Как се "пречупава" инат у детето и въобще възможно ли е?

  • 5 310
  • 31
  •   1
Отговори
  • Мнения: 282
Здравейте майчета,

синът ми е на 1 год и на 1 месец и отскоро забелязвам признаци на инат у него. Например като го дръпна от някъде , където не искам да пипа той се захласва. Когато сме на разходка като му омръзне започва неистово да пиши да вика, чак ни гледат хората и други такива работи. Не знам дали е нормално за възрастта, но до скоро той си беше много спокойно дете, сега обаче се промени, трудно го преобличам, то голямо мятане, тръшкане и викане пада.
Другото е , че до преди една седмица той беше най-лесното дете за хранене- слагам го на стола, той си зяпа и си изяждаше всичко от кухнята съвсем спокойно, дори не съм слагала и лигавник . Сега , не знам какво му стана, като го прихване нещо, почва да се изпъва, да се върти, да мята с ръце  и аз го махам от стола и спираме с храненето.

искам да ви питам, дали смятате че е добре когато детето изпадне в такъв пристъп на инат, майката да запази хладнокръвие и да се прави ,че не вижда и не чува нищо или пък трябва да го гушна и да се опитам да го успокоя и да му отвлека вниманието?  Страхувам се, дали по втория начин няма да го свикна да се тръшка, когато иска внимание или когато иска да стане на неговата?

# 1
  • Мнения: 1 062
Моята малка дъщеря, по същия начин, след годинката, започна с инатите. А беше толкова кротка  Confused. Аз игнорирам. Когато тръгнем някъде, тя решава, че не иска да върви хваната за ръчичка. Дръпва се, аз не я пускам. Тя започва да крещи и сяда на земята. Пускам я, заставам на една крачка от нея и чакам. Тя става, хващам я за ръка и продължаваме. В къщи, когато се инати, също игнорирам и продължавам това, което трябва ( преобличане или каквото правя в момента) Сега е на 1г.4м., но продължава така. Ще отмине, станала съм търпелива покрай нея.  Grinning

# 2
  • Мнения: 9 467
Това поведение е т.нар. "бебешки пубертет" Wink
Ето ви една книжка на детския психолог Фицхю Додсън "Изкуството да бъдеш родител". В нея са описани тези моменти и най-вече как ние родителите да реагираме и да се справим с тях. Горещо ви я препоръчвам Hug
http://www.izvorite.com/

# 3
  • Мнения: 789
И аз бих препоръчала книга, но друга. "Какво те чака през втората и третата година на детето" на Арлийн Айзенберг и др. Преди няколко дни си я поръчах, мъжо ме бъзика, че малко съм закъсняла, но ти не си Wink

Иначе за толкова малко дете да игнорираш, лично според мен не е много добре. То едва ли ще разбере защо го правиш. Очевидно в момента нещо не му е както трябва, а не може да си го каже с думи и това е начина да си покаже волята. Не помня Ива да ми се е тръшкала по какъвто и да е повод, сега ако случайно го направи и ревне за нещо (което е много рядко), си обясняваме една на друга какво има и се опитваме да си изясним позициите и желанията. Ако не постигнем разбиране и реши да реве, мога да си позволя да игнорирам рева или да повиша тон. Но тя определно разбира всичко и бързо се справяме.

За храненето защо не пробваш да го учиш сам да яде? Ще се цапа малко повечко, но докато се опитва да нацели устата, може и ти да пъхаш лъжицата. Имам снимки от първия рд на Ива, на които яде сама и е цялата едно свинче, ама е купон голям Simple Smile

# 4
  • Мнения: 176
 И ние по едно време бяхме в същата ситуация.Просто трябва да запазиш самообладание.Може нещо да му е некомфортно на детето.Аз си мислех,че моя ми се инати напразно,а то се оказа,че му избива кътник на милия и затова е раздразнителен.Ама късно разбрах,много нерви изразходвах.Сега сме по спокойни.
 Аз лично като видя,че се инати, не държа да става моето,преценям дали мога да направя ,което той иска или не.Не се налагам задължително,а ако е необходимо проявявам търпение и с равен и непоколебим тон му казвам, защо трябва да не прави или да направи дадено нещо н.Разбира или не все стигаме до някакъв резултат Grinning

# 5
  • Мнения: 2 331
Аз съм пробвала и двата метода.При нас по-добра работа върши гушкането и обясняването.Не отклонявам внимание.Докато трае яростта гушкам и пея тихичко песен.Като мине-обяснявам и повтарям и потретвам...

