В заглавието синтезирах проблема, но по-подробно е следното:
Мъжа ми охладна разко към нет в началото на септември, след редица разговори ме нарече каква ли не, едва ли не едва ме търпял напоследък, била съм готованка, че предпочитам да работя от всъщи, само съм гледала за какво да изхарча пари, не съм готвела и не съм домакиня, абе...всички мръсни ризи, преекспонирани се извадиха. Но поведението му говорише, че има друга. Той обаче отказваше усилено, докато не го излових по е-мейли, че е влюбен до уши в жената от едно приятелско семейство. Първата ми мисъл беше да го гоня, но в последствие реших да му дам шанс заради децата да скъса с нея и да си остане в къщи, за да не ограбваме тяхното детство. Той мисли, мисли и реши, че няма да я вижда и ще остане в къщи заради децата, но усилено твърди, че при мен не се връща. Едва ли не ще я обича цял живот, а аз съм бита карта! Сега се разминаваме у нас, говорим по служебни въпроси - главно децата, покупки и пр.
Имате ли опит в подобни ситуаци и и какво може да се очаква от тава? Дали ще може да преодолее чувствата си с времето и да се върне и духом в семейството?
Честно казано и аз трудно го понасям у нас - за мен изневярата е углавно престъпление и то срещу децата и родителите най-вече, което той с лека ръка е допуснал. Бил мислил за последствията, но според мен на много повърхонстно ниво.
Лошото е, че нито той, нито жената са от хората, които търсят авантюри. Това е най-притиснителното в тази ситуация.
Мъжа ми охладна разко към нет в началото на септември, след редица разговори ме нарече каква ли не, едва ли не едва ме търпял напоследък, била съм готованка, че предпочитам да работя от всъщи, само съм гледала за какво да изхарча пари, не съм готвела и не съм домакиня, абе...всички мръсни ризи, преекспонирани се извадиха. Но поведението му говорише, че има друга. Той обаче отказваше усилено, докато не го излових по е-мейли, че е влюбен до уши в жената от едно приятелско семейство. Първата ми мисъл беше да го гоня, но в последствие реших да му дам шанс заради децата да скъса с нея и да си остане в къщи, за да не ограбваме тяхното детство. Той мисли, мисли и реши, че няма да я вижда и ще остане в къщи заради децата, но усилено твърди, че при мен не се връща. Едва ли не ще я обича цял живот, а аз съм бита карта! Сега се разминаваме у нас, говорим по служебни въпроси - главно децата, покупки и пр.
Имате ли опит в подобни ситуаци и и какво може да се очаква от тава? Дали ще може да преодолее чувствата си с времето и да се върне и духом в семейството?
Честно казано и аз трудно го понасям у нас - за мен изневярата е углавно престъпление и то срещу децата и родителите най-вече, което той с лека ръка е допуснал. Бил мислил за последствията, но според мен на много повърхонстно ниво.
Лошото е, че нито той, нито жената са от хората, които търсят авантюри. Това е най-притиснителното в тази ситуация.
,
