На мнение съм, че сексът е едно от най-важните неща в личния живот на всеки един човек, а доскоро не изпитвах никакво желание.
По-скоро махалото е отишло в другата посока...
- Публикувана: 22 ноем. 2008, 15:28 ч.
- Последно мнение: 21 март 2010, 08:49 ч.
Казах на мъжа си да си върви
По-скоро махалото е отишло в другата посока...
За да бъде и хармонията пълна трябва да намериш начин да разкараш пиявицата 
Такива писания направо ме втрещяват... До скоро си го обичала и деляла леглото му, а днес е "пиявица", който трябва да се разкара.
Съпругът ми винаги ще бъде достоен за уважение, защото съм го избрала в определен етап от живота си и съм била сигурна, че го искам, както и, че е баща на детето ми... Но ок, дори и да приемем, че още го обичам и страдам за него и затова така говоря, за протокола... никоя от предишните ми връзки не ме кара да поглеждам с погнуса или омраза към човека, когото някога съм мислела, че обичам.
За да бъде и хармонията пълна трябва да намериш начин да разкараш пиявицата
Такива писания направо ме втрещяват... До скоро си го обичала и деляла леглото му, а днес е "пиявица", който трябва да се разкара.
Съпругът ми винаги ще бъде достоен за уважение, защото съм го избрала в определен етап от живота си и съм била сигурна, че го искам, както и, че е баща на детето ми... Но ок, дори и да приемем, че още го обичам и страдам за него и затова така говоря, за протокола... никоя от предишните ми връзки не ме кара да поглеждам с погнуса или омраза към човека, когото някога съм мислела, че обичам.
Така че не се втрещявай За да бъде и хармонията пълна трябва да намериш начин да разкараш пиявицата
Такива писания направо ме втрещяват... До скоро си го обичала и деляла леглото му, а днес е "пиявица", който трябва да се разкара.
Съпругът ми винаги ще бъде достоен за уважение, защото съм го избрала в определен етап от живота си и съм била сигурна, че го искам, както и, че е баща на детето ми... Но ок, дори и да приемем, че още го обичам и страдам за него и затова така говоря, за протокола... никоя от предишните ми връзки не ме кара да поглеждам с погнуса или омраза към човека, когото някога съм мислела, че обичам.
значи определено си избирала по- умно от мен например и вероятно си горда със себе си (положително) надявам се
, най-малкото -> по- зряло. моят избор на човек беше крайно несериозен (спрямо детето ми) по моя си преценка... но детето ми е най- прекрасното събитие (да не изпадам в хвалебствия на бебока, че много го умея 
)и аз много плюя "пиявицата", защото е точно такъв и дори не преувеличавам.
... и вероятно си горда със себе си (положително) надявам се , най-малкото -> по- зряло...
, най-малкото -> по- зряло...Горда? Горда щях може би да бъда, ако бях семейна... както и да съм гледала, каквото и да съм правила, явно е било несполучливо... след като пиша тук...
Iggiberry, недей така, има различни поводи за гордост, това да си семейна не е единствения
Dryad е права - щом си разделена с мъжа си и не го "поглеждаш с погнуса и омраза", това е немалък повод да се гордееш 1) с не дотам лошия си избор навремето и 2) че не си позволила на злобата и омразата да те завладеят.
Два не лоши повода, нали
Dryad е права - щом си разделена с мъжа си и не го "поглеждаш с погнуса и омраза", това е немалък повод да се гордееш 1) с не дотам лошия си избор навремето и 2) че не си позволила на злобата и омразата да те завладеят.
Два не лоши повода, нали
Та така....
Докато на мен мъжът ми изпраща рози в работата и пред чуждите хора не спира да повтаря колко ме обича, то познайте какво прави зад гърба ми.
Обажда се на роднините ми и им разправя, че съм излизала с проститутки /!?!/, че не съм се прибирала по цели нощи/!?!/, че съм била лоша майка, защото съм изпратила децата на село, вместо да се грижа лично за тях.
