Любовните истории винаги свършват

  • 6 171
  • 80
  •   1
Отговори
Бившият ми любовник се появи отново. Винаги е бил в мислите ми от 5 години, всеки ден почти. Запознахме се точно преди 5 години и два месеца. Аз семейна, той с приятелка пред раздяла. Две самотни души, съзрели за миг в очите на другия същите копнежи, същите прекрасни мисли. После той се отдръпна от мен, усетих страховете му и го помолих повече никога да не бъдем любовници, а да се опитаме да съхраним поне една приятелска връзка. Опитахме се почти 4 години - случайни срещи на улицата, учтиви писма с последните новини, честитки за Нова година, за рожден ден, кафе с общи познати, много споделени неща. Почти бях успяла да излъжа сърцето си, че гледам на него като на един обикновен познат, за когото ми е мило да научавам хубави новини. Преди един месец, случайна среща на улицата, стори ми се красив и весел, кафе, смях. Преди няколко дни, един е-мейл, колко много знача за него, колко се радва, че ме познава. Моето сърце, което ще се спука да бие, сърцето усеща всичко....Преди ден, още едно писмо, иска да ми сподели щастието, че е срещнал един човек. Сълзите ми падат на едри капки....
Не успях да ти кажа много неща М., не успявам и да бъда добра приятелка, защото не се радвам на щастието ти, а се задушавам от плач и отчаяние.

Знам, че той се нуждае от моето одобрени за да продължи напред, знам че аз се нуждая той да изчезне завинаги от живота ми. Седя и мисля какво да му напиша, всичко ще бъде много фалшиво и измислено. Нямам право да бъда искрена с най-скъпия ми човек, а толкова искам да му напиша нещо като най-добра приятелка, което да го кара да се усмихва и мисли за мен като такава.
Ох....бели кахъри, а сърцето ми ще се пръсне, защо не мога точно в този момент да накарам сърцето си да изиграе като начинаещ актьор - с ентусиазъм и вяра, че се радва, че никой не е умрял,че живота продължава за тези, които имат смелост да го живеят и за другите също.
Исках да споделя....

# 1
  • Мнения: 4 665
 Изчетох те. Трепна ми нещо вътре от всичките ти думи. Съвет нз ккъв да ти дам, само зная че е мъка и почти невъзможно там където е имало някога пареща любов , един ден по неволя да трябва да остане само приятелство.

 Аз бих прекратила контактите си с този човек, колкото и да са минилни по простата причина че само и единствено биха ме наранили. За жалост човек понякога трябва да е егоист за да се самосъхрани.

# 2
  • Мнения: 22 343
Охх, абе какви са тези мелодрами....
като ти е толкова скъп, пишеш му каквото ти е на сърцето и толкова. Да не мислиш, че той вечно ще ти стои до гъза и ще бъде сам? Само защото на теб така ти се иска.
Е, няма да стане...Любовника си е любовник и идва време в което всеки си хваща пътя и си продължава живота.

# 3
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Късно е вече за каквото и да било. Не го мисли. Режи и гледай напред.
Преди това се наплачи едно хубаво.

# 4
  • София
  • Мнения: 7 980
На твое място бих написала едно фалшиво писмо, с ясното съзнание, че цялото задоволство от неговото щастие е лицемерно, и с това бих прекратила контактите. Дай шанс и на себе си, и на него, да започнете да живеете нормално, без някакви остатъци от миналото. Докато не прекъснете изцяло контактите, все ще има някакви нотки на болезненост, трепети и емоции. Затвори страницата.

# 5
  • Linz
  • Мнения: 11 619
4 години и двамата сами ли сте били? Не сте поддържали нищо повече от приятелски отношения, и сега, когато той иска да започне връзка ти ревнуваш? newsm78

# 6
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
цитирам градския без разрешение .... "всяко нещо има край, само салама два ."

# 7
Милинка, това е идеята, която ми се върти в главата.
Дори ми се иска направо да препиша нещо от някъде, за да ми е по-лесно да го изпратя. Не бих съчинила лъжи, не бих му развалила щастието с някакви сълзливи излияния.
Единственото нещо, което ме тормози и ме кара да мисля и да мисля. Защо не ми изпрати първо писмото с щастливата вест, а после да ми пише, колко съм му скъпа и обичана. Може би това е някаква мъжка логика или въобще няма логика.

