Има ли майки, страдащи от следродилна депресия

Здравей ,venislavi
Има мнОООго други мами ,които са изпадали във вид следродилна депресия-аз бях една от тях.И след първата и след  втората бременност бях много чувствителна ,в кофти настроение и т.н и т.н.Всичко обаче отшумява и се намества с времето!!!
 Решението за мен бяха дълги разходки /с дъщеря ми беще по трудно ,тя е есенно бебе/ ,със сина ми /роден март/ имах повечко възможност да се разхождам в Марската градина.Контактите с други майки помагат страшно много-въпреки ,че в един момент нещата се"пренасищат"ако си говорите само за памперси и пюрета/поне за мен беше така/.Но това е да си мама-да гледаш как бебчето се развива ,всеки ден научава по нещо ,всеки ден за него е огромна крачка напред-а ти си свидетел на това.Прекрасно е!!
Трудното понякога идва от тям ,че се натрупва безсъние....


ей това не го приемам изобщо-не можеш да си "само майка и обикновена домакиня".Майката е най-прекрасното нещо на света ,не го омаловажавай.Да си "домакиня" не е нещо обикновено ,за много жени това си е удоволствие ...Сега нямаш време за социални контакти ,но това ще се промени след време.
Аз лично първия път се върнах на работа когато дъщеря ми стана на 8 месеца ,сега се върнах на работа когато синът ми навърши 6 месеца-но и двата пъти ги оставях на майка ми ,която не работи и за нея е радост и разнообразие да бъде с внуците си.
Ако нямах тази възможост/да бъдат с майка ми/ щях да си ги гледам до детската градина.
Сигурна съм ,че ще се включат още мами ,които ще ти вдъхнат кураж и ще ти разведрят настроението!!!
А ако надникнеш във подфорумите на мамите ,копнеещи с години за бебенце....може би това ще ти помогне да видиш -какво съкровище имаш!!!!!!!Успех и горе главата  

Всичко ще се оправи ще видиш, нека мине още малко време и всичко ще се подреди. В момента си майка и домакиня но не си само това, нали така. И аз съм така на моменти. Вчера бебето не искаше да заспи беше 2 часа през нощта и  мен насъбраното недоспиване ме изнервяше, когато си замислих, че този момент е само една прашинка на фона на времето и как бързо минава то, и как някога ще ми се иска да си я гушкам така,а тя ще е голяма и ще я няма/ разревах се, успокоих се, нацелувах я и тя заспа. Така че спокойно...Има време за всичко, сегашното прекарай с гушкане на бебето.

Venislavi кога ти остава време ,че да си в  депресия?На мене никакво време не ми остава ,по цял ден се занимавам с бебуца и се радвам на малкото ми свободно време ,което прекарвам пред компа.Не мога и да си помисля за депресивно състояние от умора.Но все пак ,за да го преодолееш е добре да споделиш с любимите си хора как се чувстваш и да решите какво точно да промените,за да  излезеш от това състояние.В никакав случай не се чувствай виновна ,че си нямала кърма.Тук във форума можеш да намериш много приятели.Аз съм насреща,ако искаш да си поговорим ,за да се почустваш по добре.  

venislavi, здравей и от мен!
Много искам да ти помогна, защото това, което ти си написала сякаш са мои думи! От лентичката ми се вижда колко е голяма нашата дъщеря... Едва ли искаш да чуеш цялата ми история - дълга е - затова ще синтезирам: преди тя да се роди бях уважавана в професията си, ходех с костюм на работа, ръководех хора, живеех в центъра на София, имах много приятели и социален живот. Много исках да стана майка и бебето се появи съвсем навреме, желано и очаквано с нетърпение! И след раждането започна кошмарът! Оказа се ужасно трудно за гледане бебе, неспокойно, злоядо, с многократни нощни събуждания и хранения (все още няма нощ, в която да съм спала!), с няколко дребни здравословни проблема, които изискваха лечение и постоянство... И на всичко отгоре заради работа на мъжа ми заминахме да живеем във Варна, но не в самия град, а в един доста отдалечен квартал, който някога е бил село. И така изведнъж се озовах сама на край света, по анцуг, целия в петна от пюрета, дебнеща малката да заспи за да се изкъпя, постоянно гледаща часовника кога ще се прибере съпругът ми! И плачех, плачех много, денонощно... после дойде истерията, непрестанните скандали (съпругът ми не разбира какво толкова искам!) и така често започнаха да ми минават мисли за самоубийство...
Светлият лъч при мен се оказаха няколко разговора с психотерапевт. Няма нищо срамно в това. Ако имаш възможност, направи го! Пловдив е голям град и съм сигурна, че има специалисти! Сподели със съпруга си, той може да иска да ти помогне и да те подкрепи. Намери си детегледачка почасово и излизай поне веднъж седмично с приятелка. Аз имах моята "ритуална четвъртък вечер за игра на боулинг" - тя много ми помогна! Скоро бебето ще стане мъничко човече и няма да искаш да се отделяш от него, повярвай ми, това не са само думи, то ще ти бъде приятна компания. Ако бебето ти позволява, започни да учих нещо - това много разсейва и те кара да чувстваш, че си свършил нещо истински полезно - учи Фотошоп, английски, фотография, каквото мислиш, че би ти било приятно, но и полезно в бъдеще. Мисли, че по този начин инвестираш и в себе си!
Ако искаш пиши ми и на ЛС, стига да мога да помогна...

