Нямам навика да пиша във форуми, нямам и нужното време. Но нещата понякога стигат до там, че просто няма кой да ме посъветва. Затова се престраших.
Отглеждах детето си сама от първата му годинка, БНД не се вясваше изобщо. Опитах съвместен живот с друг мъж, който се държеше ужасно с детето ми, на всичкото отгоре и пиеше.Разкарах го.
Сега от една година живеем с много добър човек, който е като баща за сина ми.Не ни лишава от нищо, жовеем при него- напуснах дори родния си град,заради това. Помага ни, купува му играчки, чете приказки, занимава се с него- учат букви, цифри, рисуват......С мен е мил,не пие, не пуши, не хойка, има си собствен бизнес, много пътуваме, обикаляме из Европа - той ми отвори очите за света.Грижите паднаха от раменете ми.
Но!!! Винаги има едно но........Ще кажете - на тази пък какво и липсва.
Няма я страстта, секс правим 1-2 пъти месечно.А е минала само една година. Ако се сетим, то е за десетина минути, без емоция, без предварителна нагласа - набързо. Не ме привлича, не го желая, а имам нужда от секс - усещам се как ставам раздразнителна, почвам да се впрягам , карам се на детето.Дори си мислех за забежки навън.После реших, че не е редно- той не заслужава. Има и друг проблем- напоследък много се запусна, забравя да се къпе след работа, като му подметна- пак се впряга и ми казва, че сега неможел да мисли за това- имал работа. Преди да си легнем- сега му се спяло. И така остава - случвало се е цяла седмица да не се сети да влезе в банята. Не мога да сиобясня какво стана с него- преди не пропускаше никога да се изкъпе вечерта, да си смени дрехите.
Не можем да разговаряме открито- той е такъв, че лесно се обижда.Опитавала съм - ни като започва да се ядосва и млъквам, оставям нещата недоизказани, трупам в името на това, че ни е спокойно. Затова сега дори не повдигам темите. За романтика - дума да не става. Той е на мнение, че децата убиват романтиката. Няма разходки под звездите, няма нежни думи, по улицата дори не се сеща да ме хване за ръка - все аз съм тази, която го прави, а понякога той дори не разбира това - мисли си, че се опитвам да го закачам.
Биле женен, никога не е искал да има деца.Сега изобщо не говорим по тази тема,за наше общо, за сватба - абсурд.Отряза ме още на втората среща- да не си и мечтая дори, че може да ми предложи брак. Това преглътнах също- не че съм заритала да се женя, но като всяка жена и аз мечтаех да бъда за един ден в бяло....Както и да е. С моето дете свикна, както писах- отнася се чудесно. Възпитаваме го заедно. Не искам нов мъж, не мога и да говоря открито с него.Тогава какво? Приятелките ме изслушват, но всичко стига до там да намеря начин да му кажа.
Питам се- аз ли искам прекалено ? Но не се считам за виновна за моите усещания.Имам желание да променя нещата,но не знам как.
Отглеждах детето си сама от първата му годинка, БНД не се вясваше изобщо. Опитах съвместен живот с друг мъж, който се държеше ужасно с детето ми, на всичкото отгоре и пиеше.Разкарах го.
Сега от една година живеем с много добър човек, който е като баща за сина ми.Не ни лишава от нищо, жовеем при него- напуснах дори родния си град,заради това. Помага ни, купува му играчки, чете приказки, занимава се с него- учат букви, цифри, рисуват......С мен е мил,не пие, не пуши, не хойка, има си собствен бизнес, много пътуваме, обикаляме из Европа - той ми отвори очите за света.Грижите паднаха от раменете ми.
Но!!! Винаги има едно но........Ще кажете - на тази пък какво и липсва.
Няма я страстта, секс правим 1-2 пъти месечно.А е минала само една година. Ако се сетим, то е за десетина минути, без емоция, без предварителна нагласа - набързо. Не ме привлича, не го желая, а имам нужда от секс - усещам се как ставам раздразнителна, почвам да се впрягам , карам се на детето.Дори си мислех за забежки навън.После реших, че не е редно- той не заслужава. Има и друг проблем- напоследък много се запусна, забравя да се къпе след работа, като му подметна- пак се впряга и ми казва, че сега неможел да мисли за това- имал работа. Преди да си легнем- сега му се спяло. И така остава - случвало се е цяла седмица да не се сети да влезе в банята. Не мога да сиобясня какво стана с него- преди не пропускаше никога да се изкъпе вечерта, да си смени дрехите.
Не можем да разговаряме открито- той е такъв, че лесно се обижда.Опитавала съм - ни като започва да се ядосва и млъквам, оставям нещата недоизказани, трупам в името на това, че ни е спокойно. Затова сега дори не повдигам темите. За романтика - дума да не става. Той е на мнение, че децата убиват романтиката. Няма разходки под звездите, няма нежни думи, по улицата дори не се сеща да ме хване за ръка - все аз съм тази, която го прави, а понякога той дори не разбира това - мисли си, че се опитвам да го закачам.
Биле женен, никога не е искал да има деца.Сега изобщо не говорим по тази тема,за наше общо, за сватба - абсурд.Отряза ме още на втората среща- да не си и мечтая дори, че може да ми предложи брак. Това преглътнах също- не че съм заритала да се женя, но като всяка жена и аз мечтаех да бъда за един ден в бяло....Както и да е. С моето дете свикна, както писах- отнася се чудесно. Възпитаваме го заедно. Не искам нов мъж, не мога и да говоря открито с него.Тогава какво? Приятелките ме изслушват, но всичко стига до там да намеря начин да му кажа.
Питам се- аз ли искам прекалено ? Но не се считам за виновна за моите усещания.Имам желание да променя нещата,но не знам как.
-заради детето?-Ама какъв е този индивид,дето смята,че децата убивали романтиката?Той на това ли ще научи детето??? 
Това,че той демонстрира такова отношение към тебе,не означава,че ти не заслужаваш повече,просто защото си*разведене+дете*.Мисля,че е хубаво да се постараеш да бъдеш щастлива,защото само така ще научиш детенцето си на позитивизъм и любов към живота!Успех 
Напротив,докато се мъчиш с него,ще изпуснеш подходящия.Защото дори и да не те удоволетеворява тази връзка,ти се водиш ''заета'' жена в момента.