Здравейте, мили и силни жени. Възхищавам се на силният ви дух и майчина обич. Бих искала да споделя положението, в което съм и ако можете да ми вдъхнете кураж.
Аз съм на 28 г., женена от 2,6 г. с дъщеря на 2,3 г. и бременна в 7-ми месец. До тук добре, ако в момента не бях сама. Същинските ни семейни проблеми започнаха преди половин година, когато мъжа ми започна работа, заради която започна да не се прибира с дни, а и дори и да работеше- пак намираше причини постоянно да излиза "уж" да изкара пари. Аз бях в майчинство, предстоеше ни теглене на жилищен кредит, т.к. сме на квартира и се примирявах с положението. Казвах си- няма как- щом сме решили да се сдобием с дом, трябва да потърпя. Прекъснах майчинството си и се върнах на работа, за да увелича доходите си за предстоящото второ майчинство. И така се минаха 4-5 месеца, през които той не се прибираше по 7 дни ( работеше 7 на 7), а когато не беше на работа- или го викаха по спешност или излизаше да си върше уж негова си работа. И така до Димитровден тази година- отидохме с дъщеря ми двете при родителите ми на гости за седмица. "Скъпият" дойде да ни вземе и след като се прибрах вкъщи и започнах да подреждам- все пак се сещате като не е пипала женска ръка 1 седмица- какво става- и ме удари товарен влак.
Първото, което ми направи впечатление беше, че някой беше влизал в Скаипа ми с женски НИК. Веднага се обадих на мъжа ми, а той каза- не знам- водих един приятел и може той да си е писал с някого. Аз си замълчах, защото той наистина е бос с Интернета и няма Скайп. Още като влязох в спалнята ми светна лампата, защото видях че чаршафите са махнати и изпрани- това се случва да не кажа никога, ама 1-2 пъти. Започнах да слагам нов спален комплект и тогава намерих под МОЯТА възглавница женска шнила с черен косъм( аз съм руса). Не мога да ви опиша какво изпитах- седнах на леглото и гледах тъпо не знам колко време- не можех да повярвам на очите си. После се съвзех и отидох в банята, където започнах да търся следи и намерих черни косми на решетката за оттичане на водата. Малоумника не си беше направил труда да си почисти следите
Обадих му се и му казах, че съм намерила шнолата на любовницата му под възглавницата си. Той не беше явно сам- първо замълча, после каза че ще се прибере след малко. Аз вече бях фурия и му вадех парцалите от гардеробите и ги струпвах на камара на пода. Последваха извинения, молби за прошка- било само веднъж, била проститутка, "почеррпили го" 
Абе- ужас- аз получих контракции, казах му да си взема парцалите и да не го виждам повече. Следващите дни аз си знам как ходех на работа като робот и се правех, че нищо не е станало, а любимия ми пращаше СМС-и и ми звънеше постоянно да съм размислела и да му простя. След 1 седмица размисли и обещания, че нямало да се повтори и т,н - реших да му дам втори шанс. Естествено надделя това, че съм бременна в момента, с малко дете, на квартира, намам близки роднини тук.
Обаче няма какво да се залъгвам- не мога да преглътна това предателство от негова страна, не мога да забравя, имам чувството че всичко което ми каже е лъжа. И най-лошото е, че знам че това ще продължи- знам че никога нищо няма да е същото и се питам струва ли си. А ето и нещо хубаво в цялата история- 2 седмици след станалото случайно се видях с една моя стара любов, с която бях докато не срещнах мъжа ми. Бях толкова отчаяна, не бях казала на никого за станалото- дори на родителите ми- и си излях всичко пред него. Той, милият ме изслуша, ядоса се, успокои ме и от тогава не спира всеки ден да се интересува как съм. Казах му, че съм на кръстопът и не знам какво да правя, а той ме увери че винаги мога да разчитам на него, че също е преживял разочарование и е сам. Не посмя да ми каже в прав текст, че би искал да сме отново заедно, защото явно не иска да ме притиска и чака аз сама да взема решението, за да не съжалявам. Но от начина по който ми говори, гледа, разбирам че още има чувства към мен, а и да си призная- и аз.
Та сега стоя и се чудя на къде да хвана- нямам представа какво е да живееш с човек, който не е баща на децата ти, Той няма деца и казва че иска да има, но ми е гузно за него- дори да ме обича и да иска да е с мен, дали ще приеме моите деца. Не мога да се поставя на негово място.
В същото време "любимия" явно усети, че има вероятност да остане на втори план- той беше така сигурен, че с две деца съм за никъде и едва ли не нямам шанс с друг мъж. Започна да се държи заядливо, да ме обижда че много бързо съм си намерила"тъпкач", това съм била чакала. Нагло копеле- не разбира ли, че той е причината да стигнем до тук. Сега се чудя дали да подавам молба за развод или да изчакам да родя. Ясно ми е, че независимо дали ще съм сама или ще опитам с другия мъж, трябва да приключа със стария брак. Всеки момент ще е готово жилището, заради което теглихме кредит. Надявам се при развода да присъдят на мен ползването му. Ох, надух ви главите- сякаш вие си нямате достатъчно проблеми, ама като няма с кого друг да споделя...
