как подготвихте децата си за бебето

  • 1 194
  • 18
  •   1
Отговори
  • Мнения: 204
Здравей те ,през май 4чакам второто си слънце имам дъ6теря на 21месеца,знам  4е е малка ,но доста се притеснявам .Казах и 4е в..пупата.. на мама има бебе и тя сега всеки ден говори за това.Надявам се когато се роди бебо да го приеме без да ревнува или да се сърди 4е не е цялото внимание за нея ,за6тото сега ако гу6на някое дете тя веднага идва и го бута да слезе ,аз се опитвам да и обясня  но без ефект.Може би е о6те малка да разбере .Дайте ми съвет,извинявам се ако сам досадила на някой ,но за мен е много важно.Благодаря  предварително .  bouquet

# 1
  • София
  • Мнения: 3 249
Ами напълно те разбирам Simple Smile В началото го водех най-редовно с мен на прегледи. Знае, че в пупито на мама има бебе. Сам даваше гела на докторката за ехографа. Скоро не съм говодила, че ходи на ясла. Сега разглеждаме детски списания и му обяснявам, че ще си вземем едно бебе в къщи, на което той ще е батко и ще има с кого да си играе. Е, дали ме разбира...не знам...Ще разбера другия месец Wink

# 2
  • варна
  • Мнения: 193
от начало като се роди малката ми беше много трудно. държах едното и кърмех другото. понякога съм оставяла бебето да плаче и съм гушкала баткото. но сега резултатът е много добър. не дава на никого сестра си. и това което много ме радва, е че иска трето дете.
така, че зареди се с енергия. първите месеци наистина е много трудно, или поне за мен бяха такива. но след това резултатът е страхотен. сега големият е на 4,5 , а малката на 2 и много се обичат.

# 3
  • Мнения: 204
Доника благодаря ти ,желая ти леко раждане и много здраво беб4е . Hug

# 4
  • Мнения: 1 327
eugenya, защо не обърнеш нещата че не мама ще има бебе, че дъщеря ти си има сестричка и я чакате да се роди

# 5
  • Карлово
  • Мнения: 4 034
Още от момента, в който разбрах, че съм бременна, съобщихме на дъщеря ми, беше на 1г и 7м тогава. Казахме й, че в корема на мама има бебе и така ден след ден, като порастна корема ми, тя говореше на бебето, хранеше го през пъпа ми Joy, наместваше ме така, че бебето да може да гледа детските по тв-то, въобще живееше с мисълта за бебето много преди то да се роди. Много се притеснявах за ревността, особено, когато влезнах да раждам, тогава за първи път се разделихме с каката, видях я чак на изписването. И за всеобщо учудване тя беше пленена от малкото си братче, нямаше и капка ревност, постоянно искаше да го гушка и прегръща. И досега е така. Винаги сме наричали нещата с истинските имена, съобразно възрастта, разбира се. Поправях всички баби, според които отивах да си купя бебе, тя отлично знае, че мама отиде в болницата и с помощта на чичо доктор се е родило братчето й. Обичаше да идва с мен на ехограф и да маха на бебето в телевизора.

# 6
  • Мнения: 1 447
В момента в който забременях казахме на дъщеря ми,че в корема на мама има бебе,което ще е нейно братче или сестричка.Разликата им е 3,6 месеца.
Като се роди бебето каката беше много радостна,но имаше и моменти на ревност,което е неизбежно.В момента е много привързана към него,много ми помага
и на въпроса кого обичаш най-много тя винаги отговаря моето братче.
През тези месеци докато бях бременна постоянно се говореше за бебето.Как играчките вече няма да са само нейни,а на двамата,как мама ще храни и бебето,а не само нея,как ще гушкаме заедно бебчо и т.н.

# 7
  • Мнения: 2 956
Непрекъснато му говоря за бебето, което е в коремчето ми.Казвам му как ще го гушка, ще ми помага, ще ми носи дрешките и памперсите, ще му дава водичка и т.н. ...Не го наричаме "бебето" а Жорко както ще се казва.
Няколко пъти вече той вади бебешките дрешки и старателно ги сгъва и подрежда:)
Не знам обаче как ще реагира като ме види с бебето на ръце.И ми е много притеснено заради това.

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 2 869
 Ами при нас разликата е по-голяма - 6 год. Баткото искаше братче,знаеше ,беше щастлив.Когато се роди, имаше ревност и разни такива ,но отминаха.
 При сестра ми разликата на децата беше 2 год./ почти колкото вашата/, и нямаше никакви проблеми/ освен че каката всичко делеше с бебето ,включително шоколад и кюфте  Laughing/.
 Не се притеснявай, всичко ще бъде наред! Желая ти леко раждане и красиво бебче   bouquet!