Това, както се досещате, е защото вторият шанс който му дадох продължи прекалено дълго - вече трета седмица се мъчи да бъде любезен, а пък аз все още се "инатя" /пак според него/ и продължавам да се държа "дръпнато".
Знаех си аз, че греша, но нали съм от хората дето все са готови на някакъв компромис.
Та днес имах среща отново с моя адвокат, обсъдихме поведението на мъжа ми и стигнахме до извода, че просто него някой го съветва да се държи именно така - уж че много ме обича и не може да живее без мен.
Обсъдихме и евентуалното ми поведение.
Пак ще пиша...
ПП: Някой модератор тук здраво е яхнал метлата май
Трие, заключва и хич не му пука 
Докато на мен мъжът ми изпраща рози в работата и пред чуждите хора не спира да повтаря колко ме обича, то познайте какво прави зад гърба ми.
Обажда се на роднините ми и им разправя, че съм излизала с проститутки /!?!/, че не съм се прибирала по цели нощи/!?!/, че съм била лоша майка, защото съм изпратила децата на село, вместо да се грижа лично за тях.
Това, както се досещате, е защото вторият шанс който му дадох продължи прекалено дълго - вече трета седмица се мъчи да бъде любезен, а пък аз все още се "инатя" /пак според него/ и продължавам да се държа "дръпнато".
Знаех си аз, че греша, но нали съм от хората дето все са готови на някакъв компромис.
Та днес имах среща отново с моя адвокат, обсъдихме поведението на мъжа ми и стигнахме до извода, че просто него някой го съветва да се държи именно така - уж че много ме обича и не може да живее без мен.
Обсъдихме и евентуалното ми поведение.
Пак ще пиша...
ПП: Някой модератор тук здраво е яхнал метлата май
Трие, заключва и хич не му пука 
Ехо, здравейте 
От края на юни не съм нищо писала, но в общи линии успях да го накарам да се изнесе.
Добре, че се изнесе доброволно, защото иначе бях подготвила едни сценарии, при които доста щеше да ми се усложни живота.
Оттогава, ако щете ми вярвайте, всеки ден се събуждам с някаква наслада и радост от живота.
Единственото за което ми е мъчно е защо не предприех тази стъпка още преди месеци или години, а чаках и се колебах толкова време.
В момента нищо почти не може да ме нервира, освен разговорите с мъжа ми що се отнася до уреждане на въпросите по Споразумението за развод.
Както можете да се досетите, той иска почти цялото имущество, което сме закупили по време на брака, иска да плаща минимална издръжка, и да вижда децата през уикендите, през седмицата, на празниците, на Нова година и т.н.
Даже си позволява да ме заплашва, че ако настоявам за по-голяма издръжка, щял да ми отнеме правата над децата, той да ги гледа, пък аз да съм плащала издръжката.
Нищо, че вече втори месец не ги е виждал, въпреки че живее в съседния вход.
Нищо че им обещава да ги води на море, пък на мен ми каза, че не можел.
Нищо че им обеща телефон, за да се чуват всеки ден и сега децата ме питат къде им е телефона.
Децата ме питат защо съм му сърдита и кога ще го видят, но общо взето приемат много философски положението.
Те са две момичета и засега се радвам на женската им солидарност. По нататък ще видим.
Това е засега, пак ще пиша.
От края на юни не съм нищо писала, но в общи линии успях да го накарам да се изнесе.
Добре, че се изнесе доброволно, защото иначе бях подготвила едни сценарии, при които доста щеше да ми се усложни живота.
Оттогава, ако щете ми вярвайте, всеки ден се събуждам с някаква наслада и радост от живота.
Единственото за което ми е мъчно е защо не предприех тази стъпка още преди месеци или години, а чаках и се колебах толкова време.
В момента нищо почти не може да ме нервира, освен разговорите с мъжа ми що се отнася до уреждане на въпросите по Споразумението за развод.
Както можете да се досетите, той иска почти цялото имущество, което сме закупили по време на брака, иска да плаща минимална издръжка, и да вижда децата през уикендите, през седмицата, на празниците, на Нова година и т.н.
