Защо отчаянието ни обзема бързо?

  • 2 853
  • 40
  •   1
Отговори
  • Мнения: 206
Или не толкова бързо?
Как е при вас ?
Защо от известно време и най-малките спънки ме отчайват ,сърцето ми започва да бие бързо при всяка несполука , не ми се говори , а мислите в главата ми ме докарват до полуда?
Може би е вече време за розови хапчета или ми липсват розови сънища ?

# 1
  • Мнения: 17 546
Защото му се оставяш да те обземе! Нали знаеш, че ако не си помогнеш сама, няма никой да го направи по-качествено от теб. Спънки има винаги, но не позволявай те да те смачкват, а напротив, да те мотивират. розовите хапчета са крайно решение. А защо нямаш розови сънища?

# 2
  • Мнения: 1 844
може би защото искаме всичко да е идеално..ето защо понякога е хубаво да не очакваш много,да не очакваш винаги най-доброто..поне така би трябвало да приемаме несполуките по-лесно.от друга страна..хубаво е да си оптимист,нали знаеш,човек е толкова голям колкото са големи мечтите му.приемай нещата от живота,не винаги са точно по нашия план,но пък винаги имаме шанс да ги променим.. Hug

# 3
  • Мнения: 473
Периодът е такъв. Обикновено зимните месеци са тези, в които най-често изпадаме в депресивни състояния. И аз на моменти се чувствам много зле.

# 4
  • Мнения: 1 896
Mоже би защото твърде много анализираш неуспехите и несполуките си. Прекаленото вторачване в тях неизбежно води и до отчаяние.

# 5
  • Мнения: 2 448
Аз съм от хората, които много трудно се отчайват. Само за неща, които не зависят от мен.
Така, че по въпроса с розовите сънища, като не идват нощем си ги викам денем.  Crazy


п.п. Достигала съм до отчаяние за розови хапчета, вземала съм помагат. Ама не бързай с тях.

# 6
  • Мнения: 206
А защо нямаш розови сънища?
Или съм фригидна или достатъчно задоволена Mr. Green
Mоже би защото твърде много анализираш неуспехите и несполуките си.
Така е.А забравям бързо за победите си .

Сигурно всичко е от проклетия сняг.
 #Cussing out

# 7
  • Все на втория етаж
  • Мнения: 5 893
Mоже би защото твърде много анализираш неуспехите и несполуките си. Прекаленото вторачване в тях неизбежно води и до отчаяние.

Аз съм точно така. Sad Усещам, че ми пречи, че мисля и анализирам всичко прекалено много. Tired

# 8
  • Мнения: 21
Дано това ти помогне да гледаш на живота от положителната му страна, на мен лично много ми хареса:


                                                               ДВА ИЗБОРА

 
Имаш два избора!

Джери е мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато някой го попита как е, отговаряше: "По-добре от това не може да бъде" Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата и тръгнаха с него от ресторант в ресторант. Защо? Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията. Забелязвайки това, станах любопитен. Един ден отидох при него и го попитах: "Не разбирам, никой не може да бъде позитивен целия ден, как успяваш?" Джери се усмихна и ми каза: "Всяка сутрин се събуждам и си казвам, днес имаш два избора - добро или лошо настроение. Винаги избирам доброто настроение. Всеки път като се случи нещо лошо си казвам, имаш два избора - да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията. Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора - да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна". "Но това не е всеки път така лесно", казах му аз."Напротив, лесно е", каза Джери "всичко в живота се върти около избора, всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота." Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там са влезнали няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял по Джери. За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил. Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори "По-добре от това не може да бъде. Искаш ли да ми видиш белезите?" Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на плячката."Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора- да живея или да умра. Реших да живея."А не те ли беше страх", попитах го? "Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата се уплаших. Прочетох им в очите "той е мъртъв".
    Знаех, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен й казах "На куршуми." Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах "Избирам да живея, моля ви, третирайте ме като жив, не като мъртъв." Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих, че всеки ден имаш избор- да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме е твоето настроение. И ако малко водиш сметка какво е то, всичко в живота е по-лесно. [/b]