Аз съм на 28 г., женена от 2,6 г. с дъщеря на 2,3 г. и бременна в 7-ми месец. До тук добре, ако в момента не бях сама. Същинските ни семейни проблеми започнаха преди половин година, когато мъжа ми започна работа, заради която започна да не се прибира с дни, а и дори и да работеше- пак намираше причини постоянно да излиза "уж" да изкара пари. Аз бях в майчинство, предстоеше ни теглене на жилищен кредит, т.к. сме на квартира и се примирявах с положението. Казвах си- няма как- щом сме решили да се сдобием с дом, трябва да потърпя. Прекъснах майчинството си и се върнах на работа, за да увелича доходите си за предстоящото второ майчинство. И така се минаха 4-5 месеца, през които той не се прибираше по 7 дни ( работеше 7 на 7), а когато не беше на работа- или го викаха по спешност или излизаше да си върше уж негова си работа. И така до Димитровден тази година- отидохме с дъщеря ми двете при родителите ми на гости за седмица. "Скъпият" дойде да ни вземе и след като се прибрах вкъщи и започнах да подреждам- все пак се сещате като не е пипала женска ръка 1 седмица- какво става- и ме удари товарен влак.
Първото, което ми направи впечатление беше, че някой беше влизал в Скаипа ми с женски НИК. Веднага се обадих на мъжа ми, а той каза- не знам- водих един приятел и може той да си е писал с някого. Аз си замълчах, защото той наистина е бос с Интернета и няма Скайп. Още като влязох в спалнята ми светна лампата, защото видях че чаршафите са махнати и изпрани- това се случва да не кажа никога, ама 1-2 пъти. Започнах да слагам нов спален комплект и тогава намерих под МОЯТА възглавница женска шнила с черен косъм( аз съм руса). Не мога да ви опиша какво изпитах- седнах на леглото и гледах тъпо не знам колко време- не можех да повярвам на очите си. После се съвзех и отидох в банята, където започнах да търся следи и намерих черни косми на решетката за оттичане на водата. Малоумника не си беше направил труда да си почисти следите
Обадих му се и му казах, че съм намерила шнолата на любовницата му под възглавницата си. Той не беше явно сам- първо замълча, после каза че ще се прибере след малко. Аз вече бях фурия и му вадех парцалите от гардеробите и ги струпвах на камара на пода. Последваха извинения, молби за прошка- било само веднъж, била проститутка, "почеррпили го" Абе- ужас- аз получих контракции, казах му да си взема парцалите и да не го виждам повече. Следващите дни аз си знам как ходех на работа като робот и се правех, че нищо не е станало, а любимия ми пращаше СМС-и и ми звънеше постоянно да съм размислела и да му простя. След 1 седмица размисли и обещания, че нямало да се повтори и т,н - реших да му дам втори шанс. Естествено надделя това, че съм бременна в момента, с малко дете, на квартира, намам близки роднини тук. Обаче няма какво да се залъгвам- не мога да преглътна това предателство от негова страна, не мога да забравя, имам чувството че всичко което ми каже е лъжа. И най-лошото е, че знам че това ще продължи- знам че никога нищо няма да е същото и се питам струва ли си. А ето и нещо хубаво в цялата история- 2 седмици след станалото случайно се видях с една моя стара любов, с която бях докато не срещнах мъжа ми. Бях толкова отчаяна, не бях казала на никого за станалото- дори на родителите ми- и си излях всичко пред него. Той, милият ме изслуша, ядоса се, успокои ме и от тогава не спира всеки ден да се интересува как съм. Казах му, че съм на кръстопът и не знам какво да правя, а той ме увери че винаги мога да разчитам на него, че също е преживял разочарование и е сам. Не посмя да ми каже в прав текст, че би искал да сме отново заедно, защото явно не иска да ме притиска и чака аз сама да взема решението, за да не съжалявам. Но от начина по който ми говори, гледа, разбирам че още има чувства към мен, а и да си призная- и аз.
Та сега стоя и се чудя на къде да хвана- нямам представа какво е да живееш с човек, който не е баща на децата ти, Той няма деца и казва че иска да има, но ми е гузно за него- дори да ме обича и да иска да е с мен, дали ще приеме моите деца. Не мога да се поставя на негово място.
В същото време "любимия" явно усети, че има вероятност да остане на втори план- той беше така сигурен, че с две деца съм за никъде и едва ли не нямам шанс с друг мъж. Започна да се държи заядливо, да ме обижда че много бързо съм си намерила"тъпкач", това съм била чакала. Нагло копеле- не разбира ли, че той е причината да стигнем до тук. Сега се чудя дали да подавам молба за развод или да изчакам да родя. Ясно ми е, че независимо дали ще съм сама или ще опитам с другия мъж, трябва да приключа със стария брак. Всеки момент ще е готово жилището, заради което теглихме кредит. Надявам се при развода да присъдят на мен ползването му. Ох, надух ви главите- сякаш вие си нямате достатъчно проблеми, ама като няма с кого друг да споделя...
. Имам чувство, че гостенката нарочно си е оставила следите за да създаде семейни проблеми. И този косопад... Или ти си жив Шерлок Холмс...