Т-синдром

  • 25 597
  • 191
  •   1
Отговори
  • Мнения: 849
Здравейте на всички! Аз съм една много тъжна мама и имам нужда от малко повече споделен опит, за да се справя с ужаса, който ме връхлетя.
Бременна съм в 18-19 г.с. с две еднояйчни момиченца. Много добре са развити и са абсолютно здрави за момента. Ходя често по доктори, на не знам колко фетални морфологии съм била. И консултация с кардиолог съм правила. Последните такива прегледи бяха миналата и по-миналата седмица... Всичко до този момент беше учудващо хубаво - лекарите много се радваха на това колко добре са развити бебчетата, колко здрави и жизнени са. Снощи обаче внезапно нещата взеха неочаквано лош обрат. Бяхме при д-р Марков, който видя ясно, че съм развила Т-синдром. Това беше възможно най-лошият сценарий и надеждите ни бавно угасват. Всъщност, той почти никакви не ни даде заради ранния срок на бременността ми. След 2 седмици може да се наложи да направим най-тежък избор. Стискайте ни палци да не се налага! Днес отивам при разни светила да потвърдят или отхвърлят страшната новина...
Ще съм благодарна, ако споделите каквото знаете за други такива случаи - все едно с какъв изход. Това ще ми помогне както евентуално да намеря някаква светлинка, така и да приема по-лесно ставащото, ако се наложи да направя най-неприятния избор. Не знам за какво по-напред да питам - искам да знам какво може да стане с бебетата, ако предпочета да ги задържа максимално дълго; не е без значение и какво става с мен - ако нямам избор, тогава какви са рисковете върху моето здраве и ще мога ли да имам и други деца... Объркана съм, не знам какво да мисля, ще съм благодарна на всичко...

# 1
  • Мнения: 123
Ох, нямам никакви по-задълбочени знания по този въпрос. Дано специалистите, които ще посетиш днес ти обяснят по-подробно. Стискам ви палци и ще се моля за вас  Praynig Praynig Praynig

# 2
  • Мнения: 2 950
Много ми стана мъчно за цялото ви семейство.  Cry Стискам палци да успеете да се справите с проблема.  Praynig Praynig Praynig Аз не съм наясно какво означава това, но се надявам да има положителен изход за вас.  Praynig Praynig Моля те, само не взимай крайни решения преди да си се консултирала поне с трима лекари и то от различни болници.  Praynig

# 3
  • София
  • Мнения: 12 201
  Зайобайо попаднах на следната статия в нета - в гугъл - T syndrome + twins
  Трансфузионен синдром при близнаци - twin-twin transfusion ...
  Има ли възможност за извършване на някоя от споменатите процедури тук в Бг. Въпреки всичко се надявам Марков да се е объркал и всичко да е наред  Praynig

 
Цитат
Трансфузионен синдром при близнаци - twin-twin transfusion syndrome (TTTS)

Въведение
По материали на Института за фетална диагноза и терапия, Флорида, болница St. Joseph's Women's Hospital, Тампа
Трансфузионият синдром при близнаци е усложнение на монохорионната многоплодна бременност. Определя се ултразвуково като наличие на полихидрамнион в единия плоден сак и олигохидрамнион в другия при монохорионна-диамниотична бременност. Полихидрамнионът се определя като наличие на максимален вертикален джоб ( maximum vertical pocket -MVP) > 8 cm, а олигохидрамнион - MVP <2 cm (poly8-oligo2). Монохорионоцитността се определя чрез наличието на една плацента, липса на гребен и разделяща мембрана, двата плода са от един и същ пол.


Вариации в дефиницията
TTTS може да се наблюдава при тризнаци или по-голям брой плодове, при което поне два от фетусите са монохорионни. TTTS може да се наблюдава и при моноамниотични близнаци. При тях липсата на мембрана не позволява развитие на олигохидрамнион в донора. По-скоро се наблюдава полихидрамнион в общия амниотичен сак. Диагнозата се поставя чрез УЗ доказване на полихидрамниона и различното изпълване на пикучните мехури чрез Доплер.


