Спомени от детската градина

Престилките, които не исках да нося, защото приличам на "кифла".
Огромните кордели на двете опашки.
Как ме гонят сутрин, за да ме срешат.
Че не ме избраха за японка за тържеството ( имаше дяволски красиво ветрило), а за индийка, защото бях черна.

Баба даваше "подаръци" на лелките, за да не ставам от стола, докато не си изям всичко.
Така помня, че закуската ми преливаше в обяд и следобеден сън, който не понасях тоже.
Голяма мъка беше детската градина.

Аз пък не обичах да им ям супите и не обичах да им спя.
Странно ми е, но съм сигурна, че си спомням веднъж, че отнесох един шамар, защото вместо да спя аз говорих на другарче за детското Уди Кълвача, а лелката ме издебнала в гръб и ме плесна, а после аз се завих през глава. Това ми е запечатано и до днес.
Послъгвах ги понякога, че ще идват да ме взимат на обед и те не ме слагаха да спя, но на втория или третия път вече не ми минаваше номера. Помня мъничките столчета, пласмасови, помня площадката, на която играехме. Как си поръчах "лекарски кабинет" на дядо Коледа  
Като се замисля колко много помня, а пък всъщност като се замисля още малко се питам - наистина ли е било, наистина ли аз съм била толкова малка...

От яслата - миеха ми дупето на една чешма, и ми удариха тиквата в чучура.
Пак от там - с някакви отворени отпред топлинки (или пък сандали  ) съм, и пустия чорапогащник се е размъкнал, и от там стърчи. Само го придърпвам, и ме е яд, че мама не ме е обула с онзи тъмно синия, дето хем прилепва по краката, хем ги боядисва морави 
От детската - ходех известно време в седмична, дето се преспива в нея.
Спомням си - в първа група бях, как съм се изправила посред нощ в леглото и с тъга и завист гледам към къщата през улицата - иска ми се като тези хора там, да съм си вкъщи при мама, татко и кака.
Имам много спомени, и са ми толкова пресни, все едно вчера е било.

Лелите и другарките много ме обичаха
Все ме гушкаха и ми викаха котенце. Аз вярно много гушкава бях на онези години
Всички с еднакви мантички, първо сини, после червени - това много ми липсва и с удоволствие бих приела децата пак да са с униформи на ясла и градина.
Харесваше ми, въпреки че и аз не обичах да им ям яденето, а те настояваха.

Помня как не обичах да спя ноабяд и като минаваше госпожата,тогава другарката край мен ,се правех на заспала.
Помня едни големи бели руски пандели,които майка ми слагаше всяка сутрин.
Помня как лелките изнасяха един огрооомен чувал с играчки на двора.
Помня много неща

Мразех месо, но ни караха насила да го ядем. Криех го по джобовете, после го мушках под възглавницата или небрежно го пусках под масата. Сритвах го под някое чуждо столче...

Веднъж мен ме забравиха в градината. Поне аз така го почувствах.
Нашите отишли на партийно събрание и поръчали на бабата на комшийчето като взема него да вземе и мен. Да, ама тя забравила. Мен ме преместиха в нощуващата група, гледахме Сънчо, децата си легнаха по леглата. Аз не искам, рев и чудо.
По едно време майка и татко се появиха на вратата и си ме прибраха.
Първо ходили до комшийчето да ме търсят там, ама не ме намерили.
Помня, че беше тъмно, когато излязохме от градината 

Спомням си престилките, Йоско и Косето (другарчета ).
Как на всеки рожден ден ядяхме шоколадова торта и швепс портокал в онези стъклените бутилки, а лелката ни сипваше в едни пластмасови шарени чаши.
Спомням си как отивайки/връщайки се повтаряхме с мама стихчета за тържеството.
Спомням си как седях до оградата и чаках майка да дойде да ме вземе и ядем едни такива люти шушулки, прилични на зелен фасул (ама по-кръгли и малки).
Спомням си как другарките ни водеха на разходка на една поляна в Западния парк и си пълнех джоба на панталона със скакалци.
Спомням си как на един 2ви юни, прибирайки се от разходка извън градината сирената зави и ние стояхме под един балкон.
Имаше и една лелка, която ни хапеше по бузите .
Спомням си кафявите дървени столчета.
Как отвън на площадката, висим на крака с главата надолу от страничните рамки на люлките.
Как ни подреждат за снимка.

