Здравейте мами,
Чудих се как да озаглавя темата и само това се сетих.
Детето ми е на годинка и почти 2 месеца, от раждането до сега аз се грижа за нея, мъжа ми се прибира късно от работа и много малко време прекарва с нея. През почивните дни по някой път идват родителите ми за 2,3 часа на гости, през седмицата нямам много контакти с други майки само с една и то рядко. И мисля че от там идва проблема, който е че малката до такава степен е свикнала с мен че дори не ми дава да се отдалеча 5 крачки. Кухнята с хола са разделени с врата, която е постоянно отворена но всеки път когато отида в кухнята тя започва да плаче силно и дори не иска да стои до мен докато например мия чинии,трябва да я взема на ръце и тогава спира да плаче. Така е и с ходенето до тоалетна - заедно!
Какво ли не пробвах, да я залиша с любимо нещо, но щом започна да се отдалечавам зарязва всичко и тръгва по мен и докато не я гушна не спира да плаче.
По принцип майка ми успяваше да я залише за малко докато съм в другата стая, но сега вече не успява, нали порасна и не е лесно да я залъжеш.
С мъжът ми излезнахме една вечер, малката плака в началото и после забрави, като ме няма в къщи, няма проблем, но ако съм само в друга стая дори да се вижда от стая в стая, тя не спира да плаче докато не седна близо до нея.
Не знам как да постъпя, някои хора казват да я оставя да плаче да разбере че докато не си свърша работата в кухнята например няма да я взема или да дойда при нея. Пробвах,но през цялото време докато приготвях вечерята тя се държеше за крака ми и плачеше толкоз силно и не спря докато аз не се отказах от готвенето.
Други хора ми казват че това с времето ще отмине,но ме е страх да не стане по лошо, и когато дойде време за градина тя да страда от моята липса и да не може да свикне с другите деца.
Ако някоя майка вече е минала по моя път, моля дайте съвет.
Чудих се как да озаглавя темата и само това се сетих.
Детето ми е на годинка и почти 2 месеца, от раждането до сега аз се грижа за нея, мъжа ми се прибира късно от работа и много малко време прекарва с нея. През почивните дни по някой път идват родителите ми за 2,3 часа на гости, през седмицата нямам много контакти с други майки само с една и то рядко. И мисля че от там идва проблема, който е че малката до такава степен е свикнала с мен че дори не ми дава да се отдалеча 5 крачки. Кухнята с хола са разделени с врата, която е постоянно отворена но всеки път когато отида в кухнята тя започва да плаче силно и дори не иска да стои до мен докато например мия чинии,трябва да я взема на ръце и тогава спира да плаче. Така е и с ходенето до тоалетна - заедно!
Какво ли не пробвах, да я залиша с любимо нещо, но щом започна да се отдалечавам зарязва всичко и тръгва по мен и докато не я гушна не спира да плаче.
По принцип майка ми успяваше да я залише за малко докато съм в другата стая, но сега вече не успява, нали порасна и не е лесно да я залъжеш.
С мъжът ми излезнахме една вечер, малката плака в началото и после забрави, като ме няма в къщи, няма проблем, но ако съм само в друга стая дори да се вижда от стая в стая, тя не спира да плаче докато не седна близо до нея.
Не знам как да постъпя, някои хора казват да я оставя да плаче да разбере че докато не си свърша работата в кухнята например няма да я взема или да дойда при нея. Пробвах,но през цялото време докато приготвях вечерята тя се държеше за крака ми и плачеше толкоз силно и не спря докато аз не се отказах от готвенето.
Други хора ми казват че това с времето ще отмине,но ме е страх да не стане по лошо, и когато дойде време за градина тя да страда от моята липса и да не може да свикне с другите деца.
Ако някоя майка вече е минала по моя път, моля дайте съвет.
Сина ми е вечно до мен, оставя ли го и за секунда сам изпада в истерия направо. 
, а вече е на 3г 
Надявай се! 
, ама преди строяваше само мен, и таткото дишаше спокойно, сега и двамата сме в редичка и козируваме.