И както седях (в 9 сутринта!) и си забърсвах ъгълчетата на очите, слушайки една от най-любимите ми немски коледни песни (същата тази - Мечти през декември) рекох да питам кой е ревла като мен и кого какви нежни, меланхолични, романтично-приказни и прекрасни декемврийски настроения го налягат с наближаването на Коледа
Аз си чакам като всяко от децата ми (и личните, и тези в училище) венеца със свещичките, коледните песни, Николаус и сладкишите в обувките, меденките от лебкухен, които си ям само аз, защото никой друг не ги харесва, коледната музика на тъмно, децата ми, тичащи към коледните календари за поредното шоколадче. Чакам я и тази събота с украсяването на елхата, двата часа абсолютен шемет, докато хлапетата се въртят с гирляндите, подскачащата котка, опитваща се да докопа някоя от топките, смеха и възбудата, настроението и притихващите преди сън пред запалените свещи деца. Коледните книжки, които вече четем, рождения ден на дъщеря ми, който чука на вратата, тортата с пони, която ще правя, гостите и рибника (тя е родена на Никулден), коледните базари и дребните красиви неща, които всяка година чакам с детско нетърпение да купя, за да мога да ги извадя отново следващата Коледа. После неизбежно изтъркулващите се дни до празника, които няма как да задържиш, изплъзващото се празнично, което леко и ефимерно се стопява в прозата на януари...