Доста неща си спомням. Сигурно, защото беше хубаво 

помня, че все последна ме взимаха и как е тъмно навън и аз стоя на прозореца и се взирам в тъмнината....

Върнахте ме в спомените ми :

Помня как мама като ме оставяше ми четеше менюто за деня и как аз я питах: "Това може ли да не го ям?"
Помня колко не обичах да ходя на детска градина.
Помня как си оставях купичките с яденето на най-долния рафт на количката с която ни караха храната,за да не ми се налага да ги ям.
Помня как ни будеха от следобедния сън, за да ходим на различните дейности, на които сме записани (балет, чужд език и др).
Помня как седях с лице между решетките на външната площадка за игра, чакайки мама да дойде.
Помня как избягах един път по пантофи и отидох при леля.
Помня как ме забравиха в градината (мама помислила, че тате ще ме вземе, а той, че мама) и как дядо дойде да ме прибере.
Помня как мама като идваше да ме вземе аз и показвах коя е моята рисунка на стената.
Помня как един ден се разплаках, толкова се радвах, че мама идва да си ме вземе.
Помня как на всяко тържество в градината търсех мама из публиката и тя винаги беше там  .

Съжалявам,че стана толкова дълго, но наистина имам много спомени от този период.

Помните ли как учехме руски?
Другарката ни показва едни големи карти с нарисувано зеле, а ние викаме 'Капуста! Капуста!'

Ти си ходила на чужбинска градина.
Ние не учехме руски, но си спомням часовете по музика. Аз свирех или на онова металното триъгълниче, по което се удря с пръчица (така и не знам как се казва), или на ксилофон, но на него по някакъв начин беше отбелязано кое палче след кое се удря (как ли беше ).

P.S. лелеее, дано не звучим прекалено пенсионерско "А, ти помниш ли ..."
Ама , наистина ми е било хубаво да ходя на детска (с малки изключения, които бледнеят на общия фон)!

Помня Гошо Русия (имаше и Гошо черния ), който взимаше червеи и ги въртеше. Гледахме копринени буби. В детската имаше дърво, с чиито листа като си натъркаш ръцете и после пипнеш някой, го боцкаш!   Помня колко много божи кравички имаше по земята. Една гадна манджа с макарони и месо, която ме караха да ям, а беше отвратителна (но само веднъж са я правили), сармите с бял сос   и вкуууусната млечна супа, имаше и нещо като таратор с моркови и орехи - ммммм. Помня как ядях ябълка с хляб   А филиите с халва също бяха много готини.
Също помня една книжка със зайче, която получих за рождения ми ден и шоколадовата торта, от която ни дадоха по една лъжичка и я качиха на секцията. Когато мама дойде да ме вземе, й казах да ми вземе и тортата - "ееей там са я оставили" . Не я взе!
А веднъж нашите забравиха да ми обуят ботуши и ме заведоха по онези пантофи с пухчета в детската и аз не исках да вляза при децата, за да не ми се смеят (много пък са знаели те как съм дошла). Наложи се да се върнат до вкъщи и да ми донесат ботуши
Другите типични детскоградински обувки бяха сивите с ципчето отпред.
Един друг път учителката излезе някъде и ни каза да си седим на столчетата, а с моята приятелка Деси станахме и се въртяхме около осите си с разперени ръце. Хванаха ни и бяхме заплашени да ни водят във филиала и започнаха да ни обличат, но майките ни дойдоха преди да ни заведат на това мноооого страшно и опасно място.
Помня и колко обичах да съм дежурна, защото ни слагаха едни много красиви .... диадеми и как мразех миризмата на белина, с която ни караха да бършем масичките.