аз няма да се оплаквам и не искам съвети, просто искам да споделя това, че бившата, забележете ПРИЯТЕЛКА на мъжа ми го преследва от три години!
С него не сме се познавали, когато са се разделили, така, че аз нямам вина за това. При всичките чалъми, които му е правила и всичките мъже, с които му е изневерявала, той най-накрая рашил да я напусне. И да уточня - нито са живели заедно, нито са имали някакви кой знае какви планове, детска работа.
И след като я зарязва, наш'та се сеща какво е загубила и се почва едно преследване, че чак до днес.
То не бяха скайпове, то не бяха смс-и, то не бяха телефони то не беше идване до нас, то не бяха срещи с брат му, за да се докопа до него, ужас!
Нямам нищо против и знам, че когато човек обича, може да направи всичко, но не се ли усеща, че прекалява?! Той я реже, тя го преследва. Вчера беше последното изпълнение: сядаме с едни приятели на кафе и едното момче пита моичкия: "Абе, разбрах че на Х брат й те бил оправил във фирма Х на работа, та откога си там?!" При което ние, цялата компания изпадаме в див смях, защото първо тя има двама братя - единият е пияница, другият - наркоман. Второ - този, когото имаха предвид въобще не е оправял мъжа ми никъде, а просто работят в един и същ бранш и се познават отпреди и поняога излизаме заедно!Трето - моят мъж е тръгнал от нулата и през цялото време докато се издигаше в работата си съм била до него, така че много добре знам как е постигнал всичко! И тая мацка ще ми разправя наляво и надясно, че едва ли не благодарение на нея той е постигнал нещо, при все че не са се виждали повече от 2 години!
Е не се ли усещат такива бе!? Ние й пратихме много поздрави от арменския поп
То бива наглост, бива чудо, ама защо някои жени не разбират, че са бити карти и да продължат напред?! Не, че за тва време тя си е стояла мирно и кротко като монахиня, което си е нейна работа, ама защо настоява да е част от нашия живот, ей тва не мога да разбера!
Благодаря ви, че изчетохте всичко, ако имате коментари на ситуацията, ще ми бъде интересно да ги прочета