# 8
  • Мнения: 1 284
Това ми заприлича на една друга история "С приятелки в Италия" Stop
Не знам дали имат общо, но е в същия дух.

# 9
Рени
Аз не съм била сама, той беше сам, без постоянна приятелка или нещо по-дълбоко от връзки за една вечер.
Няма никаква ревност, всичко друго може, но не изпитвам и капка ревност.

# 10
  • Мнения: 139
Преди около месец голямата любов на моя живот ми съобщи, че вече е семеен.
Не му отговарям. Няма никога повече да му отговоря.
До мен има човек, който има връзка с мен. Обичана съм, желана съм за съпруга и майка на децата.
Започвам да разбирам значението на "От умрял писмо..." буквално.
Вярвам, че може би, някой ден сърцето ми отново ще трепне.
А на моята голяма любов, желая наистина да е намерил своята голяма любов и тя да е взаимна.
Едва ли ти помогнах особено.

# 11
  • София
  • Мнения: 7 980
Милинка, това е идеята, която ми се върти в главата.
Дори ми се иска направо да препиша нещо от някъде, за да ми е по-лесно да го изпратя. Не бих съчинила лъжи, не бих му развалила щастието с някакви сълзливи излияния.
Единственото нещо, което ме тормози и ме кара да мисля и да мисля. Защо не ми изпрати първо писмото с щастливата вест, а после да ми пише, колко съм му скъпа и обичана. Може би това е някаква мъжка логика или въобще няма логика.

Преди години имах някаква връзка, която си беше обречена кауза, откъдето и да я погледнеш. Струваше ми много нерви и мъка. В някакъв момент осъзнах, че докато не изрежа всичко до корен, няма да мирясам. И другото - ще съм "излекувана" в момента, в който престана да прехвърлям в главата си "ама защо, ама как, ама дали...". Целият този анализ, присъщ на жените, е крайно нездравословен и безцелен. Разделили сте се. Имали сте нещо общо, сега не сте заедно. Приеми фактите, пусни му писмо в стил "Много се радвам за теб, най-искрено ти желая щастие, късмет и много рози... (наум добавяш.. и дръжки от карамфили)", казваш звучно "Майната му на всичко" и затваряш страницата. Няма друг начин.... Инак можеш да си анализираш още 15 години, да си тънеш в разни допускания "ами ако..." и ефектът единствено би бил тотално сринатото ти семейство. След като сте се разделили, след като си преценила, че ще стоиш със съпруга ти, не допускай такива странични влияния, защото те са разрушителни. Започват умствено, след това се отразяват на поведението и отношението към партньора. Не им давай почва да избуяват.

# 12
Много съжалявам,ужасно е да обичаш и да не е споделено.Такава болка не минава лесно.За теб е най-добре да не го виждаш,да не се чувате.Иначе мъката ти ще стане още по-непоносима и пареща.Пощади се.

# 13
  • Мнения: 53
И защо трябва да се правиш на начинаещ актьор не разбрах.
Ако наистина има нужда от одобрението ти /странно защо/, ти просто му го дай. Не се преструвай че ти е супер приятно, че ти е дори безразлично и прочие.
Просто бъди себе си. И разбери, че реакцията ти е съвсем нормална. Всеки е бил поне веднъж на твоето място. И на никой не му е било приятно да види, че доскоро неговото гадже или съпруг, вече е щастлив с друг/а. Просто природа - докато се отърсиш от криворазбраното ти чувство за собственост - така ще е. После ще мине и дори няма да ти пука.

А те мъжете понякога са царе на манипулацията. Това с второто писмо го е направил, за да може да те държи в някаква емоционална зависимост. Да не си отреже квитанциите до край. Просто един вид застраховка.
И ако си мислиш, че преувеличавам или говоря глупости - отговори си на въпроса "Защо наистина ти пише колко си му скъпа и обичана, като всъщност, би могъл да не го прави?!"

# 14
  • Мнения: 4 665
отговори си на въпроса "Защо наистина ти пише колко си му скъпа и обичана, като всъщност, би могъл да не го прави?!"
Може да си е повярвал, че наистина са останали страхотни пирятели ooooh!

Общи условия

Активация на акаунт