В последната година около мен се родиха 12 бебета. Да са живи и здрави, донесоха толкова радост, че просто не се сещам за нещо по-хубаво през годината. Тъжното е, че от всичките майчета, които ги родиха почти не останаха 1-2, които кърмят. Всички имаха желание, но всички срещнаха тривиалните проблеми - АМ в родилното, режими, погрешни съвети вкъщи, цедене - мерене - дохранване, пробни кърмения и съвети пак да се дохранва. Не искам да цитирам мастити, убеждения за нямане на кърма, убеждения, че детето на гърда не суче и затова му се дава шише и .... всичко това сте го чували.
На никого не съм проповядвала да кърми. Който ме е питал, отговарях. Който е търсил инфо, давах линкове към форума. Писах в блога си, който имаше по 2000 посещения на ден и не е като да не е бил четен. Майка с бебе в болница звъня на Бу по мои препоръки. И какво от това? Всички минават на АМ. Повечето от тях минават през обвинения към себе си и чувство за вина. Толкова ли е трудно това кърмене?!?! Ние ли грешим? Всички усилия, които полагат консултантите по кърмене и Ла Лече Лига, обречени ли са? Какво още да направим, за да помогнем? Чувала съм преди, че тия кърмачките са секта. Е, аз като родих не видях секта, а нормални жени, които са ми помогнали и са ме насърчили. Въпросът с кърменето бил преекспониран... Къде е бъгът в системата? Знам, че не е моя работа да се кахъря за това, но историите с неуспешното кърмене са като едно въртяща се надраскана плоча, която заглушава всичко останало...