възпитание на 1,4 година

Реакцията на детето е абсолютно нормален етап от развитието му за тази възраст.Има много материали по темата,различни методи,но най-добре ти да прецениш кое му позволяваш и кое не.Така и за двама ви ще е по-лесно.
Аз бих ти препоръчала книгата а Ан Бакюс" Моето дете от 1 ден до 3 години."Има и други полезни четива за родители.

Децата на тази възраст започват много осезателно да изучават заобикалящия ги свят.Всичко им е интересно,искат да пипнат,да видят и т.н.Намали забраните, когато общуваш с него,дай му свобода/без това да застрашава живота и здравето му/,нищо,че няма да намери устата си от първия път и дрехите ще станат за пране.Опитвай се да му говориш тихо и спокойно-постоянното викане изнервя децата,а впоследствие изобщо не им прави впечатление.Опитай се да възприемаш детето си от сега като приятел-говори му като на такъв-резултатите няма да закъснеят.Всички деца обичат да пипат-ами  покажи му "забраненият"предмет,нека го пипне и му обясни,защо не бива да се пипа и т.н.Няма готови рецепти в отношенията родител/деца.Сигурна съм,че ще намериш вярното решение при вас.

Забраненият плод е най-сладък са казали хората.
И точно това нещо децата го разбират към година и половина.
Тогава започва периодът на отричането и правенето на пук на мама и тати във вид на игра- до къде мога да стигна.
Така че, е нормално. Бъди твърда и наистина не позволявай да ти се качва малкото човече на главата, защото въпреки мнението, че е твърде рано от този период започва моментът с изпускане на възпитанието.

Здравей, inedica!

Въоръжи се с търпение и спокойствие. Това е труден период за майката, а може да стане такъв и за детето ако се изнервиш. Не тълкувай постъпките на детето сякаш са направени от възрастен. Децата не си владеят силата, движенията и посоката им и затова удрят. Другата причина е музикална- открили са начин да създават ритъм и удрят на места произвеждащи различен звук. Удрянето по лъжичката, пък е опит да се храни сам. Вярно, много нескопосан и изнервящ родителите, но е първа крачка към самостоятелното хранене. То винаги минава през омазани с храна дрехи, столчета, майки, но няма друг начин.

Смятам, че пошляпването е огромна грешка. Първо детето се чувства наранено без да разбира ясно причината, второ има мотив да прави напук, трето научава се, че удрянето и насилието като цяло са нещо не само позволено, но и авторитетно като поведение. След известно време няма да има как да му обясниш, че да удряш мама или друго дете е лошо, защото ти го правиш, а ти и таткото сте последна инстанция, тоталните авторитети и щом правите нещо значи то е правилно.

Обяснявай спокойно, повтаряй колкото пъти е нужно и не губи самоконтрол. не се ядосвай, защото малчуганите само това и чакат, за да знаят кое оръжие кара мама да кипи от емоции. А да развълнува мама, било и негативно е страхотно и няма да пропусне да го направи пак и пак. Обяснението, личния пример и поощряването на желаните от теб действия са трите ключа към успеха. И не е рано, а късно за начало на възпитанието, но не и традиционното възпитание свързано с насилие, грубости и деспотизъм. Приеми детето като чужденец в този свят, с който трябва да се подходи с любов и търпеливо да се въведе в нормите и правилата на възрастните без да се смачкат индивидуалността и личността му.

Не забравяй това е същото човече, което до скоро е било в корема ти, чакала си много любов да се появи и сега има нужда от помощ, за да се научи да се справя само с живота, а не да уйдисва на акъла на възрастните, които няма цял живот да са около него.

Според мен ти си за бой   това е все едно да му дадеш скъпа кристална купа и после да го набиеш, че я е счупило, т.е. ти определяш до какво ще има достъп, като си подготвена за последиците от несръчността на тази възраст.

И бъркаш нормалното поведение на малкото дет с непослушанието.
На 1г. и 4м. то не разбира, че забавлението му всъщност означава разхищение на храна + труд за чистенето от твоя страна.
Ако не си готова да преглътнеш малко храна насам натам, по-добре паницата и лъжицата да са недостъпни, отколкото после да му се караш заради несръчността му.

На хранене с прибори не съм учила, като детето ти узрее, ще започне от раз, сама ще разбереш, че е готово.

Децата най-лесно усвояват като наблюдават. Желанието им да подражават на възрастните е дори малко по-силно от необходимостта да играят собствен театър. Ако е толкова важно яденето с прибори, просто се хранете заедно на масата. Детето само ще прояви желание в един момент.
Синът ми много отрано поиска сам да се храни, оставих го да цапа, да хвърля, не съм го спирала, не съм го и поощрявала. Сега се справя сравнително добре с храните, които не са прекалено течни.
 Не бих посягала да удрям, защото това пак е създаване на възможен модел на поведение. Дете, което не е удряно, е малко вероятно да иска да посегне.
Обръща се към теб по име, не, защото не изпитва респект, а защото вероятно чува, че така се обръщат другите към теб. Пък и е важно ти самата колко често използваш "мамо" в общуването ви. А това, че леко се подсмихва като прави беля, е белег, че все пак осъзнава границите на позволеното и кога ги преминава.

Здрасти Инедика,
Първо да ти честитя и да ти пожелая лека и безпроблемна бременост.
Аз ще споделя мнението на Никол. На тази възраст децата не разбират, за тях всичко е игра и изучаване на света, който ги заобикаля и не трябва нито да им се вика, нито да се бият. С напредване на възрастта лека полека им се обяснява кое е правилно и кое не и според мен вече към 3 - та година , когато те започват да осъзнават постъпките си тогава може да се говори за възпитание  .

Много ви благодаря, мамчета, за отговорите. 

Наистина, гледам чочо съвсем сама и се чувствам толкова "боса", че непрекъснато се чудя дали-или.
kartinka, още утре ще потърся книгата, благодаря ти!

само за снимка, страхотно изчерпателна си, благодаря! Имам търпение и за него ще намеря и още, и още. Проблемът ми по-скоро е в собствената ми неувереност, дали правя най-правилното, дали като забранявам не наранявам или като позволявам не разглезвам.... Сега се чувствам по-уверена, благодаря ти. Наистина макар, сигурно съм пляснала ръчичките му 2 или 3 пъти, така съм виждала да се прави за да разбере детето, че не се пипа....... голяма грешка. Явно за това и той сега бие като е недоволен. Дано го забрави...   

Никол, не си ме разбрала - не ми е проблем че не яде сам или че ще цапа и т.н. Дадох примера заради инатенето му да ми позволи да му покажа как да я хване просто. Иначе той сам посяга към лъжичката. Страх го е, че ще му я взема.

valerie, смешното е че съпругът ми мнооооооого рядко ми казва по име, а други хора рядко виждаме. Не е важно, аз се забавлявам по скоро от това. Колкото до белите - напълно е наясно. Дърпа кабелите на компютъра, къса листата на цветята...... и ме гледа хитро в очите. 

Марти, благодаря ти за успокоителните думи. Като гледам как попива се стряскам, че всеки миг е много важен и това ме напряга. Някак ми се вижда голям. С такива физиономии ми говори на неговия си език и жестикулира, че започвам да мисля че всичко разбира и просто не може да се изрази.

  

Няма правилна реакция, когато става въпрос за толкова малко дете. Всичко,което прави детето ти е  нормално. Аз лично не се връзвам или ядосвам вече на бунтарството на децата. Казвам си,че са деца й това:) Представи си какво е да си с две малки деца и ще се успокойш:)