Къде срещнахте половинките си?

  • 45 323
  • 556
  •   1
Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 6 235
Vinagi mi e bilo mnogo interesno  da slusham istorii koi kak e nameril polovinkata si
razkajete mi kak stana, kude gi srestnahte?
 Az se zpaoznah s moia suprug v internet(v icq), vidiahme se i sled 6 meseca se ojenihme. Semesitvo sme blizo 2 godini, i sega se radvame na  edin maluk muj na 11 meseca

Последна редакция: чт, 11 авг 2005, 13:16 от Туфка

# 1
  • Мнения: 5 500
На работа Laughing  Laughing  Laughing Във фирмата на брат ми, той си изгони единия работник и имаше спешна нужда от помощник. Изникнах аз, и срещнах Цецо - големия. След 3 години се оженихме и след още 4 се появи Цецо - младши.
Може да се каже, че огромно благодаря на брат ми. Ако не беше той сега нямаше да имам двама прекрасни Цецовци.
Казват, че нищо в тоя  свят не било случайно.

# 2
  • Мнения: 4 965
И аз срещнах моята половинка преди на работата преди 2 години. Реално се запознахме 2 месеца по-рано, когато той черпеше за бебе (племенника му), но аз реших, че е за негово и бях разочарована. После се разминавахме само със "здравей - здрасти", докато един ден трябваше да нося документи до Външно министерство и той предложи да ме закара. Естествено, връщаха ни няколко пъти за разни дреболии и падна голямо возене. В колата се заприказвахме и се оказа, че и двамата сме свободни. Понеже беше петък, стана дума и за това кой какво ще прави вечерта и се разбра, че нямаме планове. В крайна сметка, уредихме проблема с документите и се разделихме с по едно "чао", видимо разочаровани. Чак, когато си тръгвах той събра смелост, настигна ме на улицата и ми предложи да пием кафе. Вместо на кафе отидохме на ресторант, а после той ме изпрати до вкъщи. От този ден бяхме почти непрекъснато заедно. Само 6 месеца по-късно получих най-романтичното предложение за брак и точно 10 месеца след първата ни среща се оженихме. За съжаление, изгубихме 1 детенце, но (за сметка на това) след 7 седмици ще бъдем вече четирима.

# 3
  • Варна
  • Мнения: 6 848
Ние пък в училище, бяхме в един клас в техникум. Не беше любов от пръв поглед. Изобщо нямам спомени да съм го забелязала първата година/9-ти клас/. В 10-ти го забелязах обаче....беше един от най-мързеливите на бригадата в началото на годината но за сметка на това се оказа много забавен вечер на купоните! Simple Smile Бяхме просто приятели, прекарвахме много време заедно. Нещата се ускориха в 3-ти курс когато един друг съученик реши, че иска да бъде с мен, наложи се да вземаме решения...случиха се разни работи...от тогава сме заедно. Този септември стават 15 години откакто сме семейство, и 20 години откакто се познаваме...цял един живот! Grinning

# 4
  • Мнения: 854
Нашето запознанство беше плод на няколко месеца конспирация - една обща позната реши, че много си подхождаме и трябва да се запознаем. Обаче аз тъкмо излизах от депресия, той пък не е много напорист и можеше само със запознанството да си останем, ако майка ми не му беше пратила SMS от мое име (аз щях да я убия тогава, разбира се!). Той ми се обади, аз се държах като пълен кретен по телефона, но после му пратих SMS да се извиня и се разбрахме да се видим. След първата среща вече нещата си тръгнаха, след месец и половина живеех при него, цветя и рози с други думи. Вече година и два месеца сме заедно, скоро ще станем трима и сме много щастливи. И благодарни на двете дами, които допринесоха за нашето щастие Simple Smile

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 3 020
Цитат на: DEianaZ
Az se zpaoznah s moia suprug v internet(v icq), vidiahme se i sled 6 meseca se ojenihme. Semesitvo sme blizo 2 godini, i sega se radvame na  edin maluk muj na 11 meseca


 Sunglasses А 'що ви няма в галерията на БГ двойките, оженили се чрез ICQ-то?  Grinning
И ние с Мамма така се запознахме..... и после стана една... Simple Smile

# 6
  • Бургас
  • Мнения: 2 449
Цитат на: Flash*
Ние пък в училище, бяхме в един клас в техникум. Не беше любов от пръв поглед. Изобщо нямам спомени да съм го забелязала първата година/9-ти клас/. В 10-ти го забелязах обаче....беше един от най-мързеливите на бригадата в началото на годината но за сметка на това се оказа много забавен вечер на купоните! Simple Smile Бяхме просто приятели, прекарвахме много време заедно. Нещата се ускориха в 3-ти курс когато един друг съученик реши, че иска да бъде с мен, наложи се да вземаме решения...случиха се разни работи...от тогава сме заедно. Този септември стават 15 години откакто сме семейство, и 20 години откакто се познаваме...цял един живот! Grinning


 Laughing  Laughing  С поправки в годините мога направо да те препиша Wink  Wink И ние сме съученици - обаче от 7ми до 11ти клас - и аз като теб нямам много спомени от него първите 2 години, но после по същия начин - беше страшно забавен, бяхме много близки, после още повече  Wink и така - заедно сме 7ма година, женени сме от 3, а се познаваме от 12 години - лелеее- сега като направих статистиката - кога минаха?!!?

