Поощрявате ли децата си да бъдат нахални и това ли е по-доброто за тях?

  • 5 376
  • 66
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 664
Момичета, искам да си сверя часовника и с други майки. Поощрявате ли децата си да са нахални? Ако да, оставяте у тях впечатлението че трябва качеството да бъде демонстрирано в умерени количества или напротив-да прогресира?
 Примери не ми се дават. Само ще кажа, че започнах да съжалявам че съм обяснила още на времето на детето си, че нахалството не е никак позитивно качество и не бива да го проявява. Вече и да ми се иска няма как да прекроя разбиранията , които като родител съм смятала за правилни и съм и предала.
 Дана разбирате въпроса ми...

# 1
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Поощрявам ги да бъдат напористи. Което означава да се опитват да постигнат целта си по начин, по който няма да оставят впечатление на нахалници в буквалния смисъл на думата, нито пък да заприличат на селски тарикати. Мисля, че тоя подход засега върши работа. Никога не съм харесвала нахалниците и не бих допуснала децата ми да станат такива.

# 2
  • при палмите и алигаторите,FL
  • Мнения: 1 001
Моето дете е доста по малко  и е доста нахално, в смисъл че изобщо не е срамежливо , притеснително или нещо такова.Намирам за нахално това да отиде и да си поиска друго дете да слезе от люлката , за да се люлее тя/и това от родителя на въпросното дете/, да си поиска зрънчо, солета, сладолед, морков ако види че някои си похапва.Не поощрявам такова поведение напротив опитвам се да обясня че не става всичко така , засега без успех.Странното при нас е че нито аз нито баща и сме били такива като деца, тя е пълна наша противоположност.

# 3
  • Мнения: 4 841
Труден въпрос. Границата между самоувереност и нахалство е твърде... разтеглива, да кажем. Това, което за един е самоуверена постъпка, за друг може да е върха на нахалството. Хора - разни  Hug
Аз се опитвам да поощрявам това, синът ми да е самоуверен, упорит, последователен; да се бори за правата си тогава, когато ги чувства застрашени, и да не се оставя да бъде убеждаван лесно от другите и да се "плъзга по течението" с тях...
Предпочитам да изглежда "селски тарикат" в очите на префинени странични наблюдатели, отколкото да имам дете със смачкано самочувствие.

Всъщност сега се сетих, че някои хора дори обикновеното детско любопитство оприличават на нахалство. Така че - много е субективно всичко.

# 4
  • Мнения: 4 664
Примери давам-стои на лафката за закуски. Децата се пререждат едно връз друго, но тя седи чинно отзад на опашката и си чака реда.
 За училищното Коледно тържество. Госпожата им дала задача сами да си възложат ролите, участиета кой в какво и с колко...Моята успяла да се вреди само в някаква пиеса, където има две реплики.
 Ей такива неща. Започвам да се самоубвинявам че съм я възпитала не само Ненахална ами направо граничещо със смотаност.

# 5
  • Мнения: 9 814
Не, нахалството не го поощрявам.
Поощрявам упоритостта при постигането на целите и последователността.
Не харесвам нахални хора, независимо дали деца или възрастни.
И ми е странно, че има хора, които бъркат нахалството с напоритоста.

nandi , детето ти не е нахално, наистина е просто общително.
Но наистина точно сега е моментът да го накараш да осъзнае къде е границата.

# 6
  • София
  • Мнения: 175
За мен нахалството не е положително качество и не поощрявам сина ми да бъде нахален. Сега е малък, но като порасне ще му обясня, че не е нужно да е нахален, за да успее в живота, ако притежава други ценни качества. Осъзнавам, че избирам по-трудния път за успех на детето си, но пък е по-достоен според мен.

# 7
  • Мнения: 1 322
За съжаление нахалството започва да става все по-често срещано явление. А каквито родителите, такива и децата.

