Казах на мъжа си да си върви

  • 32 278
  • 223
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 161
Абе хора, вие наистина ли не разбирате какво и липсва на жената или просто се правите, че не разбирате. Това за сменянето на крушките и миенето на чиниите например - не става въпрос за това, че ще и паднат ръцете, ако си върши всичко сама. Погледнете малко по-навътре в нещата... По-скоро става въпрос за уважение. В крайна сметка, тази жена се нуждае от МЪЖ до себе си, а не от още едно дете, което да издържа и да гледа като майка. А къде са нейните мечти? А той, като не е искал деца, да си бе тръгнал още тогава! Като единствената му цел в живота е да има джип и да се развива интелектуално, да си бе останал ерген и да си се развива.  bowuuДа, ама не! Кой ще му плаща сметките, ще му готви, ще му пере и т.н.  Whistling
Не е достатъчно да ти казва "Обичам те", да те гледа влюбено и да мига на парцали... тук не ства въпрос за ученическа любов, а за двама зрели, които заедно са решили да градят семейство. А за едно здраво и стабилно семейство се искат жертви. И от двамата! Не само от единия! Много добре му е поставила въпроса за децата! В момента, в който той е решил, че предпочита да има деца, вместо да си тръгне, той е поел отговорност! Ако е за едното оплождане -  Sick  има и други варианти!!! Ако е за едната крушка и едните чинии - пак има други варианти!!! 


Мотивация, това, което казваш: ...смисълът на семейния живот е двама души да се съберат и да си помагат взаимно в преследване на СОБСТВЕНИТЕ СИ ЕГОИСТИЧНИ МЕЧТИ. си е точно на мястото.  Точно тук идва проблема... единия продължава да си ги осъществява, а другия трябва да дърпа талигата...
И как така неговите пари отиват в сметка и когато семейството се нуждае от още финанси, той ще отказва да даде пари, защото Никоя не си била правила сметката. За вас това ако е нормално, за мен е абсурдно.
И НЕ! Мъжът и не е идиот! Много си е хитър даже.  bowuu , че и нагъл. Като го гонят не иска да си тръгва. Това само по себе си показва, че на него така му е кеф!!! Добре му е на човека!



# 16
  • София
  • Мнения: 1 352
Клаушка Гарджета Пантофиус слушай кака ти Мотивация, тя всичко разбира и знае, нищо че е само на 20 и няколко,
има само 3 годишен брак и никога не се е развеждала.
Мотивация, всеки път се чудя от къде това самочувствие у теб да си позволяваш да
изказваш такива крайни и неадекватни мнения.  Rolling Eyes
По темата - подкрепям КаЛей, събери му малко багаж и му посочи директно вратата.
Ако и от това не разбира, помоли брат или баща за помощ и съдействие.
Като крайна мярка и ключалките може да смениш.
Ако си го решила категорично - действай и не протакай нещата, щото той сам
няма да се лиши от комфорта, които си му създала.

# 17
Клаушка Гарджета Пантофиус,

казала си го много точно, благодаря  bouquet
Чувствам се така, като че ли гледам още едно дете вкъщи, той самият се умишлено се поставя в такова положение, защото му изнася.

Девиатор,
вайканията ми, че нямам мъж - отговорник за комуналното стопанство са си точно на мястото. Не знам как е за някои, но според мен в едно домакинство всекидневно се извършват комунални  дейности - пазаруване, готвене, чистене, плащане на сметки, текущи ремонти, поддръжка на автомобилите и т.н. По принцип смятам, че всичко трябва да се разпредели между партньорите, нали затова са партньори?
Ти специално сигурно живееш при майка си и не ти се налага да мислиш за такива неща, затова за теб са без значение.

И да, винаги съм се съобразявала с това как се чувства мъжът ми, както и да не го обидя с нещо. Конкретно на въпроса ти, като жена, мога да кажа че най-голямото ми желание беше да имам деца от човека за който съм омъжена. След седем години брак и безброй изпълнени условия от моя страна, той все още не беше готов за деца. /по принцип искаше, ама да не е сега/.
Аз не можех да чакам неограничен брой години да порастне мъжът ми, затова му предложих избор - да продължим напред или всеки да си избира своя си път. И той избра да има деца.

Мотивация,
не съм се омъжила за домашен майстор, а по любов. Но за съжаление любовта не храни стомаха, тя само помага да се преодолеят проблемите. Когато обаче любовта си отиде, остават само проблемите.
И искам да те питам ти сама ли си сменяш изгорелите крушки. Защото ако не си ги сменяш сама, тогава не виждам как може да смяташ, че си компетентна да се изказваш по подобни въпроси.
И още нещо, като мъжът ми е идиот, за да ме търпи, като не иска да има деца и да учавства в комуналните дейности, защо се е вкопчил така в мен, нека да си върви. Аз не го спирам, ще му дам скъпоцениия джип, имаме втори луксозно обзаведен апартамент където да живее, само и само да си тръгне.
Ти, като си така разбираща, ми кажи защо още стои у дома 