# 9
  • Мнения: 204
БАГОДАРЯ НА ВСИ4КИ ЗА ОДГОВОРИТЕ ,ДАНО ПРИ НАС ВСИ4КО МИНЕ КАКТО ПРИ ВАС.ВСИ4КИ Чакащи БЕБ4ЕТА Пишете КАК Е ПРИ ВАС СЛЕД РАЖДАНЕТО.ПРИЯТЕНА ВЕ4ЕР НА ВСИ4КИ.

# 10
  • Мнения: 350
След три седмици живот и здраве и аз ще получа отговор на въпроса ти, който ме тормози през последните 9 месеца  Heart Eyes Дъщеря мми преди месец осъзна, или поне така си мисля  newsm78, че в корема на мама има бебе и като я попитам къде е бебето, тя идва -милва и цунка коремчето ми. Учим се на нани нани бебе и р. дречни неща ....НО ако гушна друго бебе или дете РЕВНОСТТА  налице идва и почва да го блъска и да иска тя да се гушка.
За сега съм измислила, нея повече да я гушкам спрямо бебето, когато кърмя да има винаги и за нея нещо за хапване, харесах й кукла бебе, за да си има и тя за кого да се грижи, купих си слинг от dEE DEE за бебето - да го разнасям по-удобно из дома, когато има колики, може и за нея да поръчам  newsm78

# 11
  • Мнения: 1 121
Аз постоянно му показвам корема ми, казвам му, че вътре има бебе, че скоро ще се роди и че двамата ще си го гушкаме, че ще си играят, че ще си има другарче... но честно казано много се съмнявам да разбира за какво иде реч. Но при такава малка разлика, така стоят нещата. И все пак много ще ми е любопитно да му видя физиономията, когато му покажа бебето Laughing предполагам, че ще го гледа с голям интерес и че веднага ще се опита да го гушне и целуне.

# 12
  • Мнения: 3 367
Decata ни са с 22м разлика.Изобщо не направихме "проблем" от бебето,животът ни си продължи без промени за дъщеря ни (съвсем умишлено не я спряхме от ясла,пак излизахме и пр.),спят до днес в отделни стаи,докато кърмех колкото и кратко да беше и четях или си говорехме,оставяхме я да го базика колкото иска,но в началото нямаше особен интерес и без това.
*
Не мислете за ревност и сложнотии предварително,децата усещат чудесно ако има напрежение и безпогрешно го подклаждат.
*
Не сме я ангажирали да помага,не е била  и не е"кака",не изисквахме от нея поведение на "голяма"защото не беше (е),не съм и говорила кой знае колко по темата без да ме пита,децата са ужасно егоцентрични,не им е забавно да си пънем коремите и да им говорим за нещо к е абсол.абстрактно за тях (до кьм 4г поне) та аз не бих го правила освен ако не ме питат конкретно
*
Аз лично съм забранила официално да се говори за колики,ревност,за злояди,неспящи и лоши деца у нас,и не ни сполетяли Laughing

# 13
  • Мнения: 1 817
Когато казахме на родителите ни / в 2 мес./, казахме и на Крис, че ще става батко. Казахме му, че ето на , ще има с кого да си  играе. Постоянно говореше на бебето в коремчето на мама и го галеше. Той сам така си пожела.
 Като се роди нямаше никаква ревност, поне не показваше такава. Беше много грижовен и отговорен. Тогава беше на 6 г. Странното беше, че за кратко се завърнаха някои бебешки навици- започна да спи с играчка. Гледах да му обръщам и на него внимание, да го гушкам. Сега е влюбен в малкото си братче. Липсва му много като го вземат бабите и на 2-ия ден си го иска в къщи, въпреки, че често му разваля игрите.

# 14
  • Мнения: 385
Здравей! Моите дечурлига са с разлика 1 год и 10месеца, да ти кажа трудно ми беше да  обясна на баткото, когато забременях той беше на 1год и 1 месец, че ще имаме бебе, постепенно като ми нарастна корема започнах да му показвам, че вътре има бебе и така постепенно, чувала съм че имало ефект с куклата бебе, която даваш на детенце и така му обясняваш, то да се грижи и т.н, при теб ще е по-лесен този вариант, щото първото е момиче...Успех, ако искаш заповядай във подотчетния форум в темата на породените дечица! Hug

Общи условия

Активация на акаунт