Дефиниции, които не се използват вече

Предишните педиатрични критерии – разлика в теглото >25% или разлика в хемоглобина >5g/dl отпадат.
Честота
TTTS се наблюдава при 5.5-17.5% (1-5) от монохорионните бременности. Вариациите в съобщаваната честота отразяват разликите в използваните определения.
Етиология
Синдромът вероятно се дължи на дисбаланс в кръвотока между двата монохорионни фетуса чрез плацентарните съдови комуникации. Това води до появата на близнак донор и реципиент.
Съществуват два генерални типа на анастомози – повърхностни и дълбоки. Суперфициалните са артерио-артериални и вено-венозни. Дълбоките са отговарят на общи котиледони, перфузирани от артерия и вена от всеки близнак (6). Дълбоките и повърхностните могат да са единични или множествени. Съществуват средно 3.1 анастомози на плацента за всяка двойка. Съществуват и котиледони, при които не се осъществява обмен на кръв. Механизмът, отговорен за този особен съдов модел, не е изяснен.
Съдовите анастомози може да са първичната причина за развитието на TTTS, ако васкуларният модел предизвиква нетен кръвоток от донора към реципиента. (7) Но е възможно и те да играят пасивна, вторична роля в случаи на монохорионни близнаци дискордантни за конгенитални сърдечни заболявания, кардиомиопатии, аномалии на пъпната връв или други състояния, водещи до неравномерна хемодинамика.
Диагноза
Диагнозата на TTTS се поставя чрез ултразвуково доказване на наличие на комбиниран полихидрамнион/олигохидрамнионis при монохорионна диамниотична многоплодна бременност. Полихидрамнионът се определя като наличие на максимален вертикален джоб ( maximum vertical pocket -MVP) > 8 cm, а олигохидрамнион - MVP <2 cm. Не се използва вече разликата в теглото на фетусите. Придържането към горните критерии е важно за диференциална диагноза на TTTS. Използването на Doppler за определяне на синдрома е ненужно, но има значение за определяне на стадия на болестта.

Диференциална диагноза
Обикновена дискордантност в амниотичната течност, която не отговаря на горните критерии. Среща се при около 26% от монохорионните бременности.
Изолиран полихидрамнион. Дискордантността може да включва MVP >8 cm в единия сак, но MVP във втория е >2 cm. Поняккога изолираните полихидрамниони може да изискват терапия (MVP >10 cm).
Изолиран олигохидрамнион. MVP в първия сак може да е < 2 cm, но в другия е < 8 cm. Това може да се наблюдава в случаи на билатерална бъбречна агенезия или други аномалии на уринарния тракт, недиагностицирани случаи на преждевременно спукани мембрани или някои случаи на интраитеринна ретардация.

Стадии на TTTS

Предлага ce следната стадийна система:

Стадий I: Пикучният мехур на донора все още е видим.

Стадий II: Пикучният мехур на донора вече не е видим (при наблюдение от над 60 минути). Фетусът е с бъбречна недостатъчност.

Стадий III: Критични анормални Doppler показатели, характеризиращи се от липса на диастоличен велоситет в ъппната артерия/ пулсов венозен кръвоток/ обратен кръвоток в ductus venosus в който и да е от близнаците.
Стадий IV: Хидропс на един от двата фетуса.

Стадий V: Смърт на единия или двата фетуса.

Фетусите в стадий III и стадий IV могат да се представят в класическа форма – пикучният мехур на донора не се визуализира, или в атипична форма – мехурът се визуализира. Фетусите в стадий III или стадий IV по нататък се класифицират като донор, реципиент или и двата (т.е. донор в стадий ІІІ)
При наблюдаване на фетусите може да няма преминаване от един стадий в друг, но може да има и прогресия. Предлаганата система има прогностично значение, както е посочено по-долу.