# 18
  • Мнения: 277

авторката,не ти ли омръзна да играеш на майка ?не на 2,а на 3 деца?
кажи си само стига и си смени патрона на вратата.
да ,той няма да се оправи ,защото ти си показала ,че си достойна да си /му/майчица!
ай ,сиктир и боклуците!
моето БНД е точно копие на твоето.не се заблуждавай ,пълно е с такива .
ми естествено ,че няма да иска деца,защото той е центъра ,около който се върти света.
такива ,,мъже ,, не порастват.често се женят за по -узрели и по -възрастни жени,виждайки в тях майчицата,дето ще ги отглежда доде са живи.
намери си някой мъж ,който да те гледа в очите.да те пита имаш нужда от пари и да ти дава,а такива мухльовци...
пък и вече нали си се повторила в природата,повече генетичен материал не ти е нужен.
и ако имаш време седни да прочетеш малко психология на Пиер Дако.
успех!и ти желая среща с нов и вълнуващ мъж ,там ,зад ъгъла.
ако си вътрешно готова,рано или късно този момент ще настъпи. Heart Eyes

# 19
  • Мнения: 385
Това с домашната помощничка не е решение за всеки, а пък и ми звучи като някаква хвалба - вижте ме аз имам пари и си плащат да ми чистят, а не правя трагедии от това.
Мен ми стига , че е наясно, че както той не пипва така и аз не съм длъжна и ... си имаме домашна помощничка. Проблема е разрешен А и след това изказване се питам, ами ако не може да си позволите жена да помага в каква ли мръсотия ще живеете, след като логиката ти е щом той не пипва нищо и аз така.
На мен лично не ми пречи да чистя вкъщи, да пера и гладя, мен ме дразнеше, че в този дом оказа се само аз имам задължения. Репликата "Ше оправиме", която ми се пускаше перманентно за всяко мое "трябва да се свърши това или онова" ме вбесяваше. За мен не достатъчно да дадеш някакви пари и то когато имаш и с това да се изчерпва всяка грижа за семейството.
Никоя тези ти думи много ми харесаха: Днес вече започвам да се чувствам като нов човек, все едно изведнъж се събуждам и виждам, че животът ми ме чака за да продължим напред. Hug

# 20
  • Мнения: 1 559
Не е въпроса в домашната помощница,а всеки да отдава необходимото в едно семейство,една къща.На мен също не ми пречи да съм домакиня,въпреки че можем да си позволим помощ от вън..Приятно ми е обаче да виждам как мъжът ми ,ми помага.Приятно ми е също така да се чувствам нежната половинка Crazy,и да знам че няма да ме накара(или да чака  newsm78) да сменям крушки,или да правя ремонти... Sick
Мотивация,не се прави на много силна винаги Wink,не е най -правилната позиция(казвам го от опит). Wink

# 21
КаЛей,

дежурната реплика на моя мъж е: "Нама страшно, ше го опрайм", или като е в по-добро настроение "Добре бе, пиленце, няма страшно, ше го опрайм". Казва я след всяко мое изречение, което започва с "Трябва да....".

На другия ден като го попитам, дали го е "оправил", ми казва учудено "Че ти кога си ми казала, аз не съм чул".

Това се повтаря почти всеки ден.  Grinning

Понякога се опитвам да контрирам с репликата "Кога ще ...", но ми се отговаря, че първо трябва да го обмисли как да стане. Естествено обмислянето отнема клонящо към безкрайност време. Например вече осма година се обмисля как да се скрият ВиК и отходните тръби в банята. Като че ли е ужасно трудно и сложно за техническо изпълнение и изисква висша инженерна мисъл. Laughing

Както и да е, преди много се ядосвах и се нервирах, заради купищата неизпълнени обещания. Ако не иска нещо да прави, може просто да ми каже. Аз ще си намеря майстори, които да ми свършат работа. Ама той не, "Аз ще го направя, никакви майстори, те са пълни некадърници и нищо не разбират".
Убеден е, че всичко може най-добре и само той единствен да го направи.
Последният път ме гледа унищожително и  се прави на обиден и с наранено мъжко самочувствие, че съм извикала монтажисти за гардероба, който месеци стои несглобен, а дрехите ни се търкалят навсякъде.

# 22
  • Мнения: 385
Никоя, нашите мъже са близнаци  Joy на думи и обещания силни, на практика и действия гОла вОда. В сувенирните магазини има едни табелки с различно мото написано на тях. На една от тях пише:"Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая"Предлагам да направиш на мъжа си подарък какъвто аз направих на моя не много отдавна. На табелките има връзка, тъй че може да си я върже на врата (това в кръга на майтапа разбира се, без лошо чувство и злоба.)  Flutter

# 23
  • Мнения: 2 327
Понякога се опитвам да контрирам с репликата "Кога ще ...", но ми се отговаря, че първо трябва да го обмисли как да стане. Естествено обмислянето отнема клонящо към безкрайност време. Например вече осма година се обмисля как да се скрият ВиК и отходните тръби в банята. Като че ли е ужасно трудно и сложно за техническо изпълнение и изисква висша инженерна мисъл. Laughing

Ако бях на мястото на мъжа ти нямаше да те изтрая толкова... Как може да му спираш ти потока на мисълта... Да принизяваш действията му до прост ремонт. За него това е изкуство. Трябва муза, вдъхновение, време... Човекът е перфекционист. Иска като направи нещо то да е вечено, да превърне дома ви в музей, където след време да има поклонение пред паметниците, които е сътворил.  hahaha

Мотивация - на 24 и аз си мислех че всичко дето лети се яде...