# 9
  • Мнения: 17 546
А защо нямаш розови сънища?
Или съм фригидна или достатъчно задоволена Mr. Green
Ако е второто нямаше да пускаш такава тема, мисля Thinking

# 10
  • Мнения: 231
А защо не си кажеш, че всичко което ни се случва е трябвало да се случи...
Дори и най-лошите моменти са за сметка на добрите,които идват след тях...
И ако този път не си успяла в нещо,то е защото трябва да станеш по-силна и да оцениш това което ще дойде на негово место

# 11
  • Мнения: 589
 Тази темичка ми идва тъкмо навреме! Преди 10 минути вкъщи беше малък ад,мислех си,че животът ми се преобръща наопаки само за половин час...На косъм бях да се отчаям безвъзвратно.Става дума за това,че моят приятел непрекъснато разнася служебни пари,доста големи суми.Снощи пак се прибра с една купчина банкноти,направи си някакви негови си проверки и парите ги остави отгоре на бюрото.Тази сутрин трябваше да замине в командировка,но преди това да мине през офиса и да отчете парите.Станахме,пихме кафе,той разходи кучето и като се върна си събра багажа и потегли за работа.След 20 минути ми звъни и казва-я провери в антрето ли съм забравил парите.Аз-кои пари?! Ами служебните,няма ги!Подкосиха ми се краката,защото го знам,че колкото е сериозен и стабилен,понякога е ТОЛКОВА разсеян,че ми идва... Mr. GreenПроверявам,търся,ровя из къщи-няма ги! Звъня му пак-трябва да са си у теб,спомни си къде ги сложи,като се оправяше за тръгване???"Ами...в чантата ги сложих...а сега ги няма..." "Е прерови ли чантата?"  "Да,всичко изсипах,няма ги!!!" Въпроси,ровене(даже и в хладилника!!!),той се прибра,умуваме...Радвам се,че се сдържах да не му се скарам заради разсеяността му,само му казах,че ако е писано,ще ги плащаме,няма как,да не се ядосва-та това са само пари.Той малко се изнерви и ми кресна за първи път,откакто сме заедно-само пари са,ама са 12 000 лева,да не говорим как ще се отрази на кариерата ми!!!Решихме,че са изпаднали от джоба му и някой вече ги е намерил...Както и да е,почти отчаян тръгна пак за офиса...аз останах вкъщи в ужасно настроение...мисля,премислям как ще ни се отрази тази история...представям си гадни Коледа и Нова година...
  След половин час милото ми звъни-ТУКА СА!!! В чантата ми са били!!!Аз- Shocked.Ама как,нали каза,че си ровил??? Ровил бил,ама ги бил скрил в един джоб на служебната чанта,който много рядко използвал...Вярвайте ми,чак тогава се разплаках,с глас при това...И му заповядах веднага да се прибере хубаво да го напляскам!Сега го чакам...с точилката...
  Та,извинявам се за отклонението,ама изводът е,че наистина не трябва да се оставяме на отчаянието,защото човек предаде ли се,върши още по-големи глупости и вместо да си помогне,забатачва още повече нещата...
  

# 12
  • Мнения: 206
А защо нямаш розови сънища?
Или съм фригидна или достатъчно задоволена Mr. Green
Ако е второто нямаше да пускаш такава тема, мисля Thinking
Ох , Балу , не е това проблема.Това , че не сънувам Брат Пит по килоти (или без Wink) не значи , че съм фригидна , а ако пък случайно съм и не зная  newsm78 това не ме прави нещастна.
Нещастна съм дори не заради несполуките в живота , а заради това , че не мога да запазя душевния си мир.

# 13
  • Мнения: 378
iiqnatova много позитивно наистина,но понякога да диктуваш на мозъка е много трудно.

# 14
  • Мнения: 17 546
Нещастна съм дори не заради несполуките в живота , а заради това , че не мога да запазя душевния си мир.
Ами значи все пак има конкретно нещо, което нарушава мира на душата ти. Какво е то? Кажи си всичко, няма как да гадаем. Има няколко врачки тук, но не те съветвам...

Общи условия

Активация на акаунт