# 8
  • Мнения: 8 769
Аз лично не съм нахална, и да си призная, понякога това ми е пречело.
Нахалството обикновено свързвам с простотата на хората. Т.е. простият човек е нахален, когато не знае къде е границата между упоритостта и откровената простотия.
Възпитавам децата си да бъдат не нахални, но упорити и интелигентно да преследват целите си. Не зная доколко успявам, все още не съм изпадала в някакви ситуации, които да анализирам от тази гледна точка.
Наскоро дъщеря ми се оплака, че на тренировките по гимнастика, тряньорката назначава друго дете да загрява, а не дъщеря ми. Попитах я дали тя знае как да загрява, и т.н. След обсъждане, разбрахме, че дъщеря ми в същност е загрявала два пъти групата, и явно това й е харесало. Разбрахме се, че първо и другите деца трябва да се научат, и второ, че ако на нея не й се дава повече никакъв шанс-да си каже исканията пред треньорката.
Първият път е било неуспешно, защото казала на някаква какичка, но вторият път е успяла да предложи себе си и да бъде одобрена. И беше много доволна.
Не зная дали това е нахалство или не. По-скоро ми се струва че не е. Надявам се да ги науча да усещат кога могат да продължат натиска, и кога трябва да се спрат.

# 9
  • Sofia
  • Мнения: 6 904
Не поощрявам нахалството,но не бих искала и да е смотана Peace
Често й се карам,че в къщи  е нахална,а сред други деца е смотана
Забелязвам обаче,че колкото по-голяма става,толкова по-не е смотана Peace

# 10
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Започвам да се самоубвинявам че съм я възпитала не само Ненахална ами направо граничещо със смотаност.

Според мен дъщеричката ти просто е по-притеснителна и свита или й е неудобно да се държи като нахалниците. Но в никакъв случай не е смотана. Пък и това с пререждането от страна на другите вече не е нахалство, ами направо простотия - виждала съм го и в училището на голямата ми дъщеря.

# 11
  • Мнения: 4 664
Често й се карам,че в къщи  е нахална,а сред други деца е смотана
Това важи  при нас. Вкъщи винаги пробива, а в друга среда се свива. Нз дали е поправимо. Нещо да ме посъветвате? Иначе и говоря, че трябва да проявява инициатива, да иска да взима учмастие в училищни занимания, че трябва да е контактна обаче или аз нещо не обяснявам както трябва или просто вече е късно за промени.
Верона, благодаря.

# 12
  • Мнения: 4 841
Kasidy, темата ти е много хубава, но несравнимата форумска "деликатност" ще възпре много хора да се разпишат. Сакън някой да не каже добра дума за "нахалството" (въпреки че от поста ти се разбира, че далеч не става въпрос за нахалство) и да не излезе, че учи децата си да са нахални. Ние, нали, таковата, всички сме едни толерантни, мили, добри  Outta Joint .
Ако беше формулирала темата си по друг начин, досега да е прехвърлила втора страница  Wink

# 13
  • Мнения: 4 664
Вероятно си права. Ако бях обаче формулирала въпроса като принципен, отговорите нямаше да са тези които търся.
 Аз също не виждам кой знае каква чернилка около нахалството като човешка черта, защото дори то си има своите степени. Вероятно в някакви нормални граници дори е креативно.
 Наистина ми се искаше да зная дали родител култивира умишлено у детето си чертата нахалство, като един бъдещ позитив за хлапето.
 

# 14
  • София
  • Мнения: 6 964
В определени ситуации съм се проявявала като "умерено нахална" личност и съм извличала ползи от това и съм сигурна, че съм постъпила правилно, защото това е бил единственият начин да постигна целта си. Има обаче един вид нахалство, което ненавиждам - нахалството на всяка цена, нахалството на простака, изобщо нахалството като манталитет на поведение. Правя забележка на синът ми, когато проявява такъв вид нахалство и не го търпя. Но когато е нахален без да минава границата, по-скоро упорства, за да постигне целта си, си казвам, че може би за в бъдеще е добре да притежава в някаква степен тази черта, защото днешното ежедневие изобщо не е благосклонно към по-свитите и по-скромни в исканията си хора.

Общи условия

Активация на акаунт