Лечение
Изчаквателното поведение при TTTS е свързано с почти 100% перинатална смъртност. Само 5 от 106 бременности завършват успешно. (9) Медикаментозната терапия с Digoxin(10), или indomethacin(11) не дават резултат. Възможно е при фетуси в стадий I да се предприеме изчаквателно поведение, ако полихидрамнионът не е значим (MVP 8-9 cm) и дължината на цервикалният канал е адекватна - >2.5 cm, особено ако болестта е диагностицирана след 22-24 г.с. такава бременност може да остане стабилна и да не е нужно провеждане на инвазивна терапия. Инвазивните терапевтични процедури включват серийни амниоцентези, лазерна терапия и оклузия на пъпна връв. Други възможности са разделяне на мембраните, т.н. септостомия, и целево инжектиране на течност в сака на донора, които днес не се препоръчват.

Серийни амниоцентези
Целта на това лечение е да се намали вероятността от аборт или преждевременно раждане чрез намаляване на амниотичната течност в сака на реципиента. (2, 12-27) Процедурата се повтаря неколкократно при нужда, в зависимост от степента на реакумулация на течност в амниалния сак. Понякога, макар и рядко, не се наблюдава по-нататъшна акумулация на течност и няма нужда от повторни процедури. Като правило се търси ниво от MVP от 9-10 cm, освен ако дължината на цервикалния канал е или под 2.5 cm. Успехът при серийните амниоцентези е 66% (преживяване на поне един от близнаците), риск от церебрална парализа – 15% и средна възраст за раждане – 29г.с.


Техника на серийните амниоцентези
Няма стандартна техника за извършване на серийни амниоцентези. Но стандартизирането на количеството изтеглена течност, честотата, размерът на иглата и използваната анестезия, ще е от полза за перинатологията. Предлаганата техника включва използване на игла Echotip с лумен 18-gauge needle (Cook Ob/Gyn, Spencer, IN) с локална анестезия. Иглата се въвежда на място, където няма плацента, като се внимава да не се засегне разделящата мембрана. Към иглата се свързва помпа с максимално вакуум налягане от 300 mmHg. Пациентът предварително е седиран чрез 5-10 mg Morphine Sulfate венозно и 5-10 mg Diazepam пер ос. Премедикацията, освен че води до седация на майката, води и до намаляване движенията на фетуса. Изтегля се течност до достигане на ниво от MVP от 6-7 cm. Всъщност стремежът е да се ограничи количеството течност около плода. В действителност, ако се изтегли прекалено голямо количество течност, то това може да доведе до отсъствие на краен диастоличен велоситет в пъпната артерия и смърт на плода.

Лазерна терапия
Целта на този подход е да се прекъснат всички съществуващи кръвни комуникации между фетусите. (28-36) Това като цяло спира процеса на болестта, като позволява на всеки фетус да продължи да се развива. В течение на много години, ендоскопското идентифициране на комунициращите съдове бе труден проблем. Оригиналната техника не определя как точно да се идентифицират съдовете. (28,29) Следващата стъпка е посочването на всички съдове, които пресичат мембраната. (30-32, 34) При тази техника успешно се прекъсват съдовите комуникации, но могат да се засегнат и други съдове, поради липсата на корелация между съдовото количество и положението на разделящата мембрана. През 1998 е описана анатомична, възпроизвеждаща се техника, способна да различава комуникиращите от нормално перфузираните зони на плацентата. Тази техника се нарича селективна лазерна фотокоагулация на комунициращите съдове - selective laser photocoagulation of communicating vessels (SLPCV).(33) Всяка плацентарна артерия се проследява до терминалния и край. Нормално е вената от същия котиледон да се връща към същия близнак. Ако кръвта се оттича към другия, то е налице дълбока артерио-венозна анастомоза. Артерио-артериалните или вено-венозните анастомози се идентифицират сравнително по-лесно поради липса на терминален край на артерията или вената. Разработена е и техника за достъп при предно разположение на плацентата. (37) Използването на SLPCV има успех в 85% (преживяване на поне един от близнаците), риск от церебрална парализа – 3-5% и средна възраст за раждане – 32-33 г.с.

Оклузия на пъпната връв
Целта на тази техник ае да се спре обмена на кръв между близнаците на ниво пъпна връв на един от двата фетуса. Това може да стане чрез лигиране на кордона ендоскопско или под ултразвуков контрол, (38, 39) или чрез биполярен коагулатор под ултразвуков контрол.(40) Процедурата се прилага в тежки случаи, където съществува скорошна вероятност за смърт на един от фетусите, особено при наличие на хидропс. Постепенно честотата на процедурата в големите центрове падна от 20% през 1997 до 5% през 2001. В момента представеният успех за запазване на бременността е 76%, но не се представят данни за процента церебрални парализи.