# 6
  • Мнения: 5 026
В същата инатеста ситуация сме от доста време. Надявам се да е поредния период и да отминава бързичко.

# 7
  • Мнения: 643
Отминава след третата година някъде. На две е най-кошмарно. Гушкането най-помага.

# 8
  • Мнения: 22 343
Дъщеря ми от време на време проявява такива инати.
Включително и днес. Ще излизаме на разходка, аз съм подредила къщата, на масата в хола са наредени дистанционни и други дребни неща. Тя решава, че ще ги разхвърля - казвам и не. Решава, че ще се ядоса и ще започне да хвърля и блъска всичко. Скарах и се няколко пъти и не подейства. Махнах я от там и тя реши да се дере. Оставих я и след 1мин беше млъкнала, облякохме се културно.
Още един куп подобни примери мога да дам.
За храненето е същото, преди стоеше културно в стола и ядеше. От няколко дни решава да се катери по таблата, но там нищо не помага. ))))

# 9
  • Мнения: 19 269
И ние сме в инатливата фаза.
Става сутрин и не иска да я обличам. Започва да се тръшка и пищи. Казвам й, че по пижама трябва да стои в леглото, а ако се облече ще започнем по-скоро с игрите. Потръшква се още малко и й омръзва или ме  оставвя да я облека.

В други случаи, когато е много ядосана и въобще не може да й привлека вниманието с обяснения, вземам някоя от любимите й плюшени  играчки и започвам да говоря на нея със съвсем спокоен тон-Например Коте, виж как Мими  плачка. Айде да й кажем да не плаче, а да направим еди какво си. ...
Обикновено , когато децата се захласнат от рев, не чуват какво им се говори в афекта си. Но като види играчката и започва да се заслушва.

В други случаи, когато с право е ядосана, като например трябва да изпие лимон или лекраство, или да приключваме с играта, й казвам знам, че си ядосана и не искаш да правиш това, мама те разбира. Все пак трябва да го изпиеш, защото...Така си мисли, че възрастният й влиза в положението и леко се поуспокоява.

В някои случаи е добре да не се обръща внимание. При нас голям проблем беше хвърлянето на храна от стола за ядене. В началото й се карах, дори съм я пляскала през ръцете(което го отчитам като грешка сега). В един момент започнах да се правя, че не забелязвам и хвърлянето изчезна.

# 10
  • Мнения: 277
И ние от годинката сме така .Все на неговата да става.За да го облека трябва в мен да го взема и така се обличаме , а пък той съблича
Но само да му кажа ,че излизаме на разходка и на бързо дига панталони ,блузка ,слага шапка и хуква към вратата.
Навън като искам да отидем някъде ,а той не иска  започва пищене , гушкам и му казвам ,че ще ходим при кончето или слончето или шаро или каквото се сетя ,че харесва .Спира на секундата да се тръшка и само казва а,а ,пък аз повтарям и потретвам ,къде отивам.
Като се храним се качва по масата ,и започва да събаря всичко каквото му попадне.Но започнах да го остявям сам да реши кога ще яде.Когато е гладен сяда на стола сам и започва да яде ,без да се катери ,без да събаря ,и без да разхвърля храна.
В магазина като иска някоя играчка ,казвам ,че отиваме в другия и ще му купим по-хубава.За сега тези номера минават.
Понякога ми писва и го игнорирам ,тогава плаче много ,дори спира и се напъва да кашля и повръща.Дори миналия петък ,тъй като отказа да спи на обед ,го оставих да си играе ,а аз легнах на леглото .Той започна да мрънка ,д а удря по вратата д а излиза навън ,падна и се удари ,не му обърнах внимание ,оставих го да плаче.В неделя вдигна температура 39,5.
Та сега ми е доста гузно .
Понякога пък се правя на сърдита и го гледам строго ,тогава и той започва да слуша.
Но вече ми намери цаката на това.или не ме гледе или  започва д а ми се усмихва и да ми прави смешни гримаси
Забелязвам и, че някои белички ги прави,за да ни привлече вниманието .Една вечер започна да изсипва пръст от саксиите .
Наказах го, като го оставих сам в спалнята ,след малко го пуснах,пак направи същия номер,това се повтори няколко пъти .Накрая преместихме саксиите. но Малкото калпазанче  измисли друга пакост.
 Когато си играем с него ,рисуваме ,редим конструктура ,боричкаме се  ,тогава няма проблем.
Само дето се изморяваме  с баща му  Whistling


