Бяхме целия юни в България. Всеки искаше да вземе бебо да му се порадва.
Откакто сме се прибрали е някакъв ад! Не иска сам. Не мога да го оставя и за две минути до банята да отида. Почва се един рев.
На 8 месеца е синчето. А мама не знае какво да прави
Даже и в баща му не иска вече да ходи. Като го вземе той и все едно го е гушнала Баба Яга.
Ходихме на лекар - всичко си е наред. Според нея е било вече въпрос на възпитание и да го оставим да си реве. Да не го глезим. Щял да свикне да стои и да си играе сам
Пооставям го аз, но той плаче - не спира. Т.е. не е точно рев, ами по-скоро мрънка. Уж свикна по едно време, почти не се обаждаше, но сега се почна отново.
Ако сте преодолявали такъв проблем - помагайте
В началото той плаче от спалнята, аз в хола. Баща му аха да го вземе, но и двамата се уверявахме, че така никога няма да свикне. Много е трудно положението, голяма нервоза съм станала. И се обвинявам, че толкова време сме чакали бебо, а сега го оставяме да плаче. Демек глей каква майка си.
Незнам как да постъпя