Здравейте мами, предварително благодаря, че ще ме "изслушате",защото трябва да изпусна парата.
Мъжа ми заяви, че ще издържа майка си, защото е вдовица, без работа и има 3 години до пенсия.
Предлагах и много варианти да работи, за всички имаше контра аргументи, накрая и казах, че лесно няма никъде.
И не само това, но се юрнала да посреща Нова година в чужбина и пари за това ще вземе от децата си, щото била капарирала и щели да и гръмнат парите, и трябвало да бъде самичка на празника. А казваше, че като дойде внучето и, вече дойде повече нямало да ходи по екскурзии и ще си се занимава с внучето, е не се е спряла, тази година ще и е за 3-ти път в чужбина. Щеше да ми помага с бебчето, да го гледала, а ние да излизаме, да ама не, юрнала се и то с наши пари. Не ме е яд , че си живее живота жената, иначе е болна от хиляда болести, а че само приказва как щяла да помага и т.н. Като дойде да ни види, бебчо не само че не може да спи изобщо и реве по цял ден, а и не млъква, да сме си приказвали.
Незнам дали съм права да се ядосвам , но е факт, и това се отразява на взаимоотношенията с мъжа ми, не мога да го дишам и него и нея, няма да се учудя ако предложи да я вземем у дома, щото на село да не седи сама, че я е страх. А и градината там не може сама да я гледа, а вика работещите си деца, за които няма почивка от работата. Мъжа ми казва: "Тя ме е гледала, и аз ще я гледам!"
Сервира ми го в 22.30 снощи преди сън, който така или иначе не можа да дойде след "прекрасната" вест. От снощи само плача, а бебчето ми е тъжно че не му обръщам внимание и още повече ми се плаче.
Благодаря ви че ме изслушахте.
Мъжа ми заяви, че ще издържа майка си, защото е вдовица, без работа и има 3 години до пенсия.
Предлагах и много варианти да работи, за всички имаше контра аргументи, накрая и казах, че лесно няма никъде.
И не само това, но се юрнала да посреща Нова година в чужбина и пари за това ще вземе от децата си, щото била капарирала и щели да и гръмнат парите, и трябвало да бъде самичка на празника. А казваше, че като дойде внучето и, вече дойде повече нямало да ходи по екскурзии и ще си се занимава с внучето, е не се е спряла, тази година ще и е за 3-ти път в чужбина. Щеше да ми помага с бебчето, да го гледала, а ние да излизаме, да ама не, юрнала се и то с наши пари. Не ме е яд , че си живее живота жената, иначе е болна от хиляда болести, а че само приказва как щяла да помага и т.н. Като дойде да ни види, бебчо не само че не може да спи изобщо и реве по цял ден, а и не млъква, да сме си приказвали.
Незнам дали съм права да се ядосвам , но е факт, и това се отразява на взаимоотношенията с мъжа ми, не мога да го дишам и него и нея, няма да се учудя ако предложи да я вземем у дома, щото на село да не седи сама, че я е страх. А и градината там не може сама да я гледа, а вика работещите си деца, за които няма почивка от работата. Мъжа ми казва: "Тя ме е гледала, и аз ще я гледам!"
Сервира ми го в 22.30 снощи преди сън, който така или иначе не можа да дойде след "прекрасната" вест. От снощи само плача, а бебчето ми е тъжно че не му обръщам внимание и още повече ми се плаче.
Благодаря ви че ме изслушахте.
Дано вярно не я доведе да живее при вас. 
Ама и мъжът го тресе нещо! Нали знаеш, че не е луд, тоз' който яде баницата, а тоз', който я дава! 
. 
да не ти пука!