Ятрогенно разкъсване на разделящата мембрана – септостомия
Целта на тази процедура е да се “изравни” налягането между двете амниотични кухини. (41) Под ултразвуков контрол с игла, тя се пробожда неколкократно, което позволява на течността от кухината на реципиента да влеза в тази на донора. Привържениците на тази техника досега не са доказали, че съществува по-всоко налягане в сака на реципиента. Точно обратното, съществуват доказателства, че налягането е еднакво и в двете, независимо от значителните разлики в количеството течност. (42) Ятрогеното разкъсване на мембраната води до псевдомоноамниотична бременност, с последващо уголемяване на пъпната връв и смърт на плода.(43) Нещо повече, изкуственото подобряване на обема на амниалната течност не отразява уринарната функция на фетуса (това се отнася и за случаите, когато се извършва целево преливане на течност в сака на донора), което не позволява правилен мониторинг на болеста. Разкъсването на разделящата мембрана затруднява извършването на лазерна терапия или амниоцентези. Поради изброените причини, не се препоръчва извършването на септостомия.
Амниоцентези спрямо лазерна терапия
Амниоцентезите или лазерната терапия са двете възможности, които спорят за оптимална терапия на синдрома. Липсата на стандартизирани ултразвукови критерии, различни принципи за включване относно гестационната възраст, догматични възгледи относно предимствата на всеки един от методите, както и краткото време на съществуване на всяка една от тях, доведоха до практически неразрешим спор между привържениците на методите. Изяснени са рисковите фактори при амниоцентезите – гестационна възраст при диагностициране <22 г.с., отсъствие на краен диастоличен велоситет в пъпната артерия, отстраняване на >1100 cc амниотична течност седмично или фетален хидропс. (44) Независимо от ограничениятар две представителни нерандомизирани изследвания дават предимство на лазерната терапия. (30, 35) В Европа е в ход в момента голямо клинично изпитание, което ще се опита да покаже кой от методите е за предпочитане.
Досега не е правен стратификационен анализ относно изхода от прилаганото лечение и стадия на заболяването. Представени предварителни данни показват зависимост на степента на преживяемост при амниоцентеза (78 фетуса) от стадия (p < .001), но не и при групата с селективна лазерна терапия. Също така се отчита зависимост между неврологичното засягане и стадия при извършване на амниоцентеза, но не и при лазерната (45 - Quintero et al, Am J Obstet Gynecol). Тези резултати предполагат, че оптималното лечение за TTTS вероятно се определя от стадия: при І и вероятно ІІ, при фетуси над 22 г.с. вероятно най-добри резултати ще се получат от серийни амниоцентези. Лечението при стадии ІІІ и ІV вероятно най-добре се лекуват чрез SLPCV. В момента се подготвя клинично изследване за прилагането им. (p < .001)
Единична интраутеринна смърт
Смъртта на един от двата близнака не е рядко явление и е свързано със смърт или значителен морбидитет и на другия. Наблюдаваните изменения са поренцефалични кисти и други неврологични промени. (46-49) Първоначално се смяташе, че тези усложнения са в резултат на освобождаване на тромбопластични вещества от мъртвия близнак към живия. Последните изследвания чрез кордоцинтеза показаха наличието на тежка анемия в живия близнак. Вероятно се дължи н апостмортална хеморагия към мъртвия фетус, водеща до тежка хипотония в преживелия. (50, 51) Ясно е, че това усложнение може да се развие само при наличие на комуникации и тяхното оклузиране е подходяща терапия.

