставам с детето. Предпочетох второто. Не ми тежи в никакъв случай. За мен денонощието с детето ми е празник. Не изпитвам ревност, но пък изпитвам пълно удоволствие, когато сме заедно и след като имам тази възможност, не бих се лишила от това удоволствие.
На мен времето с детето ми, никога не ми стига. Свекърва ми в никакъв случай не би могла да го гледа както аз. Не ми е дотегнало да си стоя вкщи, помагат ми и ме облекчават в отглеждането - майка ми, баща ми, мъжът ми. Финансово за сега нямаме притеснения, кариера не гоня. Все още си гледам детето. Още бременна съм си мислила по този въпрос и винаги съм смятала да го гледам аз самата поне до 3 годишна възраст.
Преди няколко месеца в рамките на две седмици имах 3 прекрасни предложения за работа. Много, доста се двоумих - да тръгвам ли на работа или да си оставам с детето. Предпочетох второто. Не ми тежи в никакъв случай. За мен денонощието с детето ми е празник. Не изпитвам ревност, но пък изпитвам пълно удоволствие, когато сме заедно и след като имам тази възможност, не бих се лишила от това удоволствие.
Детето вече не е съвсем бебе / моето малкото също е на толкова /. Аз вече ходя на работа. Почасово, но все пак го правя. И с големия син и сега ми се наложи да ходя на работа още, докато децата бяха съвсем бебета. По финансови причини, а и заради естеството на работата ми. И на мен ми помагат бабите. И аз се ботих с огризения и притеснения / с баткото малко повече /. Но нещата някак си тръгват от самосебе си. Щом ще го гледа бабата и ще може да му отделя цялото си време не мисля, че ще възникнат проблеми. Кърмените деца някак разбират, когато мама я няма и няма от къде да сучат и заспиват без гърдата. Иначе можеш по другото време да си го кърмиш. В Кърмаческия форум има толкова дългокърмещи майки, които си ходят на работа и това не им е попречило. И аз кърмих до преди месец, а ходя на работа от юни месец.
Според мен не е хубаво да се отказваш от толкова добра възможност - все пак освен майки, ние сме и работещи жени - трябва да намерим някакво равновесие между нещата. А детето няма да те обича по-малко. Малкият ми син е като залепен за мен, когато съм край него, но щом ме няма си намира друг да му обръща внимание.
Според мен не е хубаво да се отказваш от толкова добра възможност - все пак освен майки, ние сме и работещи жени - трябва да намерим някакво равновесие между нещата. А детето няма да те обича по-малко. Малкият ми син е като залепен за мен, когато съм край него, но щом ме няма си намира друг да му обръща внимание.
Уф, много труден избор, аз го направих преди няколко месеца - когато дъщеря ми беше на 1 г. и 1 м., тръгнах на 1/2 ден за 2 месеца, а след това на цял ден. И досега ми липсва времето, което прекарвахме по цял ден заедно, и гледам да наваксвам събота-неделя. В същото време бях обещала във фирмата още в началото на бременността, че ще се върна след 1 година. Щяха да ме разберат и да се съгласят да си продължа майчинството и до 2 г., но исках да си спазя уговорката. Освен това моята работа е свързана с клиенти и продажби, и хората те забравят, ако те няма доста време, наваксвах доста и заради тази 1 година, малко в безтегловност бях. Много е трудно да прецениш кой е верния избор, май няма такъв, докато си бях вкъщи, понякога ми омръзваше еднообразието, сега пък ми липсва детето. Понякога съжалявам, че не останах вкъщи повече, друг път съм доволна от деня си в работата /и от парите, които взимам 
/, и се прибирам в прекрасно настроение вкъщи, като й отделям цялото си внимание. Ти ще си прецениш кое е най-добро за вас, послушай сърцето си. А детето теб ще обича най-много, независимо кой го гледа, не че, и аз не съм ревнувала бавачките /баба нямаме в близост/. Успех! 
ПП. Забравих за кърменето да кажа, аз още кърмя, не е проблем кърменето да се огранизира в съответствие с работата, можеш да оставяш и изцедена кърма, ако можеш да цедиш, а и бебетата си наваксват през нощта, ако денем не им стига.
/, и се прибирам в прекрасно настроение вкъщи, като й отделям цялото си внимание. Ти ще си прецениш кое е най-добро за вас, послушай сърцето си. А детето теб ще обича най-много, независимо кой го гледа, не че, и аз не съм ревнувала бавачките /баба нямаме в близост/. Успех! ПП. Забравих за кърменето да кажа, аз още кърмя, не е проблем кърменето да се огранизира в съответствие с работата, можеш да оставяш и изцедена кърма, ако можеш да цедиш, а и бебетата си наваксват през нощта, ако денем не им стига. 
Mного ви благодаря, момичета!!! 
Много ми помагате да избистря някои основни точки в обърканата си мисъл.
Олив, и аз евентуално ще тръгна малкият като стане на 1г.и 1м. Ако почна, ще се преместим в апартамент до офиса, за да се прибирам в обедната почивка да кърмя. Само че тои като е на поискване и суче когато иска, дали няма да пропуска кърменето на обяд, както сега прави, и дали да се цедя тогава? И аз искам да кърмя дълго, затова и ми е такава дилемата....
Духче, Вени, на мен не ми е дотегнал домашния живот. Свекърва ми със сигурност няма да го гледа така както аз. Наи-малкото че не е българка. Това допълнително ми усложнява нещата. Но е много добра и опитна жена. А вашият избор също и заради липсата на целодневна помощ ли беше?
Много ми помагате да избистря някои основни точки в обърканата си мисъл. Олив, и аз евентуално ще тръгна малкият като стане на 1г.и 1м. Ако почна, ще се преместим в апартамент до офиса, за да се прибирам в обедната почивка да кърмя. Само че тои като е на поискване и суче когато иска, дали няма да пропуска кърменето на обяд, както сега прави, и дали да се цедя тогава? И аз искам да кърмя дълго, затова и ми е такава дилемата....
Духче, Вени, на мен не ми е дотегнал домашния живот. Свекърва ми със сигурност няма да го гледа така както аз. Наи-малкото че не е българка. Това допълнително ми усложнява нещата. Но е много добра и опитна жена. А вашият избор също и заради липсата на целодневна помощ ли беше?
Гузно, притеснено, с разрешение на съпруга си? Въобще не съм се замислила над фактите, а се върнах на работа. Когато синът ми бе на 11 месеца така бях яко изтрещяла вкъщи, че единственото ми спасение е било работата. Но имам професия, която обичам. Парите не са били проблем, т.е. финансовата страна на въпроса въобще не ми е било драма. Не съм питала съпруга си или родата за решението, аз бях си го взела сама. Намерих си детегледачка от този форум, много съм доволна. Детето тръгна на ясла точно на 2 г., сега е на градина първа група - самостоятелен е. Нямало е драми, ревове и сълзи. Всички сме доволни.
Ти сама трябва да вземеш това решение!
Ти сама трябва да вземеш това решение!
Препоръчани теми