Даже си позволява да ме заплашва, че ако настоявам за по-голяма издръжка, щял да ми отнеме правата над децата, той да ги гледа, пък аз да съм плащала издръжката.
Нищо, че вече втори месец не ги е виждал, въпреки че живее в съседния вход.
Нищо че им обещава да ги води на море, пък на мен ми каза, че не можел.
Нищо че им обеща телефон, за да се чуват всеки ден и сега децата ме питат къде им е телефона.
Децата ме питат защо съм му сърдита и кога ще го видят, но общо взето приемат много философски положението.
Те са две момичета и засега се радвам на женската им солидарност. По нататък ще видим.
Това е засега, пак ще пиша.
Както можете да се досетите, той иска почти цялото имущество, което сме закупили по време на брака, иска да плаща минимална издръжка, и да вижда децата през уикендите, през седмицата, на празниците, на Нова година и т.н.
За имуществото няма да коментирам (имам спомен за твоя търтей, само се чудя как този мързел не се е сетил да ти поиска издръжка, толкова е жалък), но срещу минималната издръжка според мен трябва да има право да ги вижда минимално - 2 пъти месечно. Но истината е друга, поне на думи му се иска да има контакт с децата си... Както виждаш, думите вече се разминават с реалността, а по-нататък сигурно още по-рядко ще се сеща за децата...
Даже си позволява да ме заплашва, че ако настоявам за по-голяма издръжка, щял да ми отнеме правата над децата, той да ги гледа, пък аз да съм плащала издръжката.
Ти пък го заплаши, че ще се съгласиш и ще му даваш също минималната издръжка, след като той мисли, че така е редно. Или пък му остави децата за цели 2 дни, та да се запознае отблизо с персоналната отговорност за две деца, когато няма друг наблизо да я поеме...
Познавайки опъкия характер на моя бивш, както и това, че мързелът му е по-голям от ината (мисля, че и при твоя бивш е така), се съгласих веднага да вижда децата всеки път, когато пожелае и за колкото пожелае... което в крайна сметка се случва веднъж на 1-2 седмици за по 1-2 часа. Постъпих противно на съвета ми най-горе, но си зависи от човека. Не може да ме обвини и за миг, че съм възпрепятствала достъпа му до децата. Благодарение на последното обаче, както и на други неща, успях да запазя и дори да подобря отношенията си с неговите родители - бабата и дядото на децата, с които всяка неделя сме заедно (без БНД) и ме подкрепят всеки път, когато могат.
Иначе след октомври т. г. според Новия семеен кодекс минималната издръжка на дете ще е 60 лв., т.е. 1/4 от минималната работна заплата.
Съжалявам ,че чак сега прочетох писмото , но съм много щастлива,че си се освободила от присъствието на бащата в къщи - по-добра причината от това, че се чувстваш зле и сама не може и да има за да решиш да продължиш да отглеждаш децата си с по - ведро настроение.
НЕ СЕ ЧУВСТВАЙ ВИНОВНА ИЛИ ЗЛЕ ,ДОСТАТЪЧНО ДЪЛГО ВРЕМЕ СИ БИЛА В ТАКОВА СЪСТОЯНИЕ ! Сега е време да живееш по-спокойно и доволна от себе си - защото наистина се справяш добре щом досега сама си гледала и децата и мъжа си !
НЕ СЕ ЧУВСТВАЙ ВИНОВНА ИЛИ ЗЛЕ ,ДОСТАТЪЧНО ДЪЛГО ВРЕМЕ СИ БИЛА В ТАКОВА СЪСТОЯНИЕ ! Сега е време да живееш по-спокойно и доволна от себе си - защото наистина се справяш добре щом досега сама си гледала и децата и мъжа си !
Здравейте на всички,
Днес, една година след първоначалният ми пост, мога смело да се представя с истинският си ник и да да кажа, че съм една изключително щастлива току-що разведена жена.
Сещам се за времето от преди година, когато ми се искаше просто да спра да съществувам и се разкъсвах от колебания и съмнения. Чувствах се точно като никоя - нещастна, неуверена и безкрайно самотна.