# 4
  • Мнения: 123
zaiobaio, когато имаш време пиши как минаха днешните ти прегледи Hug

# 5
  • Мнения: 849
Здравейте, момичета! Много благодаря за бързите отговори и за опитите да ни вдъхнете надежда!
Днес не успяхме да минем на преглед. Чухме се с доц. Димитрова, която ще ни види в петък. А утре сутринта ще ни приеме директорът на Майчин дом - доц. Доганов. Тогава ще имам повече информация. Днес успях да се видя само с личната ми гинеколожка, която ми даде доста кураж!
Aila, точно тази статия не я бях чела, но общо взето доста добре обяснява синдрома и възможните манипулации. Ние за всичко това доста обстойно говорихме снощи с д-р Марков. Но сигурно ще я препрочитам още поне 100 пъти...
В България засега се прави само амниоцентезата, при която се прави опит за временно изравняване на нивата на околоплодните течности. Но е доста рисково, заради инфекции и т.н. Освен това реално не се постига кой знае какво, защото намаляването или увеличаването на течността е признак за синдрома, а самият проблем е в кръвоснабдяването... Другите манипулации се правят в Европа, аз принципно се чудя дали да не тръгна към Англия например. Но тези манипулации са твърде рискови от медицинска гледна точка, увеличават риска от малформации дори едното бебе да оцелее и т.н. Като цяло не ни ги препоръчаха, защото и по света са донякъде в експериментален стадий... Проучвам още, ще се опитам да се ориентирам до към края на седмицата и ако има шанс за дечицата ми вероятно ще се хвана за него като удавник за сламка... Въпросът е обаче доколко би имало смисъл. Защото все пак при мен проблемът се видя твърде рано, а тези стъпки се правят най-често при по-напреднала бременност.
А шокът наистина бе голям от това, че седмица или две по-рано всичко беше наред. Може би причината е в това, че на предишните прегледи лекарите бяха концентрирани върху самите бебета - размери, функциониране на органите и т.н. Те и сега са добре - Марков каза, че за момента по бебетата НИЩО не го притеснява. Но в крайна сметка, ние сега сме в самото начало на този синдром - бебетата още са здрави, виждат им се пикочните мехурчета и т.н. Просто се вижда много ясно как при едното амнионът е станал доста по-голям, а  при другото много е намалял. Течността в по-големия амнион е още в нормата, но на горната й граница... Т.е. ако можеше да направим сега незабавно нещо и да спрем процеса, не би имало проблеми по-нататък. НО...
Имаме все пак някаква надеждица, че може бебките да се борят за живот и синдромът да не се задълбочи. Мнооого малка е тази вероятност, но я ИМА! Ако това стане в следващите 10 седмици и не се влошат нещата, има голяма вероятност да родя две здрави бебета. Моля се за това!
Иначе аз съм малко по-добре сякаш. Вчера ми беше трудно да проумея ставащото, имах чувството, че съм в някакъв кошмар и всеки момент ще се събудя. Днес до към обяд бях в депресивно-отчаяно-ревливо състояние. Просто пуснах страховете и емоциите да се излеят навън. Сега съм леко ядосана и започвам да се мобилизирам. Не мога, не искам и няма да се дам! Все още в мен растат две здрави бебчета! Длъжна съм да съм в максимално добра психическа кондиция, дължа им поне това! А те ще се борят, сигурна съм. От съвсем скоро ги усещам, днес ги усещах почти през цялото време - знам, че дечицата ми искат и ще се борят за живота си.  И нямам право да се отдавам на тъга точно в такъв момент! Това е.
Kenga_, стискам палци за вас, възхитена съм как продължавате да се борите и ми давате огромни надежди! Ще се борим!
DessiJ , определено няма да бързам с решенията. Още поне месец ще бъда с дечицата си, дори нещата да се развият зле... Ако щеш дори, оказва се, че ако се наложи прекъсване на бременността, колкото по-близо до третия триместър стане, толкова по-малки ще са последствията за мен. Но се надявам, че няма да стигаме дотам и бебетата ще ги ИМА живи и здрави!
Извинявайте за дългия пост! Ще ви държа в течение. И още вендъж огромни благодарности на всички за подкрепата!  Hug

# 6
  • Мнения: 123
От поста ти и от статията, постната от  Aila   оставам с впечатлението, че сте в началото на синдрома. А и в статията пишеше, че в някои случаи положението се запазва без да се минава към следващите етапи. Да не забравяме все пак, че все още не е потвърдена тази диагноза. Вярвам, че всичко ще бъде наред с вас  Hug.  И аз вярвам, че на Коледа стават чудеса santa2

