Здравейте!
Нека първо уточня
Аз съм момче. До сега не съм писал във форума, смятах го за женска говорилня или само за тези които имат деца. Но като гледам има много полезни и интересни неща и съвети. Винаги съм се оправял сам, но този път немога да се позная 
и затова искам съвет.
Историята е доста дълга, ще опитам да я разкажа без да ставам досаден.
Така..... (както щеше да каже момиченцето за което пиша)
Имах връзка повечее от 3 години, имаше и хубави моменти и не чак толкова... в крайна сметка се разделихме. Същевременно във фирмата в която работя има едно момиченце, което е точно жената за която съм мечтал. Тя си имаше приятел, аз също бях "зает" и си бяхме просто приятели. Аз разбирасе винаги съм имал малко по-специални чувства, но не беше уместно да предприемам нещо.
И така.... един ден някъде през Март тази година Тя напусна приятеля си. От там нещата тръгнаха така, че станахме гаджета.
Мога да кажа че това бяха едни от най-щастливите мигове в живота ми. Но както знаете, някои неща са прекалено хубави за да са истина. Аз си признавам че можеше да се държа и малко по-влюбено, но това в момента не е от значение. Едната от причините за по-здържаното ми отношение е проблема за който ще пиша малко по долу.
В крайна сметка се разделихме. Стана на една сватба, като тогава обяснението беше "Аз още несъм го преодоляла бившия, ние всъщност сама сме си дали време" 
-Много готино се почувствах 
но както и да е, свикнал съм.
После излязоха още 100 неща, някои с право за други може да поспорим... Все едно, решихме че ще сме си приятели както преди и толкова.
Да обаче не става Прекалено много я обичам и колкото и да се преструвам, немога да не се натъжавам. Като я видя и и много страдам. Вече половин година и става все по-зле.
Вече подготвям варианта да си сменя работата. Но ако направя това сега то ще е много подло спрямо шефа, които е много готин човек. Не върви еи така да зарежа работата и да го оставя да се оправя както може. Просто няма кои да свърши всичките неща които са започнати. Та "щъ не щъ" трябва да съм на работа. Но пък това здухване много ми влияе на работоспособността
-1 въпрос: Да зарежа ли страхотен екип, но да не си чупя на хиляди парченца сърцето всеки ден?
Иначе с "Д" често излизаме и е много готино (е чувството на несподелена любов малко ми скапва, но имаче е супер).
"Д" е страхотен човек! Е никой не е идеален, но много малко са момичетата като нея.
Днес обаче се случи нещо което много ме нарани
Нямахме никакви уговорки за вечерта. Аз отидох до един магазин за мебели да купувам шкаф. Заедно с мой много добър приятел, той беше купил много неща и от 10 дни ме моли да ги откараме. И така след много перипети закарахме нещата и започнахме да разтоварваме... мъка...мъка.... вече съвсем се бях скапал. И хоп идва смс, от "Д" Много се зарадвах, искаше да излезем. Да но Аз първо имах още работа и второ бях много далеч. Не беше възможно да отида на среща за 30 мин. Обадих и се и и обясних. Осетих че се расърди Стана ми кафти но какво да направя, не сме се уговаряли предварително. Написах и един смс с който да споделя, че не ми е особенно приятно това което върша и някяк си очаквах някякво разбиране или поне шега за оправяне на настроението.
НО НЕ!!!
Получих следното: "незнам какво да кажа, втори път ми отказваш, сърди се на себе си и недей да киселееш повече"
И тук идва: въпрос 2-
-2 въпрос: Права ли беше? Трябваше ли въобще да не прояви разбиране че не ставаше дума за искам или не а за мога или немога? И въобще беше ли уместно да прави паралел между това и чувствата, които ме мъчат? Обяснението е "ако има желание се намира начин" е имам желание но немога само с желание да се телепортирам. Не съм и го казвал, но точно това беше едно от основните неща заради което нещата не се получиха. Тя никога не би така да се каже обсебила личното време и пространство на някой, но неволно така се получава. Според мен това че си отишъл някъде с някой не значи чи не ти пука за човека до теб. А все такова чувство ми се насаждаше.
А страшно много я обичам и знам че мога да я направа много щастлива!
p.s: лелее дали някой ще има търпение да прочете този роман?
