Казах на мъжа си да си върви

  • 32 310
  • 223
  •   1
Отговори
# 120 29 май 2009, 10:05 ч.
  • Мнения: 1 507
Струва ми се, че и на мен ми се случи нещо подобно - в смисъл - ще се разделяме, категорична съм, ама пък май няма да е точно сега.
И си спомням, че за мен това беше изключително мъчителен период.
Чувстваш се като пълен страхливец.
Знаеш какво трябва да направиш, а все не ти стиска.
В подобни моменти бях ужасно ядосана на себе си.
Сега като се връщам назад виждам какво съм правила - успокоявала съм съвестта си, застраховала съм се от бъдещето. Тоест - аз ще постоя още малко, докато той се освини съвсем, докато за сетен път не се убедя, че не става. Трябва ми поредното доказателство как с него не мога да живея... За да не се питам по-нататък дали постъпих правилно, да не се чувствам виновна, че провалих "ние" като понятие.
И той, разбира се, се дъни. Обаче дали проблемът е само в него?
Не мисля. В тези периоди самата аз ставах много мнителна, нивото ми на търпимост рязко спадаше и започвах да дълбая и да се дразня от неща, които може би при други обстоятелства щях да пропусна.
Ад.
Не можех да го трая, понеже мразех собствената си нерешителност.
И така отново.
После още няколко пъти.

Беузмно е какви неща човек може да причини сам на себе си, докато вярва, че някой друг му ги е причинил.
Не оневинявам БНД, но знам, че ако си бях тръгнала по-рано, щях да спестя бая грозни сцени.
Доказателства в такива случаи не са нужни. Където няма любов, нищо не става Sad

# 121 29 май 2009, 10:14 ч.
  • София
  • Мнения: 17 259
Лято, страхотно си го написала, точно така се чувствах и аз.

# 122 29 май 2009, 10:47 ч.
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Лято, не си била виновна
човке ако е със здрав разум не си грабва багажа и беж през вратата
нормалния и отговорен човек мисли, осмисля и преоценява нещата
дава шансове с надежда и чака....
това е разумния човек
егоиста ще си врътне трътката и аут
ама такваз трътка няма да има таквиз проблеми
не мисля, че някой констатира липса на любов и при наличие на деца и семейство - оп партенките и през вратата...
човек мисли и не само за себе си...реално оправдава себе си с добри намерения да даде шанс и т.н., че го прави за децата, но иситната е,, че е нужно време да узрееш за някакво решениеу, време да предприемеш действия и още някакво време да се пребориш с мачтите и надеждите си и страховете си....за всекиго това време е различно, но то винаги е необходимо
за мен е напълно естествено случващото се
не обвинявам авторката, знам как се чувства
просто и казвам добре да мисли преди да плаши щото мъжа се плаши веднъж-дваж после само ще ти го изкара през носа....

# 123 29 май 2009, 11:50 ч.
  • София
  • Мнения: 2 838
Никоя, чета те и ужасно се нервирам. Как е възможно човек да си пропилява животът така, умът ми не го побира!

1. Хората не се променят фундаментално. И да се кълне, и да се тръшка, и да правиш списъци със задължения и тем подобни, промяната ще е ден до пладне. Човек е такъв, какъвто е!
2. Щом не искаш да живееш с него, просто бъди твърда. С поведението си той те рекетира емоционално, което е недопустимо и адски недостойно за един мъж. Обясни му го спокойно и го помоли да не се унижава и да не съсипва с поведението си и малкото останали между вас чувства, поне спомените ти да останат чисти, защото и това може да се скапе, казвам ти го от опит.
3. Шансът обича смелите. Ако ти не се бориш за щастието си, няма кой. Извинения - много, колебания - много, но животът е един! Това е.

# 124 29 май 2009, 11:52 ч.
  • Мнения: 1 507
Цитат на: catnadeen в пт, 29 май 2009, 10:47
Лято, не си била виновна

Не съм била. Аз виновни не търся.
Така си поставих за цел да гледам и мисля за раздялата ни - няма виновни. С вина по-лесно не се живее, само по-трудно, без значение дали той ще ми е черен или на себе си не мога да си простя.
Много мислим ние, много преувеличаваме - знам, от пола е.
Не казвам, че не е необходимо време, за да е сигурен човек, че постъпва разумно. Казвам само, че ако не се насилва да стои там, където и търпимост вече рядко има, ще успее да съхрани някакво уважение и към себе си, и към човека, с който до вчера е живял.
Защото аз сега знаеш ли какви битовизми помня, какви дребнавости - поводи да разправии.
И то не, защото са били много значими, ами защото аз съм ги виждала като знаци - аха, ето, права съм, трябва да се разделяме Shocked И на фона на тях, трудно откривам положителните качества на този човек. А пък той не може въобще да ги няма. Да не ги виждам или да ги отрека напълно, това не е ли като да се изплюя на емоциите си към него от началото на връзката ни?