# 7
  • Мнения: 7 803
преди време даваха такава лазарна операция по телевизията и всичко завърши добре. споменаха, че това е най-ефективното решение на проблема, но не споменаха за други средства. жалко е, ако не ги правят в бг  Sad
стискаме ти палци  Praynig всичко да е наред

# 8
  • Мнения: 359
Вижте това видео, мисля че точно за този синдром става дума. А историята е със щастлив край...стаскам палци нещата да се развият възможно най-добре !!

http://www.youtube.com/watch?v=v0Ew3jDWfME

# 9
  • Мнения: 1 744
ЗайоБайо, стискам палци нещата при вас да се развият благополучно! Ще се моля за вас! Дано вярата и положителните енергии на всички дадат резултат! Hug Hug

# 10
  • Мнения: 219
Здравей zaiobaio и кураж,
Аз съм една от тези, които успяха да преодолеят на някакво ниво Т-синдрима. При мен до 20 гс всичко вървеше много добре. Между 20 и 24 гс нещата се влошиха по същия начин като при теб. Имах ужасни болки и чувството, че коремът ми се разтяга от 1 хапка. Бях много подута и с оттоци като при бъбречни проблеми. Бебета бяха така, както ги описват в статията - здрави, без увреждания, но с влошен кръвоток. И при двете бебета сърдечната дейност беше участена, при единия заради големия кръвоток, който трябва да поема, а при другия заради недостига, който той се стеремеше да компенсира с по-интензивна сърдечна дейност. Постъпих за наблюдение в Патологията на Тина Киркова. 14 дни бях на антибиотик и indomethacin, за който твръдят, че не помага. На мен ми помогна дотолкова, че болките ми спряха напълно, оттоците започнаха да спадат, а при бебетата се получи нещо като застой. Синдромът си го имаше, но и двете растяха и се развиваха. Наблюдаваха ги непрекъснато. Бях в болницата през цялото време. Така откарахме до 33 гс, когато състоянието им се влоши, каквото и да значи това. Нищо не ми обясниха и ме изпратиха в МД за раждане. Близнаците ми се родиха в средно депресионно състояние според епикризите им. Единият (реципиентът) наистина беше в някаква степен хипотоничен. Изпратиха ни веднага в болницата на Чавдаров. Правихме масажи и магнит и се самоизписахме след 8 м. Сега са на 3 г. и 9 м. Да чукам на дърво, нямат ДЦП, нямат хидроцефалия, увреждания в пикочната и сърдечна системи. Е, аз всяко разболяване го преживявам като ядрена катастрофа, защото не знам зад едния грип какво се крие. Те обече ходят на детска градина, много боледуват, но не са единствени.
Стискам ти палци да оцелеете, те физически, а вие психически.
ПС. Марков е страхотен, но от Димитрова не очаквай съчувствие. Може да те нареже на салата, само защото не й е ден, но може и да е много мила, ако иска. Мисля, че трябва да си в болница за наблюдение.
Желая ви много късмет и щастливо завършване на бременността.

Aila, благодаря за инфото. Пак ме стегна там, някъде под лъжичката и едва го дочетох, но все пак информацията я има. Щастливо завършване на бременността и за теб.

# 11
  • Мнения: 3 336
Зайо, моля се всичко да е наред с дечицата и да са объркали диагнозата или поне да не се задълбочи ако е вярна Praynig Желая ти 2 прекрасни здрави дечица Praynig

Дъстин, нямах представа какво си преживяла ooooh!

# 12
  • София
  • Мнения: 3 123
много,много силно ти стискам палци всичко да се оправи и да успеете да устискате! Praynig

Утре стават 2г. ,откак загубих моите близначета в 20-та г.с. ,заради този синдром.Само че при мен нещата започнаха на много ранен етап.Още в началото имаха съмнения,а в 13-та г.с. вече бяха сигурни и нещата не изглеждаха много добре.Устискаха миличките ми само до 20-та седмица.Аз ходих при д-р Димитрова и д-р Колева(от Токуда е) тогава.

Но ти имаш шансове щом едва сега започва,имаш големи шансове да стигнеш доста напред и да имаш своите дечица,така че недей да се отчайваш.Желая ти много късмет и живи и здрави бебенца! PraynigХоди много често на Доплер!

# 13
  • Мнения: 517
Стискам палци и се моля 3а вас...

# 14
  • Мнения: 849
Здравейте, момичета! Много благодаря още веднъж за всички постове! Наистина всяко нещо ми е от полза.
dustin, ужасно нещо си преживяла, а вероятно и продължаваш да преживяваш. Надявам се проблемите на дечицата ти да отшумят постепенно с времето - нали знаеш колко неща се променят след пубертета... Дано да има такава възможност и да е реалистично. Моля се за това! Между другото - важна ми е и информацията за болниците и специалистите в тях - ОСОБЕНО важна! Мен по принцип ме наблюдава д-р Григорова, шеф на родилното отделение в Тина Киркова. А от днес ще бъда и на успоредно наблюдение в Майчин дом при проф. Чернев и доц. Карагьозова. При други лекари повече не мисля да ходя, за да не стане накрая онази приказка за многото баби...
angels_zg, още вендъж съжалявам за твоята загуба, но наистина явно много рано е започнало всичко... За доплерите знам, че ще ми ги правят честичко след Нова година и много разчитам на това!

Да ви разкажа какво ни се случи днес. ИМАМЕ ОГРОМЕН СВЕТЪЛ ЛЪЧ!!!  Grinning Praynig Praynig Praynig
Отидохме на разговор при директора на МД доц. Доганов. В кабинета му в този момент беше проф. Чернев, който е известен като най-добрия специалист по патология на бременността. Доганов директно ни насочи към него. Проф. Чернев ни преледа, а "оператор" на ултразвука беше доц. Карагьозова. И... не знам дали да вярвам или не, нито как да го кажа, но.... не откриха причини за притеснения на този етап. Дори не откриха видими разлики в големината на амнионите...  Shocked Наистина още се чудя да вярвам или не... Прегледът не беше най-обстоен - целта беше единствено и само да се видят границите на амниона и... не се видя проблем. Има една особеност с една "гънка", която при съответно положение на едното бебе може да заблуди и най-опитното око, но... Освен това, те потвърдиха, че кардиологът, който ни гледа миналата седмица наистина е най-добрият и щом той е казал, че всичко със сърчицата е наред и функционират правилно, значи е така. Бебетата през цялото време бяха много активни, Карагьозова и Чернев казаха, че си имат достатъчно пространство - всяко от тях. По думите им - малките мишки били "разкошни". Ох, дано да са все така акушерски "разкошни" и занапред!
Изводът - повод за паника и страшни мисли за момента няма. Препоръчаха ми да не ходя утре при Димитрова и смятам да ги послушам. Освен това, според тези двама лекари срокът на бременността ми дава надежди. А и не са редки случаите, в които въпреки този синдром, ако едното бебе е застрашено, второто успяват да го спасят без увреждания... След Нова година ще отида отново при тях да ме прегледат по-обстойно, да замерят всичко необходимо и т.н. Все още имам подозрения, че Марков може и да е бил прав. Иначе защо да всява ЧАК такава паника? Пък и Чернев каза, че Марков наистина е добър... Но поне всичко е в много ранен стадий и при проследяване ни се предоставят доста възможности. Ще пиша отново след прегледите тогава.
БЛАГОДАРЯ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ПОДКРЕПАТА ВИ!!!!!! Не пожелавам на никой да изживее подобен кошмар! Дано все пак да ни се размине! Но притесненията остават, макар и не чак такива - по думите на днешните лекари - този тип бременност по начало си е високо рискова и опасността от синдрома остава. Но каквото е писано!
И наистина - може пък и да стават чудеса по Коледа! ДАЙ БОЖЕ!  Praynig Praynig Praynig
Желая ви много светли празници! Да са живи и здрави всички дечица!
И като препатила да кажа - и при най-страшната диагноза от реномиран лекар - НИКОГА НЕ ГУБЕТЕ НАДЕЖДА, защото никога не се знае. Hug Hug Hug

Общи условия

Активация на акаунт