Нека първо уточня
Аз съм момче. До сега не съм писал във форума, смятах го за женска говорилня или само за тези които имат деца. Но като гледам има много полезни и интересни неща и съвети. Винаги съм се оправял сам, но този път немога да се позная и затова искам съвет.Историята е доста дълга, ще опитам да я разкажа без да ставам досаден.
Така..... (както щеше да каже момиченцето за което пиша)
Имах връзка повечее от 3 години, имаше и хубави моменти и не чак толкова... в крайна сметка се разделихме. Същевременно във фирмата в която работя има едно момиченце, което е точно жената за която съм мечтал. Тя си имаше приятел, аз също бях "зает" и си бяхме просто приятели. Аз разбирасе винаги съм имал малко по-специални чувства, но не беше уместно да предприемам нещо.
И така.... един ден някъде през Март тази година Тя напусна приятеля си. От там нещата тръгнаха така, че станахме гаджета.
Мога да кажа че това бяха едни от най-щастливите мигове в живота ми. Но както знаете, някои неща са прекалено хубави за да са истина. Аз си признавам че можеше да се държа и малко по-влюбено, но това в момента не е от значение. Едната от причините за по-здържаното ми отношение е проблема за който ще пиша малко по долу.В крайна сметка се разделихме.
Стана на една сватба, като тогава обяснението беше "Аз още несъм го преодоляла бившия, ние всъщност сама сме си дали време" -Много готино се почувствах но както и да е, свикнал съм.После излязоха още 100 неща, някои с право за други може да поспорим... Все едно, решихме че ще сме си приятели както преди и толкова.
Да обаче не става
Прекалено много я обичам и колкото и да се преструвам, немога да не се натъжавам. Като я видя и и много страдам. Вече половин година и става все по-зле.Вече подготвям варианта да си сменя работата. Но ако направя това сега то ще е много подло спрямо шефа, които е много готин човек. Не върви еи така да зарежа работата и да го оставя да се оправя както може. Просто няма кои да свърши всичките неща които са започнати. Та "щъ не щъ" трябва да съм на работа. Но пък това здухване много ми влияе на работоспособността
-1 въпрос: Да зарежа ли страхотен екип, но да не си чупя на хиляди парченца сърцето всеки ден?
Иначе с "Д" често излизаме и е много готино (е чувството на несподелена любов малко ми скапва, но имаче е супер).
"Д" е страхотен човек! Е никой не е идеален, но много малко са момичетата като нея.
Днес обаче се случи нещо което много ме нарани
Нямахме никакви уговорки за вечерта. Аз отидох до един магазин за мебели да купувам шкаф. Заедно с мой много добър приятел, той беше купил много неща и от 10 дни ме моли да ги откараме. И така след много перипети закарахме нещата и започнахме да разтоварваме... мъка...мъка.... вече съвсем се бях скапал. И хоп идва смс, от "Д"
Много се зарадвах, искаше да излезем. Да но Аз първо имах още работа и второ бях много далеч. Не беше възможно да отида на среща за 30 мин. Обадих и се и и обясних. Осетих че се расърди Стана ми кафти но какво да направя, не сме се уговаряли предварително. Написах и един смс с който да споделя, че не ми е особенно приятно това което върша и някяк си очаквах някякво разбиране или поне шега за оправяне на настроението.НО НЕ!!!
Получих следното: "незнам какво да кажа, втори път ми отказваш, сърди се на себе си и недей да киселееш повече"
И тук идва: въпрос 2-
-2 въпрос: Права ли беше? Трябваше ли въобще да не прояви разбиране че не ставаше дума за искам или не а за мога или немога? И въобще беше ли уместно да прави паралел между това и чувствата, които ме мъчат? Обяснението е "ако има желание се намира начин" е имам желание но немога само с желание да се телепортирам. Не съм и го казвал, но точно това беше едно от основните неща заради което нещата не се получиха. Тя никога не би така да се каже обсебила личното време и пространство на някой, но неволно така се получава. Според мен това че си отишъл някъде с някой не значи чи не ти пука за човека до теб. А все такова чувство ми се насаждаше.
А страшно много я обичам и знам че мога да я направа много щастлива!
p.s: лелее дали някой ще има търпение да прочете този роман?
). Ти към нея си 
Стегни се и успех. 