# 24
При мен има застой.

От една страна твърдо съм решила да не продължавам живота си с този мъж.

От друга страна той в момента прелива от старание да си изпълнява задълженията. Както споменах мисълта че няма да вижда децата доста го отрезви, наред с другите недостатъци на самостоятелния ергенски живот.

Сега просто изчаквам да му свърши ентусиазма /няма да е много/, защото не искам да рискувам след това да ме представи като истерична жена, дето го е изгонила ей така, без причина. Междувременно се консултирам с адвокат по бракоразводни дела и обмислям следващите си стъпки.
Не е лесно да променя стереотипи, които съм смятала за нормални цели 15 години.

Дразня се само на опитите му да правим секс, защото ми е неприятно човек на когото не вярвам да ме докосва.

# 25
  • Ловеч
  • Мнения: 184
Следя темата от вчера, може да се кажа че и аз съм минала част от твоя път. Откажи се от надеждата, че ще се промени - това че е поел някаква инициатива показва само факта, че не желае да  се откаже от опеката ти. Накратко моята история: Забременях и той се промени, тежка бременност, не ми е бил опора, прекъснах работа и разчитах на баща си да помага с издръжката на семейството. Роди се синчето - радваше му се като гледаше снимката, звънеше ми по телефона от другата стая да видя бебето защо плаче/че той горкия не може да стане/. Принудих се да започна работа и да дам детето на ясли рано-рано, че с едно майчинство не се издържат трима души, а на коментара ми че няма пари за мляко за детето - ми намери отнякъде. Няма да споменавам униженията и тормоза дето ми се налагаше вкъщи, и така докато се усетих, че освен на себе си - няма на кой друг да разчитам. Понякога е по-добре да отглеждаш сам детето си, взех решението късно, след като мина прага и на физическо насилие, ще допълня че той винаги си е мечтаел да има син. Това беше неговият начин да покаже, че е мъжът в къщата, не да поеме някаква отговорност, а да наложи волята си. Детето видя всичко: полиция, разправии, шамари и заплахи. Всичко приключи, а аз не се поддадох на увещанията, че ще се промени и т.н.
Секс по задължение не се прави, единствената грешка която не допуснах бе да сключа брак с него - нямах му доверие.

Пиша за да ти дам надежда, че няма нищо непоправимо. Омъжена съм щастливо от няколко месеца, очакваме момченце, а съпругът ми се грижи за синчето ми, играе с него и се отнася по-добре отколкото собствения му баща го правеше.
Кураж и горе главата   bouquet

# 26
  • Мнения: 6 164
Никой, аз те разбирам чудесно, най-малкото, защото в момента същото се случва с мен, но с малката разлика, че ми стигнаха 3 години да го проумея, не ми се чакат още 10. Crazy
Не виждам защо се обясняваш - щом си решила, прави го. Нормално е да поискаш подкрепа, защото колебанието е неизбежно при такава решителна стъпка, но в този форум ще намериш освен подкрепа и много нападки. А смисъл няма, защото щом си стигнала да го помислиш и то не е за пръв път дори, значи има причина и няма смисъл да се обръщаш назад. Щом вътрешно не се чувстваш щастлива - какъв по-стойностен мотив? Познавам жени, които не са щастливи със съпрузите си, но не биха си тръгнали, защото са финансово или емоционално зависими от тях. Ти, доколкото разбирам, се справяш чудесно сама. А след като мъжът до теб не показва качества, на които да се възхищаваш и заради които да го обичаш, нормално да не ти е приятно да си ляга до теб. Искаш да растат децата с баща си, нормално, но колко добър пример е той, и въобще как се чувстват като ви виждат отношенията? Аз лично тези колебания ги разсеях бързо, дори съм убедена, че правя услуга на сина си, защото е бил свидетел на доста грозни сцени и поне се надявам, че няма да ги помни, защото е много малък.

Успех и кураж ти желая и усмивката отново да се върне на лицето ти! Hug

# 27
Направо ме кафи как модераторката  е яхнала метлата  и е изтрила половината писания  Grinning




# 28
  • Мнения: 161
Никоя, защо си ГОСТ ? Shocked

# 29

Отговорът е съвсем обикновен - защото съм редовна потребителка, пиша от години, но държа да си бъда анонимна засега Grinning

Още веднъж искам да благодаря на всички за мненията.   bouquet
Даже и на Мотивираната, защото се чувствах точно като нея преди години, пък се виждам сега докъде стигнах.

Общи условия

Активация на акаунт