Но в много странична посока поехме.
Не казвам, че това са решава от днес за утре. Обаче дългото протакане - ужасно похабява.

# 125 29 май 2009, 14:15 ч.
Най-напред искам да благодаря на всички, които вземат така присърце колебанията и  проблемите  ми. Чета много внимателно всички мнения и се опитвам да мисля върху тях.

Признавам, че съм страшно нерешителна и все искам да дам още един шанс, точно така както Лято го е описала.

Трудно ми е да изгоня човек, който със сълзи на очи ме моли да му простя, засипва ме с цветя и любовни послания, посреща ме със запалени из апартамента свещи. Точно така, както съм го виждала по филмите и както съм си мечтала винага и да бъде.

Обаче, въпреки че аз този човек не го обичам, не понасям да ме докосва и всичките му романтични жестове не значат нищо за мен, не мога да го изгоня просто ей така.
Някак си ми се струва некоректно, също като да откажеш да купиш хляб на някой който стои гладен пред теб и те моли за храна.
 

# 126 30 май 2009, 15:51 ч.
  • Мнения: 1 559
Цитат на: catnadeen в пт, 29 май 2009, 08:43
въпрос на личностна нагласа е какво да дириш в един селски двор-каквото е семейството -яйца или лайна....има и от двете, зависи от търсещия кое иска да намери

Ей за тези приказки,шапка ти свалям Peace.Наистина ме хвърли в размисли. Whistling

# 127 30 май 2009, 22:32 ч.
  • Мнения: 143
Здравейте, тъй като темата, която обсъждате е близка до моята ще споделя и аз съмненията си.
С моят мъж се познаваме от 3 години, аз много го обичах, а той често ме отсвирваше, преди една година забременях, но направих аборт,тъй като той не искаше дете от мен. След време си имах гинекологични проблеми и по съвет на докторите трябваше час по скоро да родя,докато още няма проблеми. Така  - забременях пак, като бях категорична за себе си,че ако не иска детето,съм готова да се разделим, а аз ще си поема грижите около него без никакви претенции към бащата.
Но не щеш ли - той се съгласи да се "пробваме " да живеем заедно. Е...няма такава катастрофа...не е имало ден без кавга...толкова не сме един за друг,че нямам думи.
Като родих стана още по-зле - вече не мисля,че го обичам, а и постоянните караници ме изтощават много.
Днес му споделих,че смятам,че не сме един за друг и,че най-добре ще е да се разделим, но той ми си изсмя (той самият е отраснал без баща) и ми каза,че за детето ще е много зле да живее без майка си, тъй като той го взимал.
За него било по-лесно,тъй като нямаме брак, а ако стигнем до съд мен щял да ме изкара лабилна и да спечели.
Та,колебанията ми са дали е ще бъде правилното решение да го напусна, при положение ,че това маже да доведе до много разправии и проблеми или да се примиря с живота,който ме чака заради детето.

# 128 30 май 2009, 23:03 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Цитат на: dorabella в сб, 30 май 2009, 22:32
Здравейте, тъй като темата, която обсъждате е близка до моята ще споделя и аз съмненията си.
С моят мъж се познаваме от 3 години, аз много го обичах, а той често ме отсвирваше, преди една година забременях, но направих аборт,тъй като той не искаше дете от мен. След време си имах гинекологични проблеми и по съвет на докторите трябваше час по скоро да родя,докато още няма проблеми. Така  - забременях пак, като бях категорична за себе си,че ако не иска детето,съм готова да се разделим, а аз ще си поема грижите около него без никакви претенции към бащата.
Но не щеш ли - той се съгласи да се "пробваме " да живеем заедно. Е...няма такава катастрофа...не е имало ден без кавга...толкова не сме един за друг,че нямам думи.
Като родих стана още по-зле - вече не мисля,че го обичам, а и постоянните караници ме изтощават много.
Днес му споделих,че смятам,че не сме един за друг и,че най-добре ще е да се разделим, но той ми си изсмя (той самият е отраснал без баща) и ми каза,че за детето ще е много зле да живее без майка си, тъй като той го взимал.
За него било по-лесно,тъй като нямаме брак, а ако стигнем до съд мен щял да ме изкара лабилна и да спечели.
Та,колебанията ми са дали е ще бъде правилното решение да го напусна, при положение ,че това маже да доведе до много разправии и проблеми или да се примиря с живота,който ме чака заради детето.


