Публикувана: 29 ноем. 2008, 12:00 ч.
Последно мнение: 2 дек. 2008, 12:52 ч.

Децата и ние

1 678
26
1

29 ноем. 2008, 12:00 ч.

Мнения: 5 940

Променя ли ни съпреживяването на детството? Спирка или ново начало е майчинството?
Какво ви носи, как ви се отразява? Откривате ли пак света? Имаме ли право на ново начало?
Не за възпитанието по линия възрастен -дете ми се иска да поговорим. За обратната връзка. Превъзпитават ли ни децата?
Конкретни разкази, общо усещане. Всичко, което смятате, че е важно за срещата ни с децата.

# 1 29 ноем. 2008, 12:24 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 370

С появата на децата преставаме да бъдем център на собствената си вселена. Получаваме една голяма отговорност върху плещите си, която понякога е непосилна, а понякога прекрасна. На мен децта ми дават чувството, че животът, битието не свършва с мен. Знам, че има една безкрайна нишка, която се губи някъде напред в бъдещето. Това в глобален план.
А в ежедневието е радостта от една детска усмивка, усещането за едно топло малко телце до гърдите ми, разхвърляните играчки по пода, гоненицата по стаите, скачането по леглата Grinning

Децата ме карат да не се вторачвам в ежедневието, в проблемите, а да виждам живота от една по-свежа, по-цветна страна. И ме карат да се чувствам полезна и нужна.

# 2 29 ноем. 2008, 12:37 ч.

Мнения: 9 814

Вече не си спомням какво беше преди да се появи детето.
Сякаш цял живот съм била майка.
Не знам дали съм станала по-отговорна, но със сигурност станах по-организирана и по-внимателна към малките неща в живота.

# 3 29 ноем. 2008, 12:53 ч.

Мнения: 40

Щастлива съм, че мога да се почувствам отново дете. Завръщане към детството, освен новите отговорности.

# 4 29 ноем. 2008, 13:49 ч.

Мнения: 5 940

А конкретни умения? Нещо, което за първи път откривате, че можете.
-Научих се да рисувам трактори, не знаех, че мога
- Преоткрих удоволствието да газиш по листа, да събираш цяла купчина и да си правиш дъжд от тях
-Не знаех, че историята за Маккуин Светкавицата може и да интересна. Чета я по пет пъти на ден минимум
- от пясък може да се прави нов свят, миниатюрен и вълнуващ
После ще продължа

Интересни думи, пречупени през детското съзнание. Научиха ли ви на нещо, открихте ли нови връзки?

# 5 29 ноем. 2008, 13:58 ч.

Мнения: 9 814

Всъщност установих, че мога да рисувам и да ми е приятно да обличам кукли, научих се отново да правя кюфтета от кал, салата от листа и цветя, торти от пясък, да се хвърлям с лицето напред в снега.....
Гледам дъщеря си и виждам от време на време себе си, такава каквато аз се помня в първите ми детски спомени.

# 6 29 ноем. 2008, 14:25 ч.

Мнения: 789

Научих какво е да си майка,а това включва невероятно много неща.
Да,страхотно е забавлението с есенните листа-обичах и аз като дете да се "ровя" в тях,и синът ми обича.
Колкото и да е странно,научих се да поправям колкички-Иви е обсебен от всичко на колелета.
Заедно със синът ми уча испански-сама щях да се справя сигурно по-трудно.

Темата е страхотна,valerie,браво Peace

# 7 29 ноем. 2008, 14:36 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 381

Аз се върнах отново в детството си.
С възрастта имаме сколност да забравяме, че и ние сме били деца, и ние сме правили бели, че сме гледали витрините с играчки със зяпнала уста...
Напомняйки си това винаги, се чувствам благодарна, че имам деца. Те ме карат да виждам неща, на които не бих обърнала внимание в забързаното си ежедневие.
Харесва ми да гледам, че се смеят на най-обикновенна пръчица или камъче. Че щастливи от нещо толкова дребно като подхвърляне на топка!
Научиха мев да бъда по-добра и по-търпелива.

# 8 29 ноем. 2008, 15:14 ч.

Мнения: 8 999

Сега осъзнавам колко прави са били родителите ми, като са ме принуждавали да върша разни ужасно досадни за мен неща, супер неинтересни и безкрайно безполезни!
Милите хора, как ли съм им късала и аз нервите и сърцата. Благодаря ви от сърце за търпението и нежността.
Сега се опитвам да дам същото и на моите деца, които се противят и инатят дори повече отколкото аз на тяхната възраст. Дано и аз имам нужното спокойствие и постоянство, с което моите родители са преодолели моите детски инатлъци.

