Няколко пъти съм писала във форума и благодаря за подкрепата Ви.Сега пак имам нужда от помощ и съвет:накратко психически се сринах от тормоза на свекърва ми.Живеем заедно в една къща и уж сме отделно,но тя се бърка във всичко.Не спира да тормози големите ми деца,които са от първия ми брак/останах вдовица на 22г,с две деца на 3год и няколко месецно бебе.Уж нямаше нищо напротив за връзката ми със синът й,но после разбрах защо е било това примирие-щеше да й се прекъсне финансовата издръжка от мъжът ми,ако беше решила да противоречи.След година решихме да имаме собствено дете-родиха ни се близначки.Много трудно отгледах децата си,тя ми се бъркаше във всичко-как ги гледам,как говоря на синът й,дали съм си прибрала прането навреме,кой и за колко идва у нас-и то недай си боже да дойде някой и тя да нее поканена.
Вярвайте ми опитах всичко-говорих,молих,заплашвах нея и мъжът ми,че ще се разведа,защото не е нормална обстановката в къщи.Сметките са общи и познайте кой ги плаща,ако трябва да се приготвим за някой празник тя първа сяда на масата,все едно е гостенка,постоянно иска пари от мен или от синът си,с думите че ми гледа децата.
Омръзна ми да се прибирам на обед от работа и децата да ми се оплакват,че докато изляза сутрин тя започвала да им крещи че неприбират,нищо не правят,че аз нищо не съм правила в къщи-добре че била тя да ми чисти и прибира-да не говорим за моя ужас когато се стигна до там тя дори да ми сменя мястото на дрехите и белъото,защото тя така е решила.
Вярвай те ми какви ли не начини сме опитвали да се оправим с нея-не става.и мъжът ми има вина-когато ми казвах в началото той ми отговаряше че съм неблагодарна за нейната помощ и не разбра,че в това време тя завзе позиции в къщи.
Всичко преля преди два дена,когато след като се прибрах от работа вече малките ми деца започнаха да се оплакват от нея-разбрах,че вече дори и тях тормози.Скарахме се и сега си стоя в къщи да си гледам малките защото тя отказва да ги гледа-ученички в първи клас са,големите се оправят и сами.
Всичко което съм преживяла не го пожелавам на никой-погребах първия си мъж на 22 год,след катастрофата бях изпаднала в голяма депресия,разболях се от булимия,трудно започнах да живея отново,да мисля отново,да се смея отново.Но всичко беше за децата-да си имат поне менМинах през голямо лечение с депресанти,с билки,посещения при психотерапевти,трябваха ми години са си стъпя на краката и сега всичко се повтаря на ново.Страх ме е че ще дойде времето да се предам,да се уморя от този живот...............Няма промяна, няма и да има.Идват празници и аз пак ще плача докато другите се веселят.......................
Вярвайте ми опитах всичко-говорих,молих,заплашвах нея и мъжът ми,че ще се разведа,защото не е нормална обстановката в къщи.Сметките са общи и познайте кой ги плаща,ако трябва да се приготвим за някой празник тя първа сяда на масата,все едно е гостенка,постоянно иска пари от мен или от синът си,с думите че ми гледа децата.
Омръзна ми да се прибирам на обед от работа и децата да ми се оплакват,че докато изляза сутрин тя започвала да им крещи че неприбират,нищо не правят,че аз нищо не съм правила в къщи-добре че била тя да ми чисти и прибира-да не говорим за моя ужас когато се стигна до там тя дори да ми сменя мястото на дрехите и белъото,защото тя така е решила.
Вярвай те ми какви ли не начини сме опитвали да се оправим с нея-не става.и мъжът ми има вина-когато ми казвах в началото той ми отговаряше че съм неблагодарна за нейната помощ и не разбра,че в това време тя завзе позиции в къщи.
Всичко преля преди два дена,когато след като се прибрах от работа вече малките ми деца започнаха да се оплакват от нея-разбрах,че вече дори и тях тормози.Скарахме се и сега си стоя в къщи да си гледам малките защото тя отказва да ги гледа-ученички в първи клас са,големите се оправят и сами.
Всичко което съм преживяла не го пожелавам на никой-погребах първия си мъж на 22 год,след катастрофата бях изпаднала в голяма депресия,разболях се от булимия,трудно започнах да живея отново,да мисля отново,да се смея отново.Но всичко беше за децата-да си имат поне менМинах през голямо лечение с депресанти,с билки,посещения при психотерапевти,трябваха ми години са си стъпя на краката и сега всичко се повтаря на ново.Страх ме е че ще дойде времето да се предам,да се уморя от този живот...............Няма промяна, няма и да има.Идват празници и аз пак ще плача докато другите се веселят.......................
. Важното е да получиш подкрепата на съпруга си, за да я поставите на място. Не се предавай, бори се с тая бабка ! 
....в крайна сметка имаш поне едно оръжие повече от нея..... 
