Неприятните, неочаквани подаръци

Милото чучонче!
Имам познат, който, разберете, не се спря с гадните си подаръци! За всеки мой рожден ден или имен ден ми подарява отвратителни парфюми /тия от сергиите по пазара/! Много мразя отбиването на номер! Когато трябва да купувам на приятел подарък, винаги се допитвам до половинката му на какво ще се изкефи.

В детството си съм получавала подаръци, които са ме натъжавали. Спомних си покрай клипа. При всички положения обаче никой не се е хилил и не ми ги е подарявал с цел да ме разстрои и да снима тоя велик момент.

Сега никакъв подарък не може да бъде неприятен за мен. Неподходящи има, но ги приемам с усмивка, защото са за мен, от някого, остават спомен, ако не друго.
Тези, които откровено са "отбиване на номера" също не ме притесняват. Важно е човекът да уважи повода, а подаръкът не е от значение.
Досега не ми се е случвало да ми "подарят" нещо откровено обидно и не мога да кажа как бих реагирала.

Що ли ми трябваше да го гледам това? 
Догади ми се.

Мразя да отбивам номер!
Обожавам внезапно блесналият поглед, трепетното смълчаване и объркването при подбор на благодарствени думи у роднини, приятели, колеги...

Русо и сенеоко черниче.. Мъчно ми стана..

Неприятни подаръци нямам - радвам се на копче даже, много съм лесна. 

Много мъчно ми стана за детето с такова голямо желание започна да отваря подаръка.
Никога не правя подаръци за отбиване на номера,просто не си заслужава такъв подарък.
Винаги гледам първо да се допитам до човека какво му харесва.Нали подаръка е вид изненада
от която да останеш приятно изненадан.

И на мен ми стана гадно, това си е жива подигравка с детенцето.

Аз приемам всякакви подаръци. Не обичам дрехи да ми се подаряват, обаче.
Ама търпя, де. Виж, вече бельо, ако ми подари някой, изпадам в тих ужас. 

Аз самата купувам по-неутрални подаръци, книги най-често.

За бельото знам,че е интимен подарък и не се подарява от кой да е.

Уф, стана ми кофти. Можеха да я гушнат поне, а как и се смеят...
В детските си години не съм получавала неприятни подаръци, винаги са били чакани и желани или чудесна изненада.
Сега сравнително рядко получавам неочкавани подаръци изненда. Повечето съм си ги избрала аз.
Много ме развълнува една саксийна розичка, подарена ми преди месец без повод.

Дам, дам. Аз дори мисля, че сама трябва да си го купувам , но разни приятелки, както и съквартирантките ми в СГ, мислеха, че са ми много интимни явно, че да ми подаряват прашки, секси нощници и прочие.

харесва ми когато подарявам нещо да виждам как човека се радва така,че максимално се старая да избера най подходящия подарък-
Понякога нямам възможност да купувам скъпи неща,но никога не отбивам номер защото ми се е случвало на мен и ми беше много неприятно.

Много тъжно ми стана от този клип.

ivonska и аз така 

И аз като повечето от вас едвам изгледах клипа, тъжно ми стана още преди да чуя подигравателния смях.Сетих се за един случай разказван от практиката на психолога Морган Скот Пек. Едно момче, чийто брат се самоубил преживявал тежко факта. А за Коледа родителите им подарили на депресирананото момче, познайте какво? Пушка. Но не каква да е, а пусшката на  самоубилия се брат. За мен посланието е иди и ти се гръмни, но вярвате или не родителите просто искали да си спестят пари за нов подарък...

Аз лично подарявам много и все гледам да са оригинални неща, обаче сега искам да ви разкажа за един мой срам ли смях ли...

Бях на 17, времето на купоните. Движех се в среди както на млади хора, така и не толкова. Ве днъж на улицата ме срещна един известен , местен поет с който даже и награди си бяхме делили. Той, с около 15 години по голям от мен, но артистична душа, беден, поркан, страдащ. Покани ме на рождения си ден и мнооого ми се моли да заведа и приятелите си т.е тайфата. Уви, той дори нямаше кой да покани. От София в Русе беше пристигнал един художник негов приятел само и само да му организира и плати купона.Толкова го е обичал. Да, ама аз по това време си бях изхарчила джобните, а и никой от тайфата нямаше. Много искахме да го зарадваме и да бъдем там, знаехме че ако не отидем никой няма да го направи. Да, ама без подарък ходи ли се....

И така гледам аз на улицата една красавица, мацка...Мацка ама не каква да е,а ....КОТКА. Рижава , кротка...  Докато се усетихме я хванахме, умихме и приготвихме.
Вечерта на купона приятеля му така ни се кара...Вие луди ли сте, човека няма какво да яде-вие котка му носите и нея да изхранва...Хем срам,хем смях. Но бяхме искрени-друго нямахме.
Е,разкрих се.

Пазя "страхотен" спомен от подарък за една нова година и то от родителите ми! Чакам аз с трепетно вълнение 31 декември (била съм на 17 год). Вечерта ме водят тържествено в моята си стая (подаръкът ми вече бил нагласен там). И казват - ето го!... Обхождам с поглед стаята - бре не виждам нищо, хайде пак - нищо бе. Пуля се, викам - майтапите ли се, къде ми е подаръка. И къде бил - под телевизора ми - нова масичка за телевизор  После що рев и сополи, що тръшкане... Още им го припомням този случай, голяма излагация от тяхна страна  Как може така нагло да се е.ават с тийнейджър