# 9 29 ноем. 2008, 15:21 ч.

Мнения: 3 367

Хубава тема!
*
Децата ни дават в пъти повече отколкото ние на тях,наум (и не само)им благодаря често за което. Децата макар да допринасят много за него не са смисъла на живота ми.
*
Не е мое ново начало ; тяхно си е,страхотно е че ни позволяват да го споделяме с тях,но не се бъркам прекомерно.
*
Не са ме превъзпитали ; накраха ме обаче болезнено силно да осъзнавам ценността на здравето.
*
По-добра и по-търпелива не съм хич за жалост. Вероятно станах по-толерантна и непукист,помогнаха ми много да си подредя приоритетите и днес (за разлика от преди 5 години) изобщо не мога да се разстоя че колата ми е мръсна,че в неделя нямаме чисти панталони или че по прозорците има следи от пръсти безброй Laughing

# 10 29 ноем. 2008, 15:29 ч.

Мнения: 2 448

Открих бг-мамма, не знаех, че ще ми хареса да общувам с хора във форум. Laughing

Конкретни думи ли Валъри - ами на малкия дължа ника си, pasinet наричаше той spiderman, когато не можеше добре да говори. Laughing

# 11 29 ноем. 2008, 16:23 ч.

Мнения: 1 749

И аз,като някои потребителки,споменали това по-напред ще кажа,че не си спомням живота си преди да стана майка.В смисъл....сякаш миналото ми е живяно от някой друг.И наистина е така,като погледна:аз съм напълно различен човек,откакто се роди тя.
За мен майчинството е най-хубавото нещо,което някога ми се е случвало(надявам се да мисля така,когато стане тийнейджър и почне да ми тръшка вратите Crazy

)
Общуването с нея ми харесва повече от това с някой възрастен.
Изобщо....да съм с нея е най-голямото ми удоволствие.

# 12 29 ноем. 2008, 16:36 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 406

Научих се отново да откривам света. Разбрах, че няма нищо по-хубаво от това да го откриваш с някой друг. Връща ме в детските ми години и ме кара да си спомням, че е напълно възможно безумната драсканица на листа да е огромен камион пренасящ поне 3- 5- 8 коли! Party

Майчинството за мен не е нито спирка, нито ново начало. То е продължение на пътя, което носи своите радости и отговорности. Майчинството не ме променило, просто извървявайки пътя си неусетно се променяме, но и да не бях станал майка пак щях да се променям, просто щеше да е в друга посока. Peace

# 13 29 ноем. 2008, 16:57 ч.

Мнения: 139

мен ме промени-научи ме на търпение.А и много е приятно да виждаш радоста в детските очи.

# 14 29 ноем. 2008, 17:05 ч.

Sofia
Мнения: 4 221

Дали си спомням живота от преди епохата "майчинство" ? Разбира се. И още как Twisted Evil

Аз - безотговорна, динамична...Децата не ме вълнуваха, не предизвикваха в мен телешки възторг и не ме караха да отронвам примряла от умиление "а-гууууу" на всяко бебе. Точно обратното - в редките случаи, когато в полезренето ми са попадали хлапета от различни калибри - вълни от раздразнение и отегчение ме заливаха. Детските крясъци и викове ми докарваха уритикария и бях безкрайно щастлива от факта, че всичките ми приятелки бяха така добре подбрани, за да не се сдобиват с отроци неприятно рано.
Сега времената са други Grinning

Вече съм майка. А децата ми ме отведоха в нова вселена. Необятна, приказна, фантастична. Това е място където няма невъзможни неща, където всичко е позволено и където аз срещнах отдавна забравени стари свои познайници. Отново повярвах в забравени герои, а сетивата ми пак са отворени за невидимото. Онова, което пораствайки спираме да виждаме, защото очите ни закърняват, а слуха ни става избирателен.
Искам да ви кажа, че родителството е моето най-голямо приключение до сега, това е моето пътешествие назад във времето, където спомените оживяват и стават част от новото ми настояще. Какво по-хубаво от това? Simple Smile

Препоръчани теми

Сънът ми хвърля всичко,а е на 2г

Задух при дете

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Двигателни умения на дете на 1и половина

Причина:

Причина: