Правилно ли постъпвам?

  • 1 956
  • 24
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 187
Бях чела някакъв американски автор и той наричаше това пращане в другата стая "тайм аут" и го препоръчваше точно за такива ситуации - детето да реве, да вика , пищи и т.н. докато се успокои само, като му се каже, че трябва да се успокои. Според американеца това действало. Не знам - децата ми по принцип са кротки и не ми се е налагало да го прилагам.

# 16
  • Мнения: 1 170
Моето дете също от известно време ми прави напук разни неща. Което, обаче, си личи и не правя компромиси: говоря му с твърд тон, карам му се, ако прекалява и не му обръщам внимание на дрането. Има случаи, обаче, в които определено е разстроен от нещо си. Тогава съм склонна да съм мила, да го гушна, да го успокоя (говоря му между хълцанията, когато не вдига толкова шум Laughing ), защото вече разбира абсолютно всичко. Гледам да преценявам максимално обективно ситуацията, за да не го нагрубя като е наистина разстроен и обратно: да не получава потупване по рамото (или гушка Wink ), когато се тръшка без причина.
По мое мнение постъпваш правилно, но ти си знаеш и ситуациите, все пак Peace

EDIT: сега видях, че и zuki е писала нещо подобно Peace . За изпращането в друга стая също реших да действам индивидуално за моето дете: мисля, че не му се отразява добре и не го правя Rolling Eyes

baibibi , моето дете така имитира хълцането, че шапка му свалям Laughing

Последна редакция: пт, 28 ное 2008, 14:26 от Polly-Wolly

# 17
  • София
  • Мнения: 7 097
Правилно ли постъпвам първо, че я пращам в другата стая, и второ, че когато ме моли с протегнати ръце да я гушна аз не я гушвам /става ми толкова мъчно тогава/?

Все едно описваш моята дъщеря.
По отношение на наказанието - четох, че ако детето приема много тежко дадено наказание, то не трябва да се използва. Дъщеря ми страшно се разстройва, ако реша да приложа тайм аут и само при споменаването му, веднага променя неприемливото поведение. Затова аз съм решила за себе си да не го използвам, пък и не се налага - само споменаването му е с достатъчен ефект.
За гушването - или й казвам, че ще я гушна, когато престане с истериите и драмите или се е случвало да я гушна на момента и веднага спира да плаче, но това много рядко го правя. Понякога съм усещала, че не постъпвам правилно, като й отказвам гушкане. Сякаш родителите се заинатяваме, за да покажем, че контролираме ситуацията и че няма да им позволим да ни манипулират.

# 18
  • Мнения: 371
Ако с това постигаш ефекта който искаш,значи постъпваш правилно Simple Smile

# 19
  • Мнения: 2 448
Като майка на хиперактивно дете , при което истериите са почти ежедневни, знам колко е трудно да се овладее ситуацията. Обикновено като не помогне разговора, излизам от стаята (не е възможно да го пратя в друга, няма как да стане да го накарам да направи каквото и да е, на 5 години не съм могла да го накажа нито веднъж и да седи наказан). При по леките случаи се успокоява за десетина минути, но понякога истерията трае по половин час и се налага да го нося на терасата на студено, това е крайна мярка за около минута гледане на небето и студа го успокояват, но не го оставям сам, а стоя с него.
И аз не знам дали е правилно, просто нямам друг избор, ако почна да му угаждам за всичко претенциите му и глезотиите нямат край.

# 20
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
 И аз го пращам в другата стая да се нареве, на него му помага. Ако иска да го гушкам му казвам да спре да се тръшка и тогава ще го гушна - също действа. Гушкам го и когато се нареве и дойде при мен за да се сдобряваме. Мисля, че сега му е времето да се гушкаме и се старя да не отказвам.
 

# 21
  • Мнения: 289
И при нас се разиграва подобен сценарий с тръшкането. Само че Ива обикновено не плаче, а просто се просва по лице на пода, или започва да хвърля играчки. Опитвам се или да я игнорирам, или да й обясня, че така не се прави. Баща й обаче е по-твърд от мен и я праща да стои за кратко в едно ъгълче на стаята - не съм убедена, че подобно наказание е подходящо за дете на 2 г. и 4 м., но пък май действа - девойката стои гордо 5-10 мин, след което е ангелче за известно време  Wink

# 22
  • Мнения: 773
Правя абсолютно същото. Започне ли да се инати и да плаче истерично за дребни неща го пращам в ъгъла за наказание и му казвам, че може да си тръгне от там когато спре да плаче. Когато спре да плаче повечето пъти го карам да дойде при мен да го гушна и на спокойствие да му обясня, че така не се прави.

# 23
  • Мнения: 789
Спокойно.Понякога е необходимо да си по-твърда.А като мине ревът и истериите-гушкай.

# 24
  • Мнения: 2 829
Аз пък когато изпадне в истерия го гушкам, но не му отстъпвам. Напр. разревал се е, защото иска да си играе с водата на мивката - казвам му е не може да си играе с водата, но нека дойде да го гушна и да си поплаче. Гушкам, бърша сълзи и обяснявам защо не може. Обикновено се успокоява за няколко минути.

Общи условия

Активация на акаунт