Здравей, миличка,
Разбирам те много добре. Аз самата преминах, даже може да се каже, че още преминавам през това състояние /въпреки, че детето ми е вече на 2 години/. Дори бях пускала тема тук, мисля, че се казваше "Има ли живот след раждането?" - представяш ли си как съм се чувствала! Сега на моменти също "изперквам", но вече знам как да го преодолея. Засега не съм посягала към лекарства, защото много четох и май имат само временен ефект. Трябва да се отстрани коренът на проблема. Ти още си съвсем "прясна" родилка, така че при теб нещата могат да отшумят и от самосебе си, с нормализиране на хормоните, но ако видиш, че се задълбочават, в никакъв случай не се затваряй в себе си и не оставай пасивна. Най-важното според мен е да се освобождаваш поне за час-два от грижите за бебето, да си намериш някоя майка сродна-душа или цял отбор такива по кварталните градинки - нищо, че е зима, повечето си извеждат бебетата. Второ- ако не се чувстваш добре вкъщи, гледайки бебето си, това няма да се промени. В такъв случай намери по-бързо вариант за отглеждането му, с който да се чувстваш що-годе спокойна и се върни на работа. При мен това, макар и само за няколко месеца, имаше невероятен ефект. Просто се оказва, че не съм от майчинския тип жени и стоенето вкъщи ме влудява, имам чувството, че животът ми е безсмислен, губя самоуважение и т.н. и т.н. Когато си изнервен не можеш да оцениш малкото човече до себе си и вместо ласки и любов, го засипваш /волно или неволно/ със своето огорчение и досада. Макар и изтъркано от собствен опит разбрах, че щастливата майка наистина има щастливо дете. Пожелавам ти по-бързо да вземеш мерки и да намериш своя начин за справяне със ситуацията, защото тя не е никак безобидна.    

Ей!Я горе главата!
Може би епо-добре не да криеш как се чувстваш,а да поговориш с близките си и да си признаеш какво и колко ти тежи.....Споделянето винаги помага!
Играй си повече с детето- това няма начин да не ти докара хиляди усмивки!
и термини като обикновена майка,домакиня и т.н. си ги изкарай от речника!
Порови в подфорум хоби,там може да си намериш събеседници за какво ли не в лошото зимно домоседене.....
За да не се ограничаваш само в знания за млека.каши и пюрета...
Наслаждавай се на всяка минута прекарана с детето,пусни си някой муз.канал и пей и танцувай с дечко(аз изнасям концерти ),гледай романтични и комедийни филми,правете повече секс и....всичко,което ще те развесели!
Но спасение имаи то е вътре в теб!
Споко!И горе главата!!!

Venislavi, не си само ти в това следродилно състояние.
 Аз също имах следродилна депресия, чувствах се тъжна без причина, плачех и нямах апетит. Но споделих със съпруга ми и той много ми помогна да преодолея това състояние без лекарства, а с търпение и много топло отношение. Наистина трябва да мине време и депресията ще изчезне без да усетиш. На мен ми трябваха около 6 месеца след раждането, за да се почуствам по добре психически, да добия увереност и да контролирам емоциите си.
Имай търпение и ще се получи и при теб.
Мисля, че ако споделиш със съпруга си, как се чувстваш, той ще може да ти помогне.  Да се таи всичко вътре в човека е много тежко, потърси подкрепа и ще получиш разбиране от близките си. Няма от какво да се срамуваш, защото ти не си виновна за това състояние.
За съжаление зимата е такъв сезон, че човек определено не се чувства много весел, но ето идват празници, сигурна съм че ще се разведриш покрай тях.
Горе главата

При мен беше 1 - 2 седмици, но... глупаво е да криеш (как се чувстваш).

venislavi,
не се притеснявай, не си само ти. Всички жени страдат от следродилната депресия, само че едни по-слабо, други по-силно. Аз бях от вторите. И независимо, че детето беше дълго чакано и много изстрадано, пак се чувствах лоша и некадърна майка. Чувствах се виновна, че понякога и виках (на дъщеря ми), но просто не можех повече... Имаше моменти не знах ден ли е, нощ ли е. Беше ужасно. Горе - долу нещата се нормализираха 3 месец. Детето си изгради режим на хранене, на спане, а покрай него и аз моя. На помощ не можех да разчитам (майка ми ми гостува 1 месец, но след това си замина) и трябваше да се справя сама. Беше трудно, но успях. Говорех постоянно с приятелки, с майка си. Мъжът ми не ме разбираше, затова не го и занимавах - не исках да се ядосвам допълнително и с него.
Ако има някой, който да ти помага не се колебай да приемеш! Всякаква помощ ти е добре дошла - ще ти остане време да поспиш, да отидеш на фризьор, на гости на приятелка.
Трудното ще отмине. Ти не си сама, много сме били в твоето състояние. Ако няма с кого да споделяш - пиши тук, не се притеснявай.
С всеки ден нещата ще се променят - бебето ще расте, а ти ще си по-уверена!
Радвай се на предстоящите празници. Украси малко къщата - това ще е първата ви Коледа с малкото човече! 

Благодаря ви, момичета!
Много сте мили и всички ме окуражавате. Предложенията ви са много удачни и ще се постарая да се стегна и да се възползвам от тях. Явно трябва да наложа волята си и да се справя с това изпитание в моя живот. Наистина много от вас са прави, че лекарствата не помагат, аз дори не исках да взимам и тези, но имаше много кошмарни моменти за мен и ми трябваше успокоение.
Благодаря ви още веднъж.

Мило майче това състояние ще премине и ще започнеш да се забавляваш с бебечо.Сега започват едни хубави мигове с него
Започва усмивките хиленето с глас , започват игрите , писнички и т .н. Сигурна съм че ще се почувстваш стархотно. ВСИЧКО ЩЕ СЕ ОПРАВИ.

Ох скъпа и аз съм така!И даже според мен аз съм в по-лошо положение.Щото преди 1 месец сменихме града,никакви поднати,никакви баби - само аз и мъжа ми.Обаче той бачка по 12 часа и ходи по командировки много......Бях започнала да полудявам,рев без нищо,ревнувах го,проверки на телефона и др. подобни глупости....И един си викам - Ало,аз ще полудавам ли или кво.....Свекито дойде за малко на гости,намерих си разни прически из нета и пробвах да си ги направя и така...Украсих вкъщи - сега мисля да пробвам да правя сладки или баница за празници и така.Усетих,че се измъквам от дупката........Стискам ти палци!Ще се справим,ще видиш!!!   

Нямаш представа колко добре те раzбирам. Все едно ме връщаш във времето след раждането на първото ми дете. Беше ужасно, катастрофално, просто. Всичко ме драzнеше, най вече детето, което в същност с нищо не е виновно. От там пък чувството zа вина, раzбира се криеш от страх, че всички, дори най блиzките ще те помислят zа иzрод. Мислех, че никога няма да се оправя. А като се сетя, че бях чела zа тая депресия и си мислех "какви глупости, нали много добре zнаем какво ни чака.." Аz бях глупачка. От лентичките се вижда колко време ми трябваше да се престраша пак.
Но минава, успокой се, неусетно нещата влиzат в релси. И другото с което, ако мога да те успокоя, сега, втория път нямаше и помен от нея. Е, може би само zа няколко дни, но иzобщо не може да се сравнява. А сега не живеем в Бг и няма дори кой да ми помага. Така че бъди силна и чакай 
А на момичетата, които не са я иzпитали,ВИЕ СТЕ ЩАСТЛИВКИ.

Много познато, само дето аз се чувствах някак си безсилна да се справя със всичко и това ме угнетяваше. Дъщеря ми също се роди през август, но защото слушах бабини девитини - не излизахме на разходка до към 40-ия ден. Светът започна да ми се вижда по-хубав, когато започнахме да излизаме - обикалях с количката къде ли не. Имах нужда от движение. Движението ме върна в ритъм. Така че моят съвет е - движение! Добре е за душата, а и за тялото!

И още нещо - не си слагай на сърце как би било най-добре нещо да бъде направено. Сигурна съм, че го правиш по най-добрия начин за твоето дете. Не бъди перфекционистка, защото така само тормозиш себе си, а когато ти си изтормозена - страда и детето ти.