# 11
  • Мнения: 542
эдравейте !и ние сме така след годинката и много се инати когато ни стане на нейната,а когато иэлеэем и не иска да върви там на къдито сме тръгнали просто сяда и повиче не иска да стане!ще следя темата эащото аэ не энам как да се справя мисля че не ме раэбира много като обяснявам!а пък не искам да съм от майките дето децата им се тръшкат по улиците!

# 12
  • Мнения: 3 760
С хитрост. А не с директно налагане.
Как точно ще го изработиш хлапето (независимо от възрастта) си зависи от теб, от детето, от ситуациите...
Някои неща се налагат директно. Някои под форма на игра. За останалите ползваш въображението си  Laughing

# 13
  • Мнения: 367
Спокойно мили мами GrinningТова ще отмине,ще дойде друга фаза на 3-и и казва на всичко-"не".Това е по-скоро детски инат,мисля че според ситуацията ще трябва да се нагаждате и вие-дали по-строги,дали по-мили,но никога не се показвайте слаби,отчаяни,не вдигайте ръце,не ревете и какво като детето ще се тръшка навън-не му показвайте че това има значение/дали е навън пред хората,или вкъщи-то просто нетрябва да прави така!/А може би има причина?!?!?!?! Hug
Ще се справите Heart Eyes

# 14
  • Мнения: 277
Спокойно мили мами GrinningТова ще отмине,ще дойде друга фаза на 3-и и казва на всичко-"не".Това е по-скоро детски инат,мисля че според ситуацията ще трябва да се нагаждате и вие-дали по-строги,дали по-мили,но никога не се показвайте слаби,отчаяни,не вдигайте ръце,не ревете и какво като детето ще се тръшка навън-не му показвайте че това има значение/дали е навън пред хората,или вкъщи-то просто нетрябва да прави така!/А може би има причина?!?!?!?! Hug
Ще се справите Heart Eyes
След като моето калпазанче започна да отстоява характера си ,аз пропуших ,но не помогна много.За момента се успокоявах ,но като че ли се натрупваше.Сега спрях цигарите ,и като ме ядоса и ми се прииска даму се развикам ,не го правя.Тогава запчвам да плача,сълзите сами излизат.Това много ме успокоява  и забелязах ,че започнах да не се ядосвам толкова-
А то милото като ме види понякога да плача идва и ме гушка ,и започва и той да плаче.

  Започвам да си мисля ,че това е съвсем нормално .Те са деца .
 Спомнете си вашето детство .
  Като разправяме на родителите си какав е малкия и те казват ,че вие бяхте същите.
Не можем да искаме от тях да се държат като възрастни ,е са деца все пак.
И накрая ,ако можете наслаждавайте се на беличките и номерцата ,които ви правят.Понякога те са толкова изобретателни
Знам и на мен ми писва понякога ,е тогав си поплаквайте .Поне при мен действа Hug

Общи условия

Активация на акаунт