# 7
  • София
  • Мнения: 90
Е, ние не сме още семейство, но живот и здраве на 24.07 ще станем  Drunk  Иначе се познаваме от 17 години, т.е. от когато бяхме 3-ти клас, но сме заедно от 25.12.2003 г., което прави... половин година  Embarassed  Той, милия ми, от 10 години ме преследваше на почивки, ама аз не го исках и туй то   Rolling Eyes  Дори се заричах пред приятелката ми, че между него и мен никога нищо не може да има  Confused  И така, докато не отидох на коледно парти у тях миналата година... и оттогава сме неразделни  Laughing  Само след 2 месеца решихме да се пробваме за бебче... и от първия път успяхме  :smilecolros:  Както казва баба ми - "Май те хвана сляпата неделя"  Wink

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 3 566
Цитат на: Tatti
Цитат на: DEianaZ
Az se zpaoznah s moia suprug v internet(v icq), vidiahme se i sled 6 meseca se ojenihme. Semesitvo sme blizo 2 godini, i sega se radvame na  edin maluk muj na 11 meseca


 Sunglasses А 'що ви няма в галерията на БГ двойките, оженили се чрез ICQ-то?  Grinning
И ние с Мамма така се запознахме..... и после стана една... Simple Smile


Къде е тази галерия да се присъединим и ние Grinning
При нас беше як чат  typeuu  5 месеца, след това среща  friendship
Един месец след срещата се събрахме да живеем заедно hug , забъркахме си един дребус  passifier и като се замисля отидох на първа чат среща преди близо 5г. и се омъжих... сега категорично отказвам да ходя по такива срещи Stuck Out Tongue

# 9
  • Мнения: 704
Запознаха ни общи приятели преди цели 13 години, аз бях само на 14! И от тогава сме заедно - следвахме, женихме сме, работихме... и се правихме бебе. Сега имаме прекрасна дъщеричка на 1г. и 7м.

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 3 020
Цитат на: Valeria
Къде е тази галерия да се присъединим и ние Grinning



ami..... tuk :
http://web.icq.com/weddings/browse_gallery

# 11
А можете ли да дадете съвети на тези, които като мен още се опитват да срещнат половинки? Embarassed  Защото аз сериозно си мисля за брак и деца, около мен повечето са женени, ама как се решава дали новооткритото съкровище е подходящо за семеен живот? Confused:  Confused

# 12
  • Sofia
  • Мнения: 3 020
Можем,
съвети да искаш само  Grinning  Grinning
Само че файда от съвети няма
Споко , независимо къде ще срещнеш съкровището си , ако е ТВОЕТО , няма начин да не го разбереш  Sign Exclamation  Bulb

# 13
  • Мнения: 47
И ние със съпруга ми се познаваме от училище, бяхме в съседни класове и една приятелка ни запозна. Оттогава сме заедно, вече 7 години и половина, като от осем месеца сме женени. Grinning

# 14
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Нас ни запозна брат ми. Мъжът ми беше най-добрия приятел на брат ми. Познаваме се от 20 години. Сега с брат ми са съдружници, имат общ бизнес и все още са приятели.

Мъжът ми ме обича откакто се помня. Винаги съм го знаела, всички го знаеха. Но аз прости нямах чувства към него. Но той винаги е бил до мен и във всеки един момент съм разчитала на него. С брат ми просто бдяха над мен. Но брат ми много сериозно "бедше" да не ме омае приятеля му. Никой никога (най-малко пък аз) е допускал, че с него ще се съберем. И двамата си походихме доста. И накрая, вече на преклонна възраст Simple Smile аз изведнъж реших, че го искам и че това е човекът, от когото имам нужда до себе си. Той тогава живееше вече от две години с една дама. В мига, в който разбра, че нещата ще се получат между нас се раздели с госпожата и се върна в Плодив, защото аз категорично отказах да живея в София. След няма и година се оженихме. Женени сме от 7 години.

Тази история е едно то доказателствата (поне за мен), че ако нещо ти е писано да се случи - това е! Laughing

Общи условия

Активация на акаунт