От 6 години съм женена в една северна страна, където местните са предимно руси и светли. Аз самата съм естествено руса със зелени очи и не се различавам много от тях. Майка, обаче, беше със тъмна кожа и тъмни очи, както много българи. Мама си отиде тази пролет и на мен ми е много тежко, емоционално се сринах и не мога да се възстановя, всяко споменаване ме изкарва от строя за дни. Тукашното ми семейство го знаят това.
Свекър ми в момента е в болница и вчера отидохме да го посетим. Още щом влезихме, той много ентусиазирано ни разказа, че там имало един брат-медицинска сестра /мъж/ ,с малко тъмна кожа, и той го питал от коя държава е, на което братът отговорил, че си е от тук, но е циганин. Свекър ми казал:"Аа, и ние имаме в семейството цигани!"- тук всички се спогледахме,един вид "Кой?" и тогава той посочи с глава към мен! Аз се втрещих :"аз ли?", и свекърва ми най-хладнокръвно каза "Ами майка ти нали е циганка!"
Аз :"Моля?!?" Мъжът ми скочи като опарен. А те и двамата в един глас : ама ние това го знаем от първия ден в който видяхме майка ти! т.е преди 7 години!!!! И как го знаете?- Ами тя беше с тъмна кожа и коса.
Почувствах се ужасно, сълзите ми потекоха на момента. Нямам нищо против циганите, не ме разбирайте погрешно, стана ми обидно за мама, за това, че 7 год, зад гърба ми са говорили,че тя е циганка. За тези 7 години нито веднъж не са го споменали това пред нас.
От тогава не съм спряла да плача.
Толкова ми е тежко.
Не знам как ще контактувам с тези хора, всъщност не искам да ги видя вече, но не искам и да нараня мъжа си, той няма вина.
Искам да им кажа толкова много неща,а знам че не бива,много съм объркана.
не мога да простя, че обидиха мама, сега когато вече я няма.........