Мисля, че за една година изживях целият си съзнателен живот отново, преминах през всичките въпроси "Защо", "Ами ако...", "Какво ще стане с децата", "Къде сгреших в брака", "Как ще се справя с битовите проблеми".
Днес се чувствам спокойна и уверена в себе си.
Вярно е, че битовите проблеми не подминават никого и понякога натежават на душата и на портфейла, но те са нищо в сравнение с начина по който съществувах преди това.
Искам на всички ви да благодаря за мненията, кото изказахте - те, както и живота на останалите ми познати, ми помогнаха да разбера какво точно търся и искам.
В края на краищата бившият ми мъж непрекъснато ми дава поводи да съм уверена в решението си.
Колкото до развода, стана бързо и по взаимно съгласие, но ми струваше доста скъпо от финансова гледна точка. Обаче щастието, спокойствието и радостта от живота са нещо много по - ценно.
На децата не им липсва особено, но пък и те са твърде малки.
Колкото до баща им, пред хората се държи като че ли е изключително нещастен и много му е мъчно за децата. Цитирам: "Оооох, оооох, горките дечица, как ще живеят от тук нататък без баща". И всичко това придружено с една страдалческа физиономия и театрални жестове.
На практика обаче не идва въобще да ги вижда или взима, дори и в дните определени в споразумението, защото е "много зает" и има "много важни ангажименти".
Дори и когато се налага да направи нещо за тях, никакъв го няма.
Ето днес например трябва да докарам децата от село, но ми се развали колата и няма с какво да отида. Обадих му се или да иде да ги прибере, или да ми даде неговата кола, но уви оказа се, че е твърде зает за да отиде, а пък колата му трябва и не може да ми я даде.
Иначе много обича децата, и мен също, дори ми предложи да се съберем отново
Малко дълго стана, но исках всичко да си изкажа.
Днес, една година след първоначалният ми пост, мога смело да се представя с истинският си ник и да да кажа, че съм една изключително щастлива току-що разведена жена.
Сещам се за времето от преди година, когато ми се искаше просто да спра да съществувам и се разкъсвах от колебания и съмнения. Чувствах се точно като никоя - нещастна, неуверена и безкрайно самотна.
Мисля, че за една година изживях целият си съзнателен живот отново, преминах през всичките въпроси "Защо", "Ами ако...", "Какво ще стане с децата", "Къде сгреших в брака", "Как ще се справя с битовите проблеми".
Днес се чувствам спокойна и уверена в себе си.
Вярно е, че битовите проблеми не подминават никого и понякога натежават на душата и на портфейла, но те са нищо в сравнение с начина по който съществувах преди това.
Искам на всички ви да благодаря за мненията, кото изказахте - те, както и живота на останалите ми познати, ми помогнаха да разбера какво точно търся и искам.
В края на краищата бившият ми мъж непрекъснато ми дава поводи да съм уверена в решението си.
Колкото до развода, стана бързо и по взаимно съгласие, но ми струваше доста скъпо от финансова гледна точка. Обаче щастието, спокойствието и радостта от живота са нещо много по - ценно.
На децата не им липсва особено, но пък и те са твърде малки.
Колкото до баща им, пред хората се държи като че ли е изключително нещастен и много му е мъчно за децата. Цитирам: "Оооох, оооох, горките дечица, как ще живеят от тук нататък без баща". И всичко това придружено с една страдалческа физиономия и театрални жестове.
На практика обаче не идва въобще да ги вижда или взима, дори и в дните определени в споразумението, защото е "много зает" и има "много важни ангажименти".
Дори и когато се налага да направи нещо за тях, никакъв го няма.
Ето днес например трябва да докарам децата от село, но ми се развали колата и няма с какво да отида. Обадих му се или да иде да ги прибере, или да ми даде неговата кола, но уви оказа се, че е твърде зает за да отиде, а пък колата му трябва и не може да ми я даде.
Иначе много обича децата, и мен също, дори ми предложи да се съберем отново
Малко дълго стана, но исках всичко да си изкажа.