Естествено, че не трябва да се примиряваш. Детето няма как да ти вземе. Трябва да си най-най-най-пропадналата алкохоличка, наркоманка и не знам и аз какво още.
Обаче това, че си станала майка изобщо не ти дава право да зачертаваш себе си като личност. Едно дете е щастливо ,когато майка му е щастлива. Децата са като прилепите  - имат толкова фини рецептори, че дори да играеш театри като в Кралския Лондонски театър ще те разкрият, че не си искрена.
Затова си вземи детето, багажа и каквото имаш за взимане и затвори тази страница.

# 129 31 май 2009, 00:55 ч.
  • Мнения: 91
Цитат на: никоя в пт, 29 май 2009, 14:15
Най-напред искам да благодаря на всички, които вземат така присърце колебанията и  проблемите  ми. Чета много внимателно всички мнения и се опитвам да мисля върху тях.

Признавам, че съм страшно нерешителна и все искам да дам още един шанс, точно така както Лято го е описала.

Трудно ми е да изгоня човек, който със сълзи на очи ме моли да му простя, засипва ме с цветя и любовни послания, посреща ме със запалени из апартамента свещи. Точно така, както съм го виждала по филмите и както съм си мечтала винага и да бъде.

Обаче, въпреки че аз този човек не го обичам, не понасям да ме докосва и всичките му романтични жестове не значат нищо за мен, не мога да го изгоня просто ей така.
Някак си ми се струва некоректно, също като да откажеш да купиш хляб на някой който стои гладен пред теб и те моли за храна.
 


Никоя, случайно попадам на темата, чета първите ти 2-3 поста, отварям на последната страница да видя докъде са стигнали отношенията, ако не си се отказала да пишеш... Чета за свещи и незнам си какво...

Мнението ми: с един човек, човека до теб, или имаш връзка, или нямаш. Може да има месеци забързани събития, да стигате от напрежение да не си говорите, да се повтаря многократно и всякакви неща, но... ЗРЪНЦЕТО или го има, или го няма. Отговори си за себе си. Погледни нещата в очите. Приеми мъжа си или не го приеми. И поеми глътка въздух. Свежестта на въздуха след днешните дъждове, липите, които скоро чакаме да цъфнат. Дишай. И дишай Свободно.
Да не дава Господ живот, в който си не-себе си. Толкова хора са принудени да живеят така и нямат избор. Ако ти имаш избор, направи избор и застани зад него.

# 130 31 май 2009, 10:03 ч.
  • Мнения: 1 507
Цитат на: dorabella в сб, 30 май 2009, 22:32
Здравейте, тъй като темата, която обсъждате е близка до моята ще споделя и аз съмненията си.
С моят мъж се познаваме от 3 години, аз много го обичах, а той често ме отсвирваше, преди една година забременях, но направих аборт,тъй като той не искаше дете от мен. След време си имах гинекологични проблеми и по съвет на докторите трябваше час по скоро да родя,докато още няма проблеми. Така  - забременях пак, като бях категорична за себе си,че ако не иска детето,съм готова да се разделим, а аз ще си поема грижите около него без никакви претенции към бащата.
Но не щеш ли - той се съгласи да се "пробваме " да живеем заедно. Е...няма такава катастрофа...не е имало ден без кавга...толкова не сме един за друг,че нямам думи.
Като родих стана още по-зле - вече не мисля,че го обичам, а и постоянните караници ме изтощават много.
Днес му споделих,че смятам,че не сме един за друг и,че най-добре ще е да се разделим, но той ми си изсмя (той самият е отраснал без баща) и ми каза,че за детето ще е много зле да живее без майка си, тъй като той го взимал.
За него било по-лесно,тъй като нямаме брак, а ако стигнем до съд мен щял да ме изкара лабилна и да спечели.
Та,колебанията ми са дали е ще бъде правилното решение да го напусна, при положение ,че това маже да доведе до много разправии и проблеми или да се примиря с живота,който ме чака заради детето.



И на мен на приказки ми взе детето поне 60 пъти и помня, че ужасно се страхувах.
Успокой се, дишай, да изкараш човек лабилен не е като да си купиш хляб от магазина.

# 131 1 юни 2009, 01:47 ч.
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Цитат на: dorabella в сб, 30 май 2009, 22:32
Здравейте, тъй като темата, която обсъждате е близка до моята ще споделя и аз съмненията си.
С моят мъж се познаваме от 3 години, аз много го обичах, а той често ме отсвирваше, преди една година забременях, но направих аборт,тъй като той не искаше дете от мен. След време си имах гинекологични проблеми и по съвет на докторите трябваше час по скоро да родя,докато още няма проблеми. Така  - забременях пак, като бях категорична за себе си,че ако не иска детето,съм готова да се разделим, а аз ще си поема грижите около него без никакви претенции към бащата.
Но не щеш ли - той се съгласи да се "пробваме " да живеем заедно. Е...няма такава катастрофа...не е имало ден без кавга...толкова не сме един за друг,че нямам думи.
Като родих стана още по-зле - вече не мисля,че го обичам, а и постоянните караници ме изтощават много.
Днес му споделих,че смятам,че не сме един за друг и,че най-добре ще е да се разделим, но той ми си изсмя (той самият е отраснал без баща) и ми каза,че за детето ще е много зле да живее без майка си, тъй като той го взимал.
За него било по-лесно,тъй като нямаме брак, а ако стигнем до съд мен щял да ме изкара лабилна и да спечели.
Та,колебанията ми са дали е ще бъде правилното решение да го напусна, при положение ,че това маже да доведе до много разправии и проблеми или да се примиря с живота,който ме чака заради детето.


бори се за правата си
но извинявай - парво правиш аборт...после пак забременяваш от същия човек...че и семйство се опитваш да правиш
по-непоследователн човек в решенията от теб - здраве му кажи
ок трябвало е да забрменееш - ама точно от този галфон, дето те  накарл вче веднъж да правиш аборт ли???
донори,начини...моного....
както и да - пиша тии това, защот за мн тищ няма  сториш - нершитлна си и ...
както и да е - преди да разлаеш кучетата добре прмисли дали си готова датигнеш дъното! щто явно няма с доброда се азделит...дали си готова да воюваш...щото паднеш ли и ядосаш ли благоверни си - ако е заядлив както ми се вижда - ще ти отрови живота....
така че добр премисли, тек вче и дете имаш - и гршки не върви да допускаш....
ако не се чувстваш готова да предприемаш действия - по-добре узрей и тогава действай

# 132 1 юни 2009, 03:46 ч.
   Никоя, понеже и аз съм много нерешителна и все мисля и премислям, търся няква средни варианти. За това ти предлагам да му кажеш да ти време за размисъл, да се разделите временно, да не те търси известно време. Кажи му, че имаш нужда да преосмислиш вашата връзка, искаш да останеш сама със себе си, както и за него би било добре да си изясни ситуацията. И така веднъж като се изнесе, ще ти е по-лесно да го отсвириш после Wink А решение виждам, че си взела, не се разколебавай. Живота е твърде кратък, наслаждавай му се! Към този мъж нямаш вече чувства, няма и надежда се върнат такива, работата е умряла отдавна, шансове знаеш, че няма смисъл да се дават, а и вълка козината си мени, но нрава не!

# 133 4 юни 2009, 15:21 ч.
  • Мнения: 151
Здравей Никоя, следя темата и мога само да предполагам колко ти е трудно!
Незнам как са се развили нещата при теб, но в случай че е все така, ето едно предложение от мен: Кажи на него (и на себе си) че имаш нужда да се разделите за известно време, т.е. той да те остави сама и бъди твърда в това решение.
Така ще имаш време да помислиш и  главата ти ще е по-бистра след две седмици например. Тогава ако не го приемеш пак, ще ти е много лесно да му кажеш КРАЙ въпреки сълзите и заплахите за самоубийство, с които евентуално ще те залее.
Аз също съм доста нерешителен човек (вечно анализиращ и пресяващ)  и си мисля че ако аз съм в твоята ситуация, ако си дам време (в собствения си дом, какъвто ти имаш) ще съм уверена и доволна от избора, който ще направя впоследствие. Та затова ти давам такъв съвет..

# 134 4 юни 2009, 15:24 ч.
  • Мнения: 151
Ох много съжалявам, чак сега видях че zina_zina има предвид същото...  Успех каквото и да решиш Hug

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата