Разкая ли се след като ви заряза бременна?

моята история е подобна с тази разлика,че аз си изнесох багажа бременна в третия месец след поредния скандал,не издържах повече.молеше ме да не си тръгвам,че щял да дойде до нас да ме моли да се върна,но както предполагаш,това бяха само приказки,дрън дрън. така и не се обади повече.бебка е на 7 месеца вече и съм щастлива страшно много,че го няма. моля се и да не се обади никога. само ме е страх до смърт да не би нарочно да припознае детето в даден момент и да ми прави проблеми,да иска да я вижда и да я настройва против мен...така и не разбрах има ли краен срок за припознаване от бащата,май не
не мисля,че мъжете се променят,поне не към по-добро

Много е гадно така,след като си имал доверие в някой,след като е направил дори детето ти...И да се окаже някакъв гадняр,който дори не си познавал. Все се надявам на чудо да се върне човекът,който познавах,но всичко,което чета убива тази надежда.

не знам преди колко точно време си си тръгнала,но не прави грешката да се връщаш,нито се надявай да се върне или промени.самият факт,че е направил дете, а после се държи така с теб,говори достатъчно за него.ще си намериш друг,по-достоен баща за детето ти.смелост и горе главата дотогава! 

Благодаря за отговора.Честно казано мислех,че занимавам хората с глупости след като аз не съм издържала,но е кофти да си бременна и да няма кой да те разбере или да ти даде съвет.Та бременните са по - уязвими и имат нужда от някое друго рамо.

Само да кажа като човек, минал през подобно нещо. Естествено, че има два варианта - да се върне или да не се върне. В моя случай не се върна и имах наистина кофти бременност....И досега мразя този период. Но има и други случа, при които се връщат...Много зависи от човека, от това до колко е отговорен и има ли нова връзка. Успех и леко бременеене, независимо сама или не....Но ти от тук натам не си сама, не забравяй...детенце е с теб! 

Благодаря , ти че отговори. И аз мисля най-вече за бебенцето и се надявам то да е добре и всичко да се нареди така,както е най-добре за него. Ако баща му се окаже свестен и му дойде акъл в главата, ще се радвам.Ако ли не,не му трябва родител,който не се интересува от него и ще му създаде кофти атмосфера.

Не се разкая и не се върна. Тръгна си, когато бях бременна в трети месец. Имах много кофти бременност. Добре, че бяха родителите ми и приятелки та ме подкрепяха и ме изкараха от дупката. След като малката се роди всичко се промени. Сега тя е моето щастие и радост. А за него - ами вече не мисля - няма го и се радвам, че такъв човек не е до моето съкровище. Та той даже не я е виждал, нито се интересувал от нея. За какво и е такъв човек до нея тогава. Наистина сме много щастливи двете с моята принцеса и никой не ни липсва. Любов получава от много хора и едно весело и жизнерадостно дете. Мисли за бебето и лека бременност ти желая, а когато се роди то ще бъдеш най-щастливият човек на света - вярвай го. 

Благодаря момичета за всичко.Нашето момче все пак реши,че ме обича и иска това дете.Наистина мисля,че е разбрал какво губи и му е станало гадно,защото все пак се обичахме,но някъде между проблемите започнаха скандалите.Пожелавам ви от все сърце да се оправят нещата при вас.Независимо дали човека ще осъзнае,че до него има прекрасна жена и дете,или ще намерите друг достоен за вас.

радвам се за теб,въпреки че си имай едно наум вече с него.не му позволявай да си мисли,че като си бременна си му в кърпа вързана.това му беше грешката на "моя" имаш право да бъдеш уважавана и то не само заради това,че носиш неговото дете,не го забравяй,искай си отношението,което заслужаваш! желая ти късмет! 

Аз си имам едно на ум,но и той си знае,че явно няма как да ме унижава.Аз му бях казала,че не ми е нужен,защото бившият ми приятел,който ме обича иска да е с мен.То си беше истина,въпреки,че не съм мислела да използвам момчето-много е свестен и му обясних,че няма да позволя да гледа чуждите деца.Но моят си мисли,че съм щяла да отида и е бил на тръни,че няма да му давам да си вижда детето и ще съм с някой друг. Така,че сега си е много свестен и внимава какво прави и говори.

пу пу пу да не го урочасаме все така! то трябвало да му удари с мокър парцал по главата за да види какво губи желая ти късмет!

Така си е.Мъжете като не искат с добро-с лошо.Да си знаят,че не са задължителни,пък да видиш как набързо им идва акъла,като знаят,че ще останат сами.Той даже мислел,че няма да му простя и разпитвал,ако е на друг на името детенце,как може да се бори.Надали ще иска пак да изпадне в тази ситуация.

Не знаех къде да споделя и се натъкнах на вашата тема, надявам се да не ме нахокате, просто имам нужда от съвет, незнам дали съм постъпила правилно.
Имахме дълготрайна връзка, живеехме заедно уж като мъж и жена.
Той много искаше дете - увещаваше ме повече от година и половина и ми предлагаше брак. Моят отговор винаги е бил че ни е рано и че имаме време. Февруари тази година решихме че ще си правим бебче, решихме да се преместим да живеем при моите родители и април месец започнахме да правим ремонт. Младежът ми каза че е съгласен да живеем при родителите ми само ако сме женени, но не можах да разбера дали не намери време или сила да ми предложи брак. Май месец забременях, ремонта си течеше, той не ми предлагаше брак. Влязох в четвъртият месец и започнах да подпитвам дали ще се жениме и той категорично ми каза НЕ. Аз бях много разстроена плачех постоянно.
Той ми каза че не иска брак с мен, защото аз не го обичам, а той много ме обичал, и следователно той не се чуствал щастлив - ако съм го направила щастлив бил съгласен за брак с мен. Аз помислих че го правя щастлив с факта че ще родя първото му дете - но явно това не е достатъчно.
Ремонта при родителити ми приключи - аз влязох в седмия месец. Пренесохме багажа в новият ми дом и той си тръгна... имал нужда да помисли. трябвало му един месец да помисли...
аз незнаех как да реагирам. бременна в седмия месец и с мисълта че той има "нужда" да помисли.
родителите ми са на моя страна и няма да ме оставят никога. брат ми не иска да го вижда и изрича по 100 мръсни думи по негов адрес и да не споменавам че иска да го пребие, както и да е.
Чуствам се доста странно - вече съм в седмия месец, а аз плача за него от началото на четвъртия месец. и аз до последно чаках да ми каже някоя мила дума и да ме успокои като мъж, а за сметка на това той ме напусна.
Аз не искам да го виждам вече. Много ме нарани...
Извинявайте но имах нужда да споделя някъде

То и при нас беше така.Той ме обичал аз него-не.Дрън...дрън...И той искал да помисли,не бил се наживял.Обаче направи бебето и двете чертички се появиха.И с ей такива приказки ме тровеше.И прокървих още в началото.Веднага на доктор.Тя пък се оказа една докторка...Едвам виждала точка,даде ми някакви лекарства и добре,че спря да тече.Аз съм много ранна бременност,но като разбра,че ще го изритам от живота на мен и бъдещото дете се оправихме.И ние сме с родители,но така не се живее.Заради други хора се караме най-често-и в нас и в тях.Просто не е комфортно с други хора да се живее.Сега или баща му ще се изнесе от тях,или на квартира.Не ни пука,че и ние сме правили ремонти,важно е да сме добре и да се разбираме.Не знам според мен,ако му поставиш нещата като аз както ги поставих или ще се бори,или не ви заслужава.Все пак намери начин да му кажеш,че няма да си сама бременна и да ти е гадно,а той да си се кефи и да мисли,че после може да дойде и всичко да е наред.