Така ли е при всички с деца?

  • 7 228
  • 108
  •   1
Отговори
В родата ни преди 9 месеца се появи нов член ( не е мое дете), за което се грижим и ние. Аз го обичам от първият момент, в който го видях и се възхищавам на всяко ново нещо, което открива и научава.
Само дето не мога да свикна с едно нещо: когато сме заедно с майката и бащата, все едно само детето съществува. Само му се вика: "Пиленце, направи това. Пиленце е сладур. Вижте какво прави, вижте как го прави "и т.н. Все едно, че мен ме няма като личност, а само трябва да се възхищавам на детето, да го нахраня и т.н. Въпроси от типа: Как си? Какво точно правиш в работата? и т.н. няма.
Честно казано, много криво ми става и вчера ми дойде нанагорно.

Всички родители ли са така или тези са специални?

# 1
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 366
Не,не са всички така,просто някои са по самовлюбени така да се каже и мен такива екземпляри много ме дразнят. Crossing ArmsНе приемам да контактувам с такива хора,които се държат по тоз начин.

# 2
Не,не са всички така,просто някои са по самовлюбени така да се каже и мен такива екземпляри много ме дразнят. Crossing ArmsНе приемам да контактувам с такива хора,които се държат по тоз начин.

Няма как да огранича контактите. Грижа се за детето 1-2 дена в седмицата.

# 3
  • София
  • Мнения: 62 595
Въпрос,

Много ревнуваш. Разбира се, че за родителите е важно това, което прави детето им. Така и не стана ясно дали живеете заедно или им ходиш честичко на гости. Но детето си е тяхно и ще му се възхищават колкото си искат. Много родители правят така, но не се виждат отстрани и затова си мислят, че са различни. Като не ти харесва можеш да излезеш от стаята и толкова.

# 4
  • Мнения: 2 448
Въпрос, ти като какъв се явяваш на въпросното семейство?  Rolling Eyes

# 5
Въпрос, ти като какъв се явяваш на въпросното семейство?  Rolling Eyes

Съпруга на баща й. Първата съпруга е починала преди няколко години, когато дъщерята е била малка.

# 6
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Хм... Аз попринцип избягвам да общувам с хора, които са забравили за света и цялото им съществуване е сведено до децата им ... децата, разбира се, са важно нещо, но ... не бих забравила да попитам какво се случва в живота на човек, който се грижи за детето ми 2 дни в седмицата. А и едвали "Пиленцето" е първото дете в историята на света, което казва "гууу" илинещо подобно  Laughing За възхитените родители това сигурно е уникално събитие, но за останалите си е просто издаване на звук  Peace

Това, което ме и по-интересно обаче е какво налага ТИ да се грижиш за това дете? Не е ли малко прекалено да жертваш 2 вечери или там каквото от времето си, за да гледаш нечие дете просто, защото ти е роднина?

# 7
  • Мнения: 2 448
Въпрос, ти като какъв се явяваш на въпросното семейство?  Rolling Eyes

Съпруга на баща й. Първата съпруга е починала преди няколко години, когато дъщерята е била малка.



Нещо като баба на бебето, ако правилно съм схванала.
Не се ядосвай за глупости, да ревнуваш от бебе е тъпо. Аз моята родна майка не питам кой знае какво като се видим, макар че това става 2-3 пъти годишно, ами и връчвам детето по за няколко часа да излезем сами с таткото, а тук става дума за малко бебе. Още не са му се нарадвали.
И на мен са ми странни такива хора, които толкоз се вманиачават при наличието на бебе, но пък всеки е различен.
Не се стягай. Говори с тях за каквото ти е интересно, завързвай ти разговор, не вярвам чак да са толкова неучтиви и да се правят , че не те чуват.

# 8
  • Мнения: 5 710
Има такъв момент - родителите са като омагьосани от детето си и говорят и мислят само за него. Нормално.
Аз поддържам такива разговори , но си  признавам , че след време ми става досадно и търся начин да си тръгна и да ги оставя в мислите им.


# 9
Да доизясня, преди да кажат всички, че ревнувам, защото....
Грижа се за детето, както и баща й допълнително, когато аз работя, защото момичето трябваше на ранна възраст да забременее ( има причина). От стимулациите с хормони, се разви вид ревматично заболяване и в момента не може да работи.

Не мисля, че ревнувам, защото знам с каква цена е платено това дете. Радвам се, че го има. Обожавам го. Но просто ми идва нанагорно 6-7 часа само към него да е насочен интереса, защото майката и бащата само това правят....Няма ка да излизам от стаята, защото ще трябва 6-7 часа да стоя в коридора.  

# 10
  • Мнения: 5 710
А защо не им кажеш?
Кажи им че с радост помагаш, че обичаш бебето,  но ще се радваш, ако се говори и за други неща понякога.
Ако са интелигентни хора  ще разберат.

# 11
  • Мнения: 589
Аз пък никак не схванах кой какъв е в това семейство... newsm78

# 12
  • Мнения: 2 448
Цитат
знам с каква цена е платено това дете.

Прости им, след като знаеш, че случая е по особен с появата на това дете.

# 13
  • ВАРНА
  • Мнения: 83
            Други пък говорят само за работата си... или за болестите си.... или за "гадния, неблагодарен" съпруг... или за свекървата, която все е недоволна...  Wink         Не по-малко дразнещо  Grinning

# 14
А защо не им кажеш?
Кажи им че с радост помагаш, че обичаш бебето,  но ще се радваш, ако се говори и за други неща понякога.
Ако са интелигентни хора  ще разберат.

Изчаквах / м, защото не исках и нашата страна да се появи, като "имаме проблем с вашето общуване". Другите баба и дядо видяха детето 1 път след раждането и след това заявиха, че нямат син ( не я харесват и не могат да общуват заедно) и не са го виждали. В първите 5-6 месеца си мислех, че е фаза и ще отмине, но то става по-зле.

Дори и не държа да ме питат чак толкова как съм. Ами поне отвреме-навреме да си говорим за общи неща.